Решение № 809 от 01.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. Бургас, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500946 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на В. Н. Л.

- ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №128/11.04.24г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№1039/23г., с което въззивникът е осъден да прекрати незаконните си действия, с които пречи на ищеца Р. Р. да осъществи ползването си върху собствения му обект, като му предостави програмиран чип за достъп до входната врата на дворното пространство на комплекса откъм източната асфалтирана улица, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сумата общо в размер на 1280 лева, представляваща заплатени по делото разноски.

Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага съображения, че не са налице предпоставките, посочени в т. 3 на Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на негаторния иск. Съдът не е посочил с какво ответникът пречи на ищеца да упражни правото си на собственост върху жилището си. Въззивникът извършва подробен анализ на представените по делото доказателства: т.8 от протокола от ОС на ЕС, проведено на 01/02.06.2022г. (представен по делото от ищцовата страна); т.8 от протокола от ОС на ЕС, проведено на 22/23.05.2023г., според които собствениците длъжни да влизат в комплекса само през задната врата. Според него, в изпълнение на влезлите в законна сила на ОСЕС той като управител е организирал изпълнението им и е предоставил ключ на наемателите на ищцовия имот за задната врата към комплекса.

Според въззивника, той не е създавал пречки за собственика да упражнява правото си на собственост - ищецът винаги е имал достъп до собствения си имот, дори го е отдал 1 под наем. В тази връзка обсъжда представените по делото справка от E V N за консумирана ел.енергия в имота за периода 13.12.2022г. - 31.05.2023г., и показанията на св.В. и св.П.. Така обосновава извод, че непредоставяне на чип за централния вход на комплекса, с цел привеждане в изпълнение на решение на ОСЕС не е необосновано, нито противоправно, а и не създава каквито и да било пречки (още по - малко пречки, по - големи от обикновените), препятствия или затруднения за ищеца да упражни спокойно правото си на собственост, което обуславя неоснователност на предявения петиторен иск по чл.109 от ЗС. Според въззивника съдът не е изследвал и въпроса дали действията/бездействията на ответника създават за ищеца пречки по - големи от обикновените, като се позовава на Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК и посочва хипотезите, разгледани в него. Позоваване се извършва и на практиката на ЕСПЧ - решение от 25.11.2010 г. по делото М. и др. срещу България.

Въззивникът оспорва изводите на съда, основани на показанията на свидетеля В., относно поставена на централния вход покана до всички собственици, че който не си плаща такса поддръжка, ще влиза през задния вход, където имало змии и кучета. В тази връзка излага подробни съображения, че доказателства за наличието на змии и кучета откъм западния вход, както и растителност от високи дървета и храсти не са представени. Въззивникът извършва подробен анализ и излага аргументи за оборване на изложеното в показанията на св. В.. С позоваване на протокола от ОСЕС от 22/23.05.2023г., въззивникът обосновава извод, че като управител на ЕС периодично организира разчистване на западния вход, за което се отчита пред ОСЕС, т.е. извършва необходимите дейности, с цел достъпа на собствениците до имотите им (лично или чрез трети лица) да е възможен и през задния/западния вход на комплекса и няма каквото и да било намерение да ограничава правото на собственост на който и да било, в това число ищеца Р..

На следващо място въззивникът цитира и извършва подробен анализ и излага съображения за противоречията между изготвената по делото СТЕ и обясненията, които вещото лице е дало по време на с.з., съпоставени и с показанията на св.П., за да обоснове извод, че огледа на експерта е извършен в момент преди установеното от свидетелката разчистване на задния двор.

Въззивникът обосновава твърдение, че достъпа на ищеца Р. не е бил възпрепятстван, т.к. същият не живее в закупения от него през 2022г. недвижим имот в к-с „Сан Сити 3“и не се намира на територията на РБългария, което се установява от представена по гр.д.№1186/2023г. на НРС справка от регистъра на чужденците към сектор „Миграция“ при ОД на МВР Бургас за регистрирани адреси на Р. Р.. Според въззивника, от момента на придобиване на имота си през 2022г., до настоящия момент, ищецът е посетил комплекса 2 или 3 пъти и винаги е имал достъп до имота си. С цитиране на изложените в исковата молба и в съдебно заседание твърдения на ищеца и процесуалния му представител, въззивникът излага съображения за опровергаването им. В тази връзка цитира и анализира показанията на св.В. и представената прокурорска преписка, за да обоснове извод, че ответникът и наемателите му са имали достъп до имота.

На последно място въззивникът сочи, че твърдяните в исковата молба и по делото негови действия са извършени не в лично качество, а като управител на ЕС, а искът е предявен срещу него в лично качество. Но като етажен собственик той не е длъжен да предостави програмиран чип на друг собственик на имот в комплекса.

Въззиваемият – ищец Р. Р., чрез адв.Гьорчева представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него въззиваемата страна излага съображения за потвърждаване на решението. Въззиваемият заявява, че след постановяване на тук обжалваното решение, на 30.04.2024г. в кантората на адвокат Невена Чакърова, ответникът му е предал чрез адв. Гьорчева програмиран чип за достъп през входиата врата на централния вход към дворното пространство на к-с Сан Сити 3 и ищецът има достъп.

Въззиваемият излага хронологията в отношенията между страните от датата 2 на придобиване на обект в комплекса, начина на организация на достъпа, местонахождението на имота на ищеца в сградата, в т.ч. и по отношение на св.В.. според въззиваемия, достъпа до обекта му е бил ограничен до 30.04.2024г. от ответника и чрез наличието на залепена информационна бележка на входната врата.

Според въззиваемия, по делото е доказано, че Л. живее в сградата, физически същия определя и казва кое лице да бъде допуснато или не и кой да получи чип за достъп; самият той е заявил по делото, че има резервни чипове за достъп и едновременно с това се явява управител на етажната собственост и лично е предложил мярката „ограничаване на достъпа на „длъжниците“, да минават през входа на дворното място, видно от протокола от последното ОСЕС. Намира, че независимо от опита да се разграничи като управител на ЕС и като физическо лице, изявленията на ответника сочат, че той е този който казва на охраната да не пуска собствениците през главния вход, а в качеството си на физическо лице щял да предостави чип но само след плащане. Поради това намира, че искът е насочен правилно срещу физическото лице В. Л..

Въззиваемият намира, че независимо от това дали са взети и стабилизирани решенията ОСЕС относно достъпа, ответникът не е длъжен да ги изпълнява, ако са незаконосъобразни – излага съображения както по отношение на правната същност на етажна собственост като неперсонифицирано лице, което се представлява от физическото лице – в случая В. Л. - етажен собственик, който в качеството си на физическото лице препятства достъпа до сградата на ищеца Р., т.к. самата етажна собственост не може да извършва действия, с които да препятства достъпа до сградата и обектите в нея. Въззиваемият се позовава на извършената СТЕ и показанията на св.В. в, за да обоснове извод, че неправомерните действия и лицето, което ги осъществява са установени по делото. Самият той е дал под наем обекта си на наематели, но след като същите разбрали, че достъпа до обекта ще става през заден вход, през нивата и шубраците, змии и кучета се отказали, което е довело до нанесени вреди и пропуснати ползи.

Според въззиваемия, по делото е доказано, че алтернативен вход не е налице. Евентуална врата в оградата от задната част на двора, през чужд имот, незаконно направена, не съставлява вход за достъп на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, техните гости и наематели. Достъп не е възможен и поради растителността, което се установява както от експертизата, така и от св.В., чиито показания цитира и коментира. Въззиваемият споделя изводите на НРС, основани на показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на вещото лице, че към двора на процесния комплекс има два подхода - един откъм асфалтираната улица от изток /главен/ и един от към полето от запад; че влизането през задния вход не е невъзможно, но е изключително затруднено предвид наличието на храсти и дървета; подходът към двора на сградата може да се осъществи само откъм реализираната улица и този подход е единствения възможен при проектиране на сградата и дворното пространство и с оглед реализираната улица от община Несебър.

Въззиваемият споделя изводите на съда, че ответникът препятства достъпа на ищеца до дворното място, през което се минава, за да влезе в сградата и да стигне до жилището си, като отказва неправомерно да даде чип на ищеца за входната врата за комплекса откъм асфалтираната улица, както и извода, че незаплащане на такса за управление и поддръжка на процесната етажна собственост не може да бъде основание собствениците да бъдат принуждавани да минават през храсти и поляни, пълни със змии и кучета, за да стигнат до жилищата си. Според въззиваемия, по делото е доказано, че е изпратил поредица от писма до Л. за получаване на достъп – посочва и анализира кореспонденцията между страните.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира, че 3 първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно: на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.08.2022г. по изп. дело № 20138040400892, вписано с вх. рег. № 13744 от 11.10.2022г., акт № 172, том 44 в Служба по вписванията – Несебър, ищецът Р. е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър , *** - запад, във ***, с площ от 44,75 кв.м., която сграда е в режим на етажна собственост. На проведени на 01.06.22г. и на 22.05.23г. Общи събрания на етажната собственост, за управител е избран ответникът В. Л.. Взети са решения етажните собственици, които имат неплатени задължения към етажната собственост, да влизат само през задната врата на сградата. Ответникът Л. отказвал да предостави чип за достъп на ищеца откъм основния вход на двора, в който се намира сградата, което препятствало ищеца и неговите наематели и гости да ползват самостоятелния обект. Ищецът претендира осъждане на ответника да преустанови действията, с които му пречи да упражнява правото си на собственост, като му предостави програмиран чип за достъп до входната врата на дворното пространство. С помощта на извършената съдебно – техническа експертиза и чрез разпита на св.В. и св.П. съдът установил, че достъпът до задната врата е силно затруднен от буйната растителност. Въззивната инстанция препраща към мотивите на съдебното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.