Решение № 326 от 15.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Бургас, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232120103496 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от ”ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД за осъждане на ответника Агенция ”Пътна инфраструктура” да заплати сумата от 600.86 лева, представляваща изплатено обезщетение по застраховка ”Каско”, сумата от 81 лева лихва за забава от 03.02.2022г. до 07.06.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 02.11.2021г. на пътя Созопол-Бургас, в участъка на разклона за Ченгене скеле водачът на л.а. Голф, рег. № *** е преминал през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно /дупка пълна с вода/, в следствие на което на автомобила са били нанесени материални щети, представляващи увредена предна лява гума с джанта и облицовка предна броня. Автомобилът е имал застраховка Каско при ищеца.

Ремонтът е възложен на доверен сервиз на застрахователя. Ищецът е заплатил за ремонта сумата от общо 600.86 лева. С изплащането на обезщетението застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице, които има срещу причинителя на вредата. В случая пътят е републикански и АПИ отговаря за ремонта и поддържането му. Ответникът не е изпълнил задълженията си по закон и липсата на ремонт на пътната неравност е довела до настъпването на ПТП.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете. Заявява, че отговорността му не произтича от чл.50 ЗЗД. Не се доказва настъпването на ПТП и причините за него. Не се установяват точното място на произшествието, особеностите на пътя, метеорологичните условия, 1 скоростта на движение на МПС, разположението на дупката. Няма причинна връзка между ПТП и пътното платно. Пътят се намира в добро състояние и се поддържа постоянно. На пътя има много предупредителни знаци и такива за ограничение на скоростта. Ето защо поведението на водача на автомобила е в пряка причинна връзка с ПТП. Това поведение на водача е основание да се изключи изцяло отговорността на АПИ. Шофьорът не е възприел пътната неравност и не е реагирал адекватно, като е пропуснал да извърши маневра за избягване на дупката или респективно да спре автомобила. При условията на евентуалност се твърди съпричиняване на вредите от страна на водача, поради което обезщетението трябва да бъде намалено. Моли се искът да се отхвърли.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК ”***” ЕАД, “***“ ЕАД, “***“ АД, “***“ АД и “***“ ЕАД, като участници в Консорциум “***“, са конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответника, като никое от тях не взело становище по делото. С тези лица агенцията е сключила договор № РД-38-8/30.03.2020г. В предмета на договора попада пътният участък, описан като място на ПТП, като на фирмата-изпълнител е възложено извършване на ремонт на участъка.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

Ответникът в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител оспорва исковете.

Предявените искове са с правна квалификация чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за застраховка от 29.06.2021 г., материализиран в застрахователна полица № 440121151023070 се установява, че между ищеца и водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „GOLF” с рег. № *** , в периода от 05.07.2021 г. до 04.07.2022 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка каско. Приложени са и общите условия, подписани от застрахования.

Представено е уведомление за процесната щета подписано от застрахования адресирано до застрахователя., видно от което по време на движение в посока гр. Бургас в района на Ченгеле скеле процесния автомобил попаднал в дупка на пътното платно, която била пълна с вода и не се виждала.

Преминавайки се увредила предната лява гума, а на мястото имаше още три автомобила, пострадали от дупката.

От представените по делото регресна покана, изпратена от ищеца до ответника и отговор на регресната покана се установява, че ответникът е отказал да извърши плащане по регресната претенция на ищеца по повод застрахователното събитие от 02.11.2021 г.

2

По делото е представена Калкулация по претенция от 04.11.2021г., ликвидационен акт и два броя платежни нареждания, от които се установява, че процената щета е калкулирана в размер от 608,86 лева и е изплатена на собственика на лекия автомобил.

Видно от представените фактури и приемо-предавателен протокол от 15.11.2021 г., ремонтът на автомобила е възложен на сервиз - „***" ЕООД, като след извършването му, с двустранно подписан автомобилът е предаден на представител на собственика му. Представени са и фискални бонове издадени от дружеството извършило ремонта, които са в размер на претендираната сума.

Представен е договор за обществена поръчка, видно от който ответника е възложил поддържането на процесния пътен участък на лицата конституирани като помагачи. Представени са и месечни отчети, видно от които са извършвани действия по поддръжка на пътния участък.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно – автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: Товарният автомобил Фолксваген Голф с per.

№ ***, управляван от С. Д. Ц., се движел по второстепенен асфалтов неосветен път извън населено място- път II-99 Созопол- Бургас, в участъка Отманли - разклон за Ченгене скеле. Преминал с предна лява гума през локва, която се оказала дълбока, не обезопасена и не сигнализирана дупка на пътното платно, пълна с дъждовна вода. Вследствие удара се увредила предна лява гума, облицовка предна броня и дистроник. Наличието на локва от дъждовна вода би могло да е от неравност, не от дълбока дупка, която не е била сигнализирана и обезопасена.

От показанията на разпитания по реда на чл. 25 ГПК пред РС – Пловдив свидетел С. Ц. /водач и собственик на процесния лек автомобил/ се установява, че на прибиране от Черноморец към Пловдив, около Ченгене скеле, докато вали дъжд, без да кара бързо с личния с автомобила си с предна лява гума влезнал в дълбока дупка, като след двайсетина метра гумата паднала и бронята се зажулила. Свидетелят не е имал възможност да избегне дупката, тъй като я възприел непосредствено преди да попадне в нея.На мястото на инцидента още имало още две коли, като едната от тях също била със спукана гума. Не е имало пътни знаци обезопасяващи пътната неравност.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля и заключението на вещото лице, тъй като те отговарят изцяло на останалия писмен доказателствен материал по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Следователно за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е 3 да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – че е страна по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” с обект на застраховане процесния автомобил; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, вследствие което са причинени твърдяните имуществени вреди върху процеснуя лек автомобил; вида и обема на вредите; изплащане от ищеца на твърдяното застрахователно обезщетение и неговия размер; механизма на застрахователното събитие, т.е. че вредите се намират в причинна връзка с противоправно поведение (действие или бездействие) на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложило работа и че вредите са причинени при или по повод изпълнение на възложената от ответника работа.

В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за съпричиняване.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че между ищеца и водача на лекия автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка Каско през процесния период. От депозираното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебно-автотехническа експертиза, се установи, че механизмът на произшествието. Същият се потвърждава и от уведомлението за щетата подписано от С. Ц.. Този документ е частен свидетелстващ документ, който изхожда от трето неучастващо по делото лице, поради което притежава доказателствена стойност, която следва да се съобрази по вътрешно убеждение от съда. Установи, че стойността на щетите причинени върху процесния автомобил е заплатена от ищеца на собственика на автомобила.

Между страните не е спорно, че процесният пътен участък е част от Републиканската пътна мрежа и че поддръжката му е задължение на ответника, като това задължение произтича от чл. 30, вр. чл. 19 ал. т. 1 ЗП.

От събрания доказателствен материал се установява и причинноследствената връзка на между настъпилите вреди и бездействието на длъжното да поддържа пътя лице. Налице е неизпълнение на задълженията на лицата, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на Републиканските пътища и осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, в резултат на което са настъпили и вредите. Действително ответника е представил доказателства за извършени дейности, но същите са оскъдни и не оборват установеността, че именно твърдяната от ищеца дупка е предизвикала инцидента. Неоснователно е възражението на ответника, че е положил дължимата грижа за поддръжка на процесния път, след като вреди за ищеца са настъпили именно от дупка, находяща се на този път. Поради това и ответникът дължи обезщетение за причинените имуществени вреди, които са били покрити от застрахователя.

Въпреки указаната на ответника тежест на доказване, същият не е ангажирал доказателства установяващи по несъмнен начин направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, тоест, че ответникът управлявайки автомобила с несъобразена скорост е допринесъл за настъпването на процесните вреди. Без ангажиране на доказателства за 4 установяване на конкретната скорост на водача при преминаване през дупката и за конкретното състояние на увредената гума не може да се направи обоснован извод за принос на водача при причиняването на процесната вреда.

Следва да се има предвид, че разпитаният по делото свидетел – водач на автомобила установи, че не е шофирал с висока скорост, като показанията му следва да се кредитират, доколкото същият не е заинтересован от изхода на делото. С оглед изложеното, направеното от ответника възражение за съпричиняване вреди от пострадалия е неоснователно.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на вземането. При това положение следва да бъде уважен и кумулативно съединеният иск по чл. 86 ЗЗД, тъй като ответникът е в забава.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото съдебно - деловодни разноски, за които са представени доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 410 ал. 1 т. 2 КЗ вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД Агенция „Пътна инфраструктура“, булстат: *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 600.86 /шестстотин лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща изплатено обезщетение по щета № 44011512107773 на застраховано трето лице по застраховка ”Каско” по Договор за застраховка от 29.06.2021 г., материализиран в застрахователна полица № 440121151023070 за причинени вреди на л.а. Голф, рег. № *** , както и сумата от 81 /осемдесет и един/ лева лихва за забава от 03.02.2022г. до 07.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2023 г., до окончателното погасяване на вземането.