Решение № 62 от 16.03.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ихтиман, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20261840200008 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е въз основа жалба на Д. Е. А., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 25-0274-000626 от 23.12.2925 г., издадено от Началник на РУ-Ихтиман при ОДМВР – София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, с оглед което се иска неговата отмяна. Излага се, че жалбоподателят не е получил наказателно постановление с №25-1228оо3919/04.09.2026 г., въз основа на което е издадено обжалваното наказателно постановление с № 25-0274-000626 от 23.12.2925 г., издадено от Началник на РУ-Ихтиман. Поддържа, че е бил правоспособен водач.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от пълномощник- адв. Р. С. с представено по делото пълномощно. Адв. С. поддържа жалбата, като завява, че неоспорва обстоятелството, че наказателно постановление с № 25-1228003919/04.09.2026 г. е било връчено при отказ на жалбоподателя. Излага подробни доводи в защита на тезата, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна - Началник РУ-Ихтиман, редовно призована, не се явява и не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

В депозирани по делото писмени бележки, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.12.2025 г., вечерта, свидетелите К. У. и С. С., на длъжност *******, били на работа нощна смяна и изпълнявали служебните си задължения, като се отзовали на сигнал за закъсал тир на път за с. Вакарел. Установили товарния автомобил, марка „*******“, модел „*******“, с рег. № ******* и жалбоподателя Д. Е., който им обяснил, че водача на превозното средство го няма в монета.

Малко по-късно, около 23,54 часа, на същата дата, свидетелите У. и С. видели същия товарен автомобил да се движи на път Първи клас с № 8, община Ихтиман, с посока на движение към ПП 1-8 и му подали сигнал да спре.

При извършената проверка установили, че същият се управлява от жалбоподателят Д. Е. А., който е лишен от право да управлява моторно превозно средство, повторно, наложено с НП № 25-1228-003919/04.09.2025 г.

НП № 25-1228-003919/04.09.2025 г, е било съставено на жалбоподателят, за това, че на 27.08.2025 г., в гр. Стара Загора е управлявал влекач марка „*******“ с рег. № ******* с прикачено към него полуремарке с рег. № *******, след като СУМПС е било отнето със ЗППАМ с № 24-1292000177/16.06.2024 г. по реда на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП. Посоченото наказателно постановление е било връчено на жалбоподателя на 08.12.2025 г., при отказ, надлежно удостоверен от мл.авт. А. П., в присъствието на П. Н. П..

На Д. А. за констатираното нарушение, свидетелят К. У., на длъжност *******, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4638817/11.12.2025 г. за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Актът е бил съставен в присъствието на свидетеля С. С. и предявен на нарушителя срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 25-0274-000626 от 23.12.2925 г., издадено от Началник на РУ-Ихтиман при ОДМВР – София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз 2 основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, докладни записки, постановления за прекратяване на наказателни производства , заповеди, актове за встъпване в длъжност, справка за нарушител/водач и др., както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –актосъставител К. У. и свидетеля С. С..

Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

Между страните не е спорно, а се установява и от отбелязване върху НП № 25-1228-003919/04.09.2025 г., че същото е връчено на жалбоподателя на 08.12.2025 г., при отказ.

От показанията на свидетелите К. У. и С. С. се установява, че товарен автомобил, марка „*******“, модел „*******“, с рег. № *******, е бил управлявано от Д. Е. на 10.12.2025 г., на път Първи клас с № 8, община Ихтиман, с посока на движение към ПП 1-8. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни, логични и се допълват взаимно.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 3 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът счита, че административнонаказващият орган в обжалваното Наказателно постановление макар и лаконично е описал всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние на нарушението. Налице е съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията.

Поради което не може да бъде споделено възражението н жалбоподателя, че правната квалификация на деянието не съответства на словесното му описание.

Съдът, намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено.

Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) предвижда налагане на глоба от 300 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

По делото е установено, че НП № 25-1228-003919/04.09.2025 г, е било съставено на жалбоподателят, за това, че на 27.08.2025 г., в гр. Стара Загора е 4 управлявал влекач марка „*******“ с рег. № ******* с прикачено към него полуремарке с рег. № *******, след като СУМПС е било отнето със ЗППАМ с № 24-1292-000177/16.06.2024 г. по реда на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП.

Посоченото наказателно постановление е било връчено на жалбоподателя на 08.12.2025 г., при отказ, надлежно удостоверен от ******* А. П., в присъствието на П. Н. П..

Посочена ЗППАМ с № 24-1292-000177/16.06.2024 г., с която е било отнето СУМПС на жалбоподателя е била обжалван и потвърден от АССливен с решение № 1889 в сила от 17.10.2024 г.

Следва да се отбележи, че с наказателно постановление с изх. № 112/08.12.2025 г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство с № 259/2025 г. по описа на РУ Дулово, пр. пр. № 112/2025 г. по описа на РП-Силистра за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 343в, ал. 3 от НК. По досъдебното производство е установено, че Д. Е. А. не е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. По отношение на деянието по чл. 343в, ал. 3 от НК, наблюдаващия прокурор на основание чл. 243, ал. 3 от НПК е приел, че деянието на А., а именно това, че на 13.01.2025 г., в гр. Дулово, ул. „Шуменско шосе“ е управлявал моторно превозно средство- товарна автокомпозиция с съставвлекач марка „*******“, с рег. № ******* и полуремарке марка „ *******“ е рег.

№ *******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена с ЗППАМ № 24-1292000177/16.06.2024 г. на ОДМВР Търговище, по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, потвърдена от АС- Сливен, съставлява административно нарушение по ЗДвП, поради което досъдебното производство е било прекратено, а материалите по него са изпратени по компетентност на АНО- РУ-Дулово.

Впоследствие е издадено от Началника на РУ-Дулово наказателно постановление срещу Д. А. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, обстоятелството, че е било прекратено горепосоченото наказателно производство не влияе на съставомерността на извършеното от жалбоподателя административно нарушение.

Съдът не споделя изложените доводи, че жалбоподателят не е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, с довода, че към момента на деянието не е действала ЗППАМ № 24-1292-000177/16.06.2024 г. Като беше изложено същата е обжалвана и потвърдена от АС-Сливен и е изтекла на 16.12.2025 г.