Решение № 1613 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110211592 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Б. В. срещу наказателно постановление /НП/ № КПК-НП-178/02.07.2024г., издадено от председателя на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията/ЗПК/ за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати нарушения на материалния закон. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като се твърди, че по отношение на жалбоподателя не е било налице задължение по ЗПК за подаване на встъпителна декларация за имущество и интереси, тъй като към момента на влизане в сила на Закона за противодействие на корупцията жалбоподателят вече е заемал длъжността директор на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“, като във връзка с тази своя длъжност е подал встъпителна декларация за имущество и интереси, изискуема от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, поради което спрямо него следва да бъде приложен параграф 4 от ЗПК, според който лица, които са подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на ЗКП. По изложените 1 съображения е направено искане за отмяна на НП. Жалбоподателят претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят В. Б. В. не се явява, изпраща процесуален представител адв. А., с пълномощно по делото. Адвокат А. моли да се отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят попада сред лицата, за които е приложим параграф 4 от ПЗР на ЗКП.

Наказващият административен орган - председателят на Комисия за противодействие на корупцията, редовно призован, се представлява от юрк. Р, която моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издаденото наказателното постановление, тъй като то е правилно и законосъобразно. Намира също, че жалбоподателят е задължено лице, тъй като въпреки че той е подал декларация за имущество и интереси, това е било сторено пред органа по назначаването му. Това му задължение е било вменено с параграф 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, но до приемането на ЗКП той не е бил задължено лице, тъй като по отменените разпоредби за него се прилагал редът за подаване на декларация пред органа по назначаване. Юрисконсулт Р посочва, че поради тази причина жалбоподателят е станал задължено лице за първи път съгласно чл. 6 ЗКП, с който законодателят е разширил кръга на задължените лица.

Юрисконсулт

Р претендира юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, намери за установено следното:

На 06.10.2023 г. е влязъл в сила Закона за противодействие на корупцията /ЗКП/. Към този момент жалбоподателят въз основа на сключеното между министъра на културата и него споразумение № РД1292/23.02.2021г. е заемал длъжността на директор на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“.

На 02.02.2024 г. актосъставителят Р Д Д на длъжност главен инспектор в дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие на корупцията, упълномощена да съставя АУАН със заповед № КПК- РД- 0638/18.01.2024г. на председателя на КПК, извършила проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които били задължени да подават декларации за имущество и интереси. Констатирала, че жалбоподателят, В. Б. В. не бил подал декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП в едномесечен срок от влизане в сила на ЗКП- до 06.11.2023 г. Поради това бил поканен да се яви лично на 06.02.2024 г. в дирекция "Публичен регистър" на КПК, за да му бъде съставен и връчен АУАН.

На 06.02.2024 г. жалбоподателят се явил в КПК, където му бил съставен 2 и връчен лично АУАН № КПК- АУАН- ПР- 599/06.02.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката при идентично фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

На 14.02.2024г. жалбоподателят регистрирал декларация за имущество и интереси с вх. № В9983/14.02.2024г. за част I „Имущество“ и с вх. № В9985/14.02.2024г. за част II „Интереси“.

Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на събраните по делото доказателства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаната пред съда свидетелка Р Д Д, както и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – споразумение №РД12-600/01.09.2016г., заповед №РД12-661/01.09.2020г., трудов договор №РД12-662/01.09.2020г., заповед №РД-12-91/23.02.2021г, споразумение №РД12-92/23.02.2021г., покана за съставяне и връчване на АУАН №КПК-АУАН-ПР-599, декларации за имущество и интереси ЗПКОНПИ-38/29.05.2018г., заповед КПК РД-06-38/18.01.2024г.

Съдебният състав кредитира последователните и логични свидетелски показания на Р Д Д, изготвила АУАН, в които тя излага своите непосредствени впечатления във връзка с извършената от нея проверка по случая, установените от нея факти, както и процедурата по съставянето на АУАН.

Фактът, че към момента на влизане в сила на ЗКП жалбоподателят е заемал длъжността директор на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ е изводим от документите, приложени в изпратената до съда жалба - споразумение №РД12-600/01.09.2016г., заповед №РД12-661/01.09.2020г., трудов договор №РД12-662/01.09.2020г., заповед №РД-12-91/23.02.2021г, споразумение №РД12-92/23.02.2021г.

При така установените фактически обстоятелства съдът прави следните изводи от правна страна:

Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 26.07.2024г., а жалбата е подадена на 09.08.2024г.), и е насочена срещу обжалваем акт, поради което е породила своите суспензивен и деволутивен ефекти.

По същество разгледана, жалбата е основателна при следните съображения.

Преди да направи проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо 3 проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния з а ко н . След извършената служебна проверка на въпросите относно компетентността съдебният състав установи, че АУАН е съставен от оправомощено лице с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗПК, тъй като свидетелката Р Д Д (актосъставител) се явява надлежно оправомощена от заместник-председателя на КПК със заповед КПК РД-06-38/18.01.2024г да съставя актове за нарушения. Атакуваното наказателно постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице – посочения председател на КПК, каквото е изискването на чл. 120, ал. 1 от ЗПК. Въз основа на това се формира и извод от съдебния състав, че правилата за компетентност са били спазени и не е налице съществено нарушение на същите, което да води до отмяна на оспореното НП. Съдът не констатира нарушения и на разпоредбите на чл. 36 – чл. 46 и на чл. 47 – чл. 58 от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН, съответно издаденото НП съдържат съответните законови реквизити, включително описанието на административното нарушение и неговата правна квалификация, както и обстоятелствата по извършването и установяването му.

От друга страна съдът приема, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като към 06.10.2023 г. /датата на влизане в сила на ЗПК/ жалбоподателят е заемал длъжността директор на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“. Безспорно жалбоподателят има качеството на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6 ЗПК, но с влизане в сила на ЗПК за него не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК, тъй като подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК е дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на ЗПК по отношение на лицата, заемащи такива длъжности в предходен момент от влизането в сила на разпоредбите на ЗПК. Предвид това нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в случая не е извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна.

Съдът приема, че аргумент в тази насока се явяват и разпоредбите на ЗПК, които не съдържат използвания в АУАН и НП термин "новозадължени лица", като съответно нововъзникващо задължение за определена категория лица, сред които евентуално да попада В. Б. В., не е предвидено и в преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Напротив, § 4 ПЗР на ЗПК предвижда, че "задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52".

С оглед изложеното настоящият съдебен състав прие, че материалният закон е приложен неправилно от наказващия орган, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

4

Предвид изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, поради което претенцията за присъждане на направените разноски, направена от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното заседание, е основателна. Неоснователно се явява възражението на юрк. Раева за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на стойност от 400 лева. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, като съдът взе предвид освен изготвяне на депозираната срещу наказателното постановление жалба, така също и явяването на процесуален представител във всяко проведено съдебно заседание. В този смисъл съдът намира претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за пропорционално на оказаната правна помощ и затова то се явява обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-178/02.07.2024г., издадено от А Т С, председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на В. Б. В. на основание чл. 115, ал. 1 ЗКП за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на В.

Б. В. сумата 400 /четиристотин/ лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5