Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1619 от 09.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12613/2021
Вид
Решение № 1619
Подписан
09.05.2022
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.127, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.127, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.4, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Б. В. И. П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110212613 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на К. ИВ. АН. против наказателно постановление (НП) № 21-4332-016845/16.08.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че товарът - верижен багер, е бил надлежно укрепен. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, като в допълнение посочва, че е налице несъответствие между приетата в акта и в НП правна квалификация на извършеното нарушение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, 1 подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 20.07.2021 г., около 10.30 ч., жалбоподателят К. ИВ. АН. управлявал товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № .......в гр. София, по Северна скоростна тангента, с посока на движение от с. Чепинци към бул.

„Ботевградско шосе“, като превозвал товар – багер с рама .........., който не бил вързан за каросерията на автомобила. На разклона с разтоварище Пет могили водачът бил спрян за проверка от служителите на ОПП-СДВР ЦВ. Й. М. и Н.

Г. М. Свидетелят М. - на длъжност мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, приел, че А. е нарушил разпоредбата на чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 043882/20.07.2021 г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на същата дата бил връчен препис от него. Срещу акта не постъпили възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал НП № 21-4332-016845/16.08.2021 г., с което на основание чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП. НП било връчено на 23.08.2021 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля ЦВ. Й. М., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда н а чл.283 от НПК – справка картон на водача А., заповед № 8121з515/14.05.2018 г. и заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР.

Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетеля М., на които съдът даде вяра като последователни и логични. Те съответстват и на обясненията на жалбоподателя, който не оспорва, че багерът не е бил вързан за каросерията, а излага твърдения, че въпреки това същият е бил достатъчно добре укрепен. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.

2

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.

Във връзка с доводите на жалбоподателя, следва да се отбележи, че действително е налице несъответствие между приетата за нарушена правна норма в АУАН и в НП. В акта за установяване на административно нарушение, с който се повдига административнонаказателното обвинение и към който момент нарушителят следва да е запознат с параметрите на вмененото му нарушение, е посочено, че К.А. е нарушил разпоредбата на чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП. В наказателното постановление АНО обаче е квалифицирал нарушението като такова по чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП. Тази разпоредба по същество не е с чисто санкционен характер, тъй като описва и състав на нарушение, чиито съставомерни елементи съвпадат с тези, уредени в чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила би могло да се приеме, че не е от категорията на съществените, тъй като не е препятствало нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. Във фактическия състав на нарушението по чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП обаче са налице и допълнителни обстоятелства, които са посочени за първи път в обжалваното наказателно постановление, което е основание за отмяната му, тъй като неминуемо ограничава правото на защита на санкционираното лице. Едва с НП на А. е вменено, че е управлявал ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на Наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара, за които допълнителни обективни елементи на нарушението освен това не е налице и необходимото описание от фактическа страна в нарушение 3 на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП е с бланкетна диспозиция, доколкото препраща към конкретни нарушени изискванията на наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари (Наредбата). В този подзаконов нормативен акт са разписани конкретни правила и изисквания за укрепване на товарите, както и методите за оценка дали същите са спазени, като бланкетната норма на чл.177 ал.4, т.1 от ЗДвП е налагала нейната диспозиция да бъде запълнена, като се опишат именно тези правила и изисквания от Наредбата, които са били нарушени с конкретния превоз. Това обаче не е сторено нито от актосъставителя, нито от АНО. Още повече, че не е описано как е следвало да бъде обезопасен товарът, за да може да се извърши и преценка за степента на риска на неизправностите, свързани с укрепването, класифицирани със съответните им характеристики в чл.9, ал.5 от Наредбата като незначителна, значителна и опасна. Последното обстоятелство е елемент от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, като санкцията в чл.177, ал.4 от ЗДвП е диференцирана именно спрямо констатираната от контролните органи степен на опасност.

С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-016845/16.08.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП на К. ИВ. АН. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за 4 изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5