Решение № 2670 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2670 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330113700 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК203374133, срещу А. Н. А., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 лева /равняваща се на 204,52 евро/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *******г. , сключен между ответника и Стик-Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от *******г. на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- ****** г. в съда до окончателното й изплащане, за която сума била издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 11390/2025 г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІI гр.с.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че между ответника А. Н.

А. и „Стик-кредит” АД бил сключен Договор за потребителски кредит – кредитна линия №******* г. Посоченият договор бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че по силата на цитирания договор за кредит, ответникът усвоил сума в размер от 400 лева, при фиксиран лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. Сумата следвало да бъде върната на една вноска в срок до ***** г., съгласно погасителен план. Ответникът не изпълнил задължението си по 1 договора за кредит до изтичането на крайния срок за това. Сочи се, че с Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** г., „Стик-кредит” АД е прехвърлило на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД вземанията по договора за кредит. В случай че се приеме, че длъжникът не е уведомен надлежно за прехвърлянето на вземането, ищецът прилага към исковата молба нарочно уведомление за това. Излага съображения, че уведомяването на длъжника за извършената цесия може да бъде сторено и с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея. За събиране на претендираното вземане ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 11390/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. А., чрез назначения му особен представител – адв. С. Х., с който оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Оспорва наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника А. А. и „Стик – Кредит“ АД. Твърди се, че ответникът не е направил валидно електронно изявление и не е потвърдил договора по изискуемия от закона ред.

Оспорва реалното предоставяне на кредита. Оспорва валидността на договора за цесия, с който ищецът „АПС Бета България“ ЕООД се легитимира като кредитор на ответника. Сочи, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира вземания по твърдения договор за кредит. Ответникът поддържа, че е узнал за твърдяната цесия едва с връчването на препис от исковата молба. Счита, че претендираното вземане за главница в размер на 400 лева по Договор за потребителски кредит № ***** не е включено в предмета на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г. Оспорва по същество приложените към исковата молба писмени доказателства. Твърди, че договорът за кредит е недействителен и непротивопоставим на ответната страна. Възразява за изтекла погасителна давност относно претендираното вземане. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Основателността на иска за реално изпълнение на договорно задължение по чл.79, ал.1 ЗЗД е предпоставена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/ на следните правопораждащи факти: 1/ възникване на твърдяното облигационно правоотношение; 2/ изпълнение на задължението за предоставяне на заемната сума в определения срок от заемодателя, и 3/ изискуемост на претендираните вземания. Ищецът се позовава на възникнало на 26.05.2020 г. между Стик 2

Кредит АД и ответника правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, във връзка с което представя документ, наименуван „Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******г., според който ищецът- кредитор /заемодател/ предоставил в заем на ответник а сумата 400 лв. срещу задължение да я върне на една вноска в срок до ******г., когато е падежирала последната вноска. Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК /обн. ДВ- бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., приложима редакцияизм. бр.59 от 29.07.2016 г./, който допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, в който случай приложими са разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние- ЗПФУР /обн. ДВ- бр.105 от 22.12.2006 г./, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние /чл.6 ЗПФУР/, като услугата по кредитиране, каквато се твърди в настоящия случай, се извършва, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като за доказването на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис- ЗЕДЕП /в сила от 2001 г., сега с променено наименование: Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги- изм. 2017 г./. В настоящия случай, следва да се отбележи, че относно осъществяването на визираната в ЗПФУР и частично- в Общите условия на ищцовото дружество, последователност от действия, извършени изключително чрез използването на средства за комуникация от разстояние /едно или повече/, и относно направените от 3 насрещните страни електронни изявления, без едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя на финансовите услуги, са представени доказателства по делото. Видно от представените писмени доказателства – история на изпратените e-mail съобщения към клиента, както и историята на изпратените смс съобщения до клиента, които не са били оспорени от ответника, се установява, че ответникът си е създал личен акаунт като е посочил ел. поща и парола в заявката за кандидатстване, като всички изявления са изпратени на и от посочената от него ел. поща. Съгласно ОУ потребителят се съгласява посочената от него ел. поща да го индивидуализира, както и изявленията от нея в отношенията между страните да се приема необорима за изявления на потребителя. След осъществяване на процедурите потребителят е бил одобрен за кредита, като договорът е бил подписан и така сключен за посочените параметри. Представена е и разписка за сумата от 400 лева, усвоена от ответника, и която разписка не е била оспорена от проц. представител на ответника.

По делото са представени договор за цесия от *****г. сключен между АПС Бета България ЕООД като цесионер и Стик Кредит АД като цедент, ведно с извадка от приложение № 1 към договора, с които се установява прехвърлянето на вземането. За прехвърлянето на вземането е уведомен 3 ответника с връчване на исковата молба, към която са приложени уведомлението за извършената цесия на вземането от стария кредитор на новия в лицето на ищеца.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между ответника и Стик Кредит АД са възникнали валидно правоотношение по договор за потр. кредит, като вземането по кредита е било прехвърлено валидно на новия кредитор, настоящ ищец по делото.

Установява се и предоставянето на заемната сума в размер на 400 лева на ответника.

С оглед на всичко гореизложено, предявеният установителен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца по делото се дължат разноски. Той претендира разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за плащане за направени такива в исковото производство, изразяващи се в платена държавна такса в размер на 50 лв., 400 лева депозит за особен представител и 100 лева юрк. възнаграждение.

С оглед изхода на спора на ответника не се дължат претендираните разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК вр. член 79, ал.

1,т. 1 ГПК между страните „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК203374133 и А.

Н. А., ЕГН **********, че А. Н. А., ЕГН ********** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК203374133 парично вземане от 204,52 евро главница /чиста стойност на заем/ по договор за потребителски кредит – кредитна линия № ***** от ***** г., сключен от длъжника със „Стик-кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** г. на „АПС Бета България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ****** г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 11390/2025 г. по описа на ПдРС, 18 гр.с.

ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК203374133 разноски по заповедното производство в общ размер на 6,24 евро, както и разноски в исковото производство в общ размер на 281,21 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5