Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 29.10.2025, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 411/2024
Вид
Решение № 120
Подписан
29.10.2025
В сила
29.10.2025
Състав
Петко Русев Георгиев

Цитирани разпоредби

Мотиви към решение № 120/29.10.2025 г. по АНД № 411/2024 г. на РС Елин Пелин Производството е по реда на чл. 376 - чл. 378 НПК.

По досъдебно производство № 40/2024 година по описа на РУ - Елин Пелин, пр. пр. вх. № 120/2024 г. на Районна прокуратура - гр. Елин Пелин, от прокурор от РП Елин Пелин е внесено предложение за освобождаване на Х. Е. П., ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това, че на 19.10.2023 г., малко преди 10:00 ч., пред сградата на Районен съд - Елин Пелин, намираща се на адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Владимир Заимов“ № 1, не изпълнил заповед за защита от домашното насилие, а именно - Заповед за незабавна защита № 11 от 12.07.2023 г. по гр. д.

№ 20231420101771 по описа на Районен съд - Враца, VII граждански състав, с която му било забранено да приближава В. Н. В. на разстояние по-малко от 50 метра, като се приближил до В. Н. В. на разстояние по-малко от 50 метра, преминавайки в непосредствена близост покрай нея на разстояние от около 1 метър - престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и акцентира, че обвиняемият е нарушил заповед за незабавна защита, като на 19.10.2023 г. се е приближил до свидетелката В. В. на по-малко от 50 метра пред сградата на РС Елин Пелин. Твърди се, че обвиняемият е знаел за заповедта, защото тя му е била връчена и е бил запознат със съдържанието й.

Обвиняемият не е бил страна, нито призован или конституиран като свидетел по административното дело. Твърди се, че двете му заявления за призоваване и разпит не му дават процесуално качество или право сам да се явява в РС Елин Пелин. Оспорва се обяснението, че обвиняемият не е очаквал В. да бъде там, защото тя е жалбоподател и е логично да присъства. Твърди се, че обвиняемият П. съзнателно е дошъл пред съда, видял е В. и е минал близо до нея, за да предизвика у нея смущение и страх. Последващото уведомяване на служители и съдебния секретар били опит да си създаде оправдание, а не като доказателство за законосъобразно поведение. Иска се обвиняемият да бъде признат за виновен и при условията на чл. 78а НК да бъде освободен от наказателна отговорност с административна глоба от 3000 лева.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия адв. В. моли за оправдаване на обвиняемия.

Сочи, че липсва деяние от субективната му страна – няма умисъл. Твърди, че обясненията на П. не следва да бъдат отхвърляни, защото не се опровергават от други доказателства, а по скоро се подкрепят или допълват от доказателствения материал. Сочи се, че П. не е юрист и се явил в съда, за да защити свои права, без да знае дали е призован или конституиран като свидетел. Сочи се, че той е положил максимални усилия да избегне контакт, като преминал е на около 5 метра от В. в двора на съда, влязъл е в сградата и се е качил на втория етаж.

Твърди се, че свидетелят Б. потвърждава разстоянието и липсата на видима реакция или промяна в поведението на В.. Твърденията на В., че П. е минал на около 1 метър и е гледал арогантно, са субективни оценки, а не доказани факти. Жалбата на В. била подадена на 20.12.2023 г., повече от два месеца след инцидента на 19.10.2023 г., което е аргумент срещу твърденията за непосредствен шок и паника. Свързаното административно дело и призовка, получена на 19.10.2023 г., според защитника обясняват защо П. е бил в съда и подкрепят, че действията му са били свързани със защита на права, а не с намерение за контакт със свидетелката В.. Алтернативно счита, че при приемане на съставомерност на деяние, следва да се приложи чл. 9, ал. 2 НК, тъй като обществената опасност е липсваща или незначителна.

В съдебно заседание обвиняемият Х. Е. П. не се признава за виновен и дава подробни обяснения. В съдебната прения и при последната си дума моли да бъде оправдан.

1

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

Обвиняемият Х. Е. П. е роден на **** в ******, вх. ***, ет. ***, ап. **, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, работи като управител на **** и е с ЕГН **********.

От средата на 2021 г. до края на месец юни 2023 г. обвиняемият Х. Е. П. и свидетелката В.

Н. В. живеели на семейни начала.

На 10.07.2023 г. свидетелката В. подала молба с вх. № 8421/10.07.2023 г. на РС Враца срещу обвиняемия Х. Е. П. с искане за налагане на мерки за закрила по реда на Закона за защита от домашното насилие, като твърдяла, че на 30.06.2023 г. обвиняемият П. упражнил насилие спрямо нея. По образувано гр. д. № 1771/2023 по описа на РС Враца на 12.07.2023 г. била издадена заповед за незабавна защита с постановени мерки за закрила на основание чл. 5, ал.

1, т. 3 от Закона за защита от домашното насилие: на обвиняемия Х. Е. П. било забранено да приближава св. В. Н. В., жилищата й, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката на разстояние по-малко от 50 метра. Заповедта за незабавна защита била връчена на обвиняемия Х. Е. П. на 27.07.2023 г. лично и срещу подпис.

На 07.09.2023 г. в Районен съд - Елин Пелин било образувано АНД № 296/2023 г. по подадена жалба от свидетелката В. Н. В. срещу издадено спрямо нея наказателно постановление № 23-0262-000234/27.07.2023 от Началник група в ОДМВР - София, РУ Елин Пелин, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-1959 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 контролни точки за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, за това че „на 30.06.2023 г. 21.30 часа в с. Осоица, на улица без име като водач на лек автомобил СЕАТ ЛЕОН **** България при обстоятелства: с. Осоица, улица без име в посока на движение към центъра, управлява собствения си лек автомобил Сеат Леон с регистрационен номер *** под въздействието на алкохол. В 21,39 ч. извършена проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510, фабричен номер АRNA-0157, който отчете положителен резултат 0,83 на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване с номер 109765.“ На 02.10.2023 г. и на 04.10.2023 г. обвиняемият Х. Е. П. подал до РС Елин Пелин заявление и допълнение към заявление по АНД № 296/2023 г. на РС Елин Пелин, в които посочил, че „настоява да бъде призован и да свидетелства по делото за това, че на 30.06.2023 г. В. Н. В. в с. Осоица управлява личния си автомобил под въздействие на алкохол в нетрезво състояние, след като между 17.30 и 19.00 часа с нея изпили повече от три бутилки вино“. Обвиняемият не бил конституиран като свидетел, нито призован за насроченото за 19.10.2023 г. съдебно заседание, но с оглед подадените него молби същият решил да отиде до сградата на РС Елин Пелин преди началото на съдебното заседание по АНД № 296/2023 г. по описа на РС Елин Пелин.

На 19.10.2023 г. около 10:00 часа обвиняемият Х. Е. П. отишъл с автомобила си до центъра на гр. Елин Пелин и паркирал на паркинга на площад „Николай Чудотворец“, след което се насочил пеша към сградата на Районен съд - Елин Пелин, намираща се на адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Владимир Заимов“ № 1. Пред сградата на съда по това време се намирала свидетелката В. Н. В., придружена от свой познат - свидетеля Ч. П., както и от упълномощения от нея адвокат свидетеля М. Б.. Достигайки пред сградата на съда, обвиняемият П. видял свидетелката В. Н. В., а последната също го забелязала, като същите били на разстояние от няколко метра – от 2 до 5 метра. Без да говори със свидетелката В., обвиняемият П. влязъл в сградата на РС Елин Пелин, след което помолил охранител в РС Елин Пелин да говори със секретаря по АНД № 296/2023 г. по описа на РС Елин Пелин. По 2 това време на работа бил свидетелят Ц. П. И. (младши служител към МП ГДО – София област), но същият няма конкретен спомен за проведен разговор с обвиняемия Х. Е. П..

Свидетелката С. С. М. помни, че Х. Е. П. говорил с нея във връзка подадените от него молби, като последният твърдял, че присъствал на проверката. Свидетелката С. С. М. уведомила съдия-докладчик Т. а последната преценила, че П. няма как да бъде допуснат като свидетел по това дело. Според свидетелката С. С. М. след това Х. Е. П. си тръгнал.

Според протокола съдебното заседание по АНД № 296/2023 г. по описа на РС Елин Пелин започнало в 10:00 часа, а председателят на съдебния състав докладвал на страните двете постъпили по делото заявления от обв. П.. С протоколно определение от 19.10.2023 г. съдът оставил без разглеждане постъпилите молби от Х. Е. П. с мотиви, че същият не е страна в производството.

На 20.12.2023 г. свидетелката В. Н. В. подала жалба до Началника на РУ Елин Пелин, в която твърдяла, че на 19.10.2023 г. Х. Е. П. нарушил заповед за незабавна защита № 11/12.07.2023 г. по гр. д. № 1771/2023 по описа на РС Враца, като пред сградата на РС Елин Пелин минал на около 2 метра от нея.

Видно е от приложеното АНД № 328/2023 г. по описа на РС Елин Пелин, че същото е образувано на 05.10.2023 г. по подадена жалба от Х. Е. П. срещу наказателно постановление № 25/24.07.2023 г. на Началника на РУ Елин Пелин, с което на основание чл. 37, ал. 1 Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112) е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112.

С решение № 131 от 17.12.2023 г. в сила на 06.01.2024 г. по АНД № 296/2023 г. на РС Елин Пелин е потвърдено наказателно постановление № 23-0262-000234/27.07.2023 от Началник група в ОДМВР - София, РУ - Елин Пелин.

С решение № 39 от 13.03.2024 г. в сила от 06.04.2024 г. АНД № 328/2023 г. по описа на РС Елин Пелин е отменено наказателно постановление № 25/24.07.2023 г. на Началника на РУ Елин Пелин.

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена от обясненията на обвиняемия от съдебното производство и от доказателствените материали от досъдебното производство – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите С. С.

М. и Ц. П. И., както и приетите по реда на чл. 283 НПК протоколи и писмени доказателства: жалба, заповед за незабавна защита от 12.07.2023 г., решение от 25.10.2023 г., заповед за защита от 25.10.2023 г., заявление, допълнение към заявление, протокол от 19.10.2023 г., преписка за връчване на заповед на 27.07.2023 г., жалба, НП, АУАН, талон за изследване, заповеди, протокол от 19.10.2023 г., протокол от 16.11.2023 г., решение от 17.12.2023 г., справка за съдимост, протокол от 15.05.2024 г. за разпит на свидетел В. Н. В., протокол от 21.08.2024 г. за разпит на свидетеля М. С. Б.., протокол от 15.08.2024 г. за разпит на свидетеля Ч. П. П., протокол от 16.08.2023 г., протоколи от 21.09.2023 г., протокол от 20.10.2023 г., заповед за незабавна защита от 12.07.2023 г., решение от 25.10.2023 г., заповед за защита от 25.10.2023 г., съобщения и призовки, справки, справка от ОЗ Охрана от 14.05.2025 г., справка за съдимост от 29.10.2025 г.

Обясненията на обвиняемия по своята същност имат двояко значение. От една страна те са средство за защита, защото той не е задължен да говори истината. А от друга страна обясненията могат да послужат като годно доказателствено средство, но само тогава, когато кореспондират и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Обвиняемият заявява, че били във връзка с В. В. почти две години, а при инцидент в с. Осоица свидетелката В. изпила две бутилки вино и е управлявала автомобил, затова той е подал сигнали на телефон 112. Срещу него е образувано административнонаказателно производство за многократни обаждания на 112 и било издадено наказателно 3 постановление. Обвиняемият сочи, че В. е започнала дело за домашно насилие като ответна реакция на подадените от него сигнали и производства. Обвиняемият сочи, че подал четири сигнала до прокуратурата: три във Враца и един в София, прехвърлен в Мездра.

Обвиняемият счита, че е важен свидетел по делото, свързано с отнемането на шофьорската книжка на В., тъй като според него можел да потвърди употребата на алкохол и шофирането от нея. Разбрал за призовка и съдебно производство на 19.10.2023 г. в Елин Пелин, но имал два адреса и не бил сигурен дали е призован, затова отишъл в съда, за да провери възможността да бъде разпитан като свидетел. Обвиняемият твърди, че случайно видял В. пред съда, но не е разговарял с нея, не я е гледал и не е търсил контакт. Обвиняемият сочи, че е имал ограничителна заповед да не я доближава на 50 метра, но не е знаел дали тя ще бъде в съда. След разговор със съдебна охрана и служител в деловодството останал на втория етаж, далеч от нея, докато приключи заседанието. Съдът преценил, че на този етап не е необходимо да бъде разпитан, тъй като не е страна по делото. След края на делото напуснал съда и не е разговарял нито с В., нито с другите лица с нея. След анализа на обясненията на обвиняемия Х. Е. П. съдът намира, че същите следва да се кредитират, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите С. С. М. и Ц. П. И., както и с подадените от него молби по АНД № 296/2023г. на РС Елин Пелин, в които заявява желание да бъде разпитан като свидетел. Не се констатират противоречие с показанията на свидетелите В. Н.