Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 09.12.2025, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Административно наказателно дело 213/2025
Вид
Решение № 82
Подписан
09.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Хрисимир Максимов Пройнов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Попово, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20253520200213 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник на РУ – ***, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и са му отнети 10 контролни точки, поради нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител – адв. Ц. Х. от ТАК.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Т., ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на нарушителя Д. К. С. е ангажирана за това, че на 03.08.2025 г., около 13:53 часа, в гр. **, на кръстовището с ул. „**“, като водач на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***, собственост на същия, не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, като отнемайки предимство е създал опасност за участниците в движението, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

Въз основа на съставения АУАН серия GA № *** г., е издадено Наказателно постановление № *** г. от ВПД Началник на РУ – ***, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че актосъставителят Б. Р. Б. и свидетелят М. Д. Г., двамата служители на РУ – Попово, са 1 възприели поведението на жалбоподателя като нарушение на правилото на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като разпитани пред съда твърдят, че на 03.08.2025 г. около 13:53 часа в гр. Попово, на кръстовището между ул. *** и ул. „**“, Д. С. не е спрял на пътен знак Б2 „Стоп“. По техните показания автомобилът, управляван от жалбоподателя, навлязъл в кръстовището, без да спре напълно, като намалил скоростта едва след като забелязал полицейския патрул.

Свидетелите посочват, че видимостта към мястото на нарушението била добра, че в района не е имало препятствия, които да ограничават наблюдението, и че от позицията на патрулния автомобил те ясно възприели поведението на водача. И двамата свидетели заявяват, че на място разполагали с видеорегистратор и бодикамери, записващи действията им по време на наряда.

Съдът намира, че показанията на двамата полицейски служители са последователни и съгласувани помежду си, но съдържат общи твърдения, без достатъчна конкретика относно позицията на служебния автомобил спрямо кръстовището, разстоянието до пътния знак и точния ъгъл на видимост. В показанията липсват и конкретни ориентири, които да позволят да се направи сигурен извод за това, че двамата свидетели са имали пряка визуална възможност да възприемат поведението на водача именно в момента на преминаване покрай знака „Стоп“.

В хода на съдебното производство бе изискван видеозапис от полицейския видеорегистратор, но с писмо от РУ – Попово е удостоверено, че същите записи се съхраняват за срок от един месец и към датата на искането вече са били унищожени.

Следователно, твърденията на служителите, че поведението на водача е било заснето, не могат да бъдат проверени.

С оглед изложеното, съдът намира, че показанията на актосъставителя Б. Б. и свидетеля М. Г. следва да се ценят в контекста на това, че те са служители на органа, издал наказателното постановление, и като такива са заинтересовани от потвърждаване на собствените си действия и констатации. Макар това обстоятелство само по себе си да не е основание за дискредитиране на показанията им, то налага те да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото, в т.ч. с показанията на свидетеля, доведен от жалбоподателя.

Показанията на свидетеля И.И. Х., водена от жалбоподателя, са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Същата заявява, че се е намирала в автомобила, управляван от жалбоподателя, по време на проверката. Свидетелката категорично потвърждава, че водачът е спрял пред пътния знак „Стоп“, изчакал е, за да се увери, че пътят е свободен, и едва след това е потеглил бавно, с включена първа предавка. Тя твърди, че в района на кръстовището са били разположени няколко контейнера за смет, които закривали видимостта както за водачите, така и за полицейските служители, намиращи се на значително разстояние – според нея над 70–100 метра.

Свидетелката е категорична, че от позицията, на която е бил спрян патрулният автомобил, не е било възможно да се наблюдава мястото, на което се намира пътният знак и на което водачът е спрял. Тя също заявява, че по време на твърдяното нарушение не е имало други автомобили, чието предимство да е било отнето, и че никой не е сигнализирал или свирил с клаксон.

Съдът намира показанията на свидетел Х. за логични и конкретни. Съдът отчита и че макар свидетелката да е в близки отношения с жалбоподателя и да е пътувала в неговия автомобил, това само по себе си не обезценява показанията й, доколкото те са вътрешно съгласувани и непротиворечиви.

При съпоставяне на всички гласни доказателства съдът достига до извода, че показанията на полицейските служители не дават достатъчно убедителна и безспорна основа, подкрепяща тезата на административното обвинение, че жалбоподателят не е спрял на знак „Стоп“. Те оставят съмнение относно възможността полицейските служители да са възприели действителното поведение на водача, като предвид установената ограничена видимост и липсата на видеозапис не може да се направи категоричен извод за наличието на нарушение. За разлика от тях, показанията на свидетеля Х. се отличават с по-висока степен на конкретност, което придава по-голяма достоверност на нейната версия за случилото се.

С оглед на това, съдът намира, че по делото не е доказано по несъмнен начин от обективна страна жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а всяко съмнение относно виновността на нарушителя следва да се тълкува в негова полза.

2

Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено.

По разноските:

Жалбоподателят, в чиято полза е изходът на делото, е направил и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но доказателства, че такова е заплатено не са представени, поради което и не следва да му се присъжда.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник на РУ – ***, с което на Д. К. С., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) и са отнети 10 контролни точки по Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Попово, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20253520200213 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник на РУ – ***, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и са му отнети 10 контролни точки, поради нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител – адв. Ц. Х. от ТАК.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Т., ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на нарушителя Д. К. С. е ангажирана за това, че на 03.08.2025 г., около 13:53 часа, в гр. **, на кръстовището с ул. „**“, като водач на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***, собственост на същия, не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, като отнемайки предимство е създал опасност за участниците в движението, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

Въз основа на съставения АУАН серия GA № *** г., е издадено Наказателно постановление № *** г. от ВПД Началник на РУ – ***, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че актосъставителят Б. Р. Б. и свидетелят М. Д. Г., двамата служители на РУ – Попово, са 1 възприели поведението на жалбоподателя като нарушение на правилото на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като разпитани пред съда твърдят, че на 03.08.2025 г. около 13:53 часа в гр. Попово, на кръстовището между ул. *** и ул. „**“, Д. С. не е спрял на пътен знак Б2 „Стоп“. По техните показания автомобилът, управляван от жалбоподателя, навлязъл в кръстовището, без да спре напълно, като намалил скоростта едва след като забелязал полицейския патрул.

Свидетелите посочват, че видимостта към мястото на нарушението била добра, че в района не е имало препятствия, които да ограничават наблюдението, и че от позицията на патрулния автомобил те ясно възприели поведението на водача. И двамата свидетели заявяват, че на място разполагали с видеорегистратор и бодикамери, записващи действията им по време на наряда.

Съдът намира, че показанията на двамата полицейски служители са последователни и съгласувани помежду си, но съдържат общи твърдения, без достатъчна конкретика относно позицията на служебния автомобил спрямо кръстовището, разстоянието до пътния знак и точния ъгъл на видимост. В показанията липсват и конкретни ориентири, които да позволят да се направи сигурен извод за това, че двамата свидетели са имали пряка визуална възможност да възприемат поведението на водача именно в момента на преминаване покрай знака „Стоп“.

В хода на съдебното производство бе изискван видеозапис от полицейския видеорегистратор, но с писмо от РУ – Попово е удостоверено, че същите записи се съхраняват за срок от един месец и към датата на искането вече са били унищожени.