Разпореждане № 11524 от 30.09.2026, Районен съд - Враца

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11524 гр. Враца, 30.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Частно гражданско дело № 20261420108333 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 от ГПК.

Образувано е по заявление на ”АПС Бета България”ЕООД, ЕИК:

203374133,със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”България”№81В ап.3,срещу М. М. Ц., Е Г Н : **********,с постоянен адрес: *************** и настоящ адрес: *****************,за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите от :

153.39 евро - главница, дължима по договор за потребителски кредит №727749/ 28.08.2021 г.,сключен между ”Стик Кредит”АД и длъжника; законната лихва върху главницата,считано от 29.09.2026 г. до окончателното изплащане на главницата;94.3 5 евро – мораторна лихва за периода от 28.09.2021 г. до 16.09.2026 г.;4.60 евро - договорна лихва от 28.08.2021 г. до 27.09.2021 г.;298.97 евро - неустойка;разноските по делото – 10.86 евро държавна такса и 100 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно изискванията на чл.410 ал.3 от ГПК,към заявлението са приложени договорът за потребителски кредит,както и приложимите към него Общи условия.

С оглед разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК,когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,или е налице обоснована вероятност за това,заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.Във връзка с това Съдът следва да разгледа дали е налице 1 обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор,по който длъжникът има качеството потребител.

По отношение на претендираната неустойка: Съдът намира,че е налице съмнение за неравноправност на клаузата,предвиждаща заплащане на тази неустойка по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Според тази разпоредба, неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като в 19 точки се прави неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.Чл.146 ал.1 от ЗЗП предвижда,че неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако са уговорени индивидуално,а ал.2 на същата разпоредба изрично посочва,че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

В конкретния случай съгласно т.1 9 от договора заемателят се задължава в срок до три дни,считано от усвояването на заемната сума,да предостави обезпечение: поръчител или банкова гаранция/поне едно от изброените/.

Според т.4 5 о т ОУ,при неизпълнение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% дневно,като неустойката се начислява автоматично от заемодателя.

Анализът на тези клаузи налага извод,че е налице икономическа принуда по отношение на потребителя,тъй като така формулирано изискването да се предостави обезпечение в тридневен срок съставлява злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя/икономически по-слабата страна в правоотношението/,който се нуждае от средствата.Предвиждането на осигуряване на поръчител,като същият да отговаря на подробно описани многобройни изисквания,или предоставянето на банкова гаранция като единствени алтернативи на начисляването на неустойка в размер,по-голям от главницата по кредита,разкрива оказваната икономическа принуда върху потребителя. Предвиденото за кредитополучателя задължение за представяне на обезпечение е и трудно изпълнимо.Следва да се посочи,че за кредитополучателя е обективно невъзможно в предвидения тридневен срок да се снабди с исканата от кредитора информация,за да му я предостави.Освен 2 това, част от изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2 от ЗКИ,поради което кредитополучателят следва да ангажира поръчителят да се снабди лично с тази информация,което допълнително препятства възможността да се изпълни договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора. Втората алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от кредитополучателя в полза на заемодателя като банкова гаранция.Сумата следва да е в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.Не може да се очаква от кредитополучателя,че в тридневен срок от сключването на договора той ще разполага със сума,равна на сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на договора,която да предостави като банкова гаранция.Ако потребителят отговаря на изискванията на банка за издаване на банкова гаранция като обезпечение,то той ще отговаря и на изискванията на банката за получаване на кредит от нея самата,при това при далеч по-нисък лихвен процент от този на небанковите финансови институции.Не на последно място,следва да се отбележи,че още със сключването на договора страните са уговорили,че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски,видно от погасителния план.Съдът намира,че изначално кредиторът е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение,поради което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно задължение излиза извън законовите функции на неустойката,създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава принципа за справедливост.

Поради изложеното,Съдът намира,че по отношение на претендиран ото вземане за неустойка,заявлението следва да бъде отхвърлено,а на заявителя дадени указания на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК,че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си,като довнесе дължимата държавна такса.

Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за сумите,както следва :

153.39 евро - главница,дължима по договор за потребителски кредит №727749/28.08.2021 г., сключен между

”Стик

Кредит”АД и длъжника;законната лихва върху главницата,считано от 29.09.2026 г. до окончателното изплащане на главницата;94.3 5 евро – мораторна лихва за 3 периода от 28.09.2021 г. до 16.09.2026 г.;4.60 евро - договорна лихва от 28.08.2021 г. до 27.09.2021 г..

При този изход на делото на заявителя се дължат разноски по съразмерност.Със заявлението са претендирани разноски за държавна такса – 10.86 евро и за юрисконсултско възнаграждение – 1 00 евро.Съдът определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.26 от НЗПП.От направените разноски,заявителят има право на такива по съразмерност в размер на сумата от 4.97 евро - държавна такса и 18.72 евро юрисконсултско възнаграждение.

По горните съображения,Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление от 29.09.2026 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,депозирано от ”АПС Бета България”ЕООД,ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”България”№81В ап.3,срещу М. М. Ц., Е Г Н : **********,с постоянен адрес: ***************** и настоящ адрес: ***************,за 298.97 евро - неустойка,дължима по договор за потребителски кредит №727749/28.08.2021 г.,сключен между ”Стик Кредит”АД и длъжника .

УКАЗВА на заявителят,че може да предяви осъдителен иск за вземането,по отношение на което заявлението е отхвърлено,пред компетентния да го разгледа съд,в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане,като довнесе държавна такса,съгласно чл.1 от Тарифа за таксите,които се събират от съдилищата по ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ”АПС Бета България”ЕООД,ЕИК:

203374133,със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”България”№81В ап.3,заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. М. Ц., Е Г Н : **********,с постоянен адрес:

************* и настоящ адрес: ****************,за сумите от : 1 53.39 евро - главница,дължима по договор за потребителски кредит №727749/28.08.2021 4 г.,сключен между ”Стик Кредит”АД и длъжника;законната лихва върху главницата,считано от 29.09.2026 г. до окончателното изплащане на главницата;94.3 5 евро – мораторна лихва за периода от 28.09.2021 г. до 16.09.2026 г.;4.60 евро - договорна лихва от 28.08.2021 г. до 27.09.2021 г.; разноските по делото – 4.97 евро държавна такса и 18.72 евро юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването на препис на заявителя.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5