Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 29.05.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 187/2022
Вид
Решение № 59
Подписан
29.05.2023
В сила
15.09.2026
Състав
Ради Иванов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.557, ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 1, изр. последно · Кодекс за застраховането
  • чл. 15 · Наказателен кодекс
  • чл.1, ал.1, т.6 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. С., 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20221800900187 по описа за 2022 година

Ищецът Б. С. Г. , с ЕГН:********** с адрес гр.Е. кв.В. №4 ап.3, чрез упълномощения от него процесуален представител адв. Р. М., е предявил иск по чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ срещу „Г.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, за осъждането му да му заплати следните суми:

150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от смъртта на неговия баща- С.В., починал при ПТП от 27.09.2019г. законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на изтичане на срока от 15 работни дни от представяне на всички доказателства- 19.07.2022г. до датата на окончателното изплащане. направените по делото съдебни и деловодни разноски;

На 27.09.2019г., в гр.Е., на кръстовището на бул. „С.“ и ул. „Б.“, неизвестен водач на неизвестно МПС, нарушава правилата за движение и удря пешеходеца С. Г. В., с което реализира ПТП и напуска местопроизшествието. При злополуката е причинена смъртта на С. Г. В..

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №10 от 30.09.2019 г. Образувано е и досъдебно производство № ЗМ 83/2019 г., по описа на ОДМВР - С..

Починалият при инцидента - С. Г. В. е баща на ищеца Б. С. Г., който изключително тежко изживява неговата загуба.

1

Б. Г. бил много близък със своя баща. Той бил първородният му син. Двамата имали здрава емоционална и духовна връзка, основана на доверие и силна любов. Починалият отгледал и възпитал сина си, заедно с останалите му синове и дъщери, в атмосфера на разбирателство, подкрепа и споделяне. Той бил грижовен и всеотдаен родител, изцяло посветен на отглеждането на своите деца. С.В. всячески се стараел нищо да не липсва на сина му и да му осигури спокоен и добър живот. Двамата запазили връзката и отношенията си и след като доверителят ми съзрял и станал самостоятелен. Те имали добра комуникация, общували редовно, при което Б. споделял за случващото се в ежедневието му и търсел мнението и съветите на баща си. Починалият нямал никакви пререкания с доверителя ми, двамата се разбирали прекрасно и проявявали взаимно уважение един към друг. С.В. бил опора за сина си, негов авторитет и пример за подражание, човек, който никога не би го изоставил в нужда. Б. знаел, че винаги може да разчита на него и да му се довери по всяка тема. Починалият бил изключително отзивчив и се стараел да помага на сина си с каквото може, като винаги го подкрепял в начинанията, с които се захващал. Той бил добър и любящ родител, който милеел за своя син и отдал живота си на неговото отглеждане и възпитание.

В пътния инцидент Б. Г. загубил един от най- скъпите хора в живота си - неговия баща, затова никой не може да запълни празнотата, която той усеща към настоящия момент.

След инцидента ритъмът на живот на ищеца е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, което повлиява изключително отрицателно на общото му емоционално състояние. В дните след скръбната вест ищецът не е бил на себе си. Не можел да осмисли и приеме сполетялата го трагедия. Чувствал се силно напрегнат и тревожен. Страдал от постоянно безпокойство и изпаднал в депресия. Шокът и травмата от внезапната загуба са го направили емоционално лабилен и поради това все още често плаче, провокиран от спомени за минали моменти с баща му. Трудно му е да понесе голямата мъка и е загубил желание за каквото и да било. Ограничил е социалните си контакти и не иска да се среща с никого. Страда от безсъние и загуба на апетит. Б. Г. все още преживява голяма болка от безвъзвратната загуба на любимия си баща. Без съмнение тази болка никога няма да отшуми и той ще скърби до края на дните си. Моралните страдания и претърпяната скръб от доверителя ми са огромни и неописуеми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент и никой не може да му върне загубеното обратно.

Видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, виновният водач, предизвикал с поведението си описаното ПТП е неизвестен и не е разкрит и към настоящия момент.

Законодателят в чл. 557, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането дава правната възможност на всяко увредено при пътнотранспортното произшествие лице, да претендира обезщетение от Гаранционния фонд, в случай, че неимуществените вреди са причинени от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено- неидентифицирано моторно превозно средство.

Съгласно чл. 380 от новия Кодекс за застраховането, който намира приложение и в случай на увреждане от неидентифицирано моторно превозно средство, лицето, което желае 2 да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи писмена претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

В тази връзка отправил претенция до Г., с искане да бъде определено и изплатено дължимото на ищеца застрахователно обезщетение - видно от Молба с вх. № 24-01-226/ 27.06.2022г., в резултат на което е образувана щета № 22210090/ 27.06.2022г., по която ищецът получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от писмо с изх. № 24-01-226/ 14.07.2022г.

Съобразно разпоредбата на чл.558. ал.1. изр. последно от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазването на чл. 497 от КЗ. Посоченият текст предвижда, че застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от две дати: 15 работни дни от представянето на всички доказателства по отправената застрахователна претенция или от изтичането на 3 месеца от отправянето на претенцията. В настоящия случай, с Молба с вх. № 24-01-226/ 27.06.2022г., до Г. е отправено искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение на Б. Г. и като доказателства са представени всички документи, които са били в негово държане. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, считаме, че в настоящия случай от 19.07.2022г. ответникът е изпаднал в забава и от тази дата върху претендиралата сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението.

Ето защо ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Г.“, който е депозирал писмен отговор.

Ответникът „Г.“ счита, че настоящия спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделка. Претенцията е за ангажиране отговорността на Г. (Фонда, ГФ) на законово, а не на договорно основание.

Фондът не е застраховател-търговец, а е юридическо лице. създадено по силата на закона, въз основа на който са му делегирани гаранционно-обезпечителни публични функции.

Г. е създаден през 1997г. , като основна цел на законодателя е била да се избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не бъдат репарирани. Функциите на Фонда са- обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция. Основна роля имат обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както деликвентът, така и Г. в случаите на липса на застраховка „Гражданска отговорност“ или неизвестен извършител, който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи по своя размер задължения.

Предназначението на Фонда е да се осигури обезщетение в полза на претърпелите вреди 3 лица от виновното поведение на водач управлявал МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или на неизвестен водач, управлявал неустановен автомобил, в което се изразява и неговата социална функция.

Функции, които категорично го различават от застрахователите и видно от същите липсва каквато и да била търговска дейност.

Оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер.

Г., към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка е процесното ПТП и по образуваната щета № 22210090/27.06.22г. УС на ГФ е отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди.

Видно от представените СМЕ на труп, единствена причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на наследодателя на ищеца, който е бил в легнало положение на пътното платно, след алкохолно опиянение - 3.00 промила алкохол в кръвта, с което е поставил водача на неизвестния автомобил в невъзможност да реагира на безразсъдното, безотговорно и поставящо в опасност собствения му живот поведение.

В тази връзка счита, че вина за процесното ПТП има единствено наследодателят на ищеца, който не е предприел необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, лягайки на пътното платно.

Освен това, счита, че настъпилото ПТП се явява случайно събитие спрямо водача на неизвестното МПС, тъй като пешеходецът, лягайки на пътното платно в тъмната част на денонощието, при ограничена видимост без да е изпълнил изискванията на ЗДВП, се е явявал непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водач.

В случай, че съдът приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено наследодателя на ищеца или сметне, че процесното ПТП не е случайно събитие, то прави възражение за съпричиняване от страна на С. Г. В. в размер на поне 95%, който в резултат на употребата на изключително голямо количество алкохол е легнал на пътното платно.

Счита, че подобно безотговорно поведение не следва да бъде толерирано.

Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.

Съгласно трайно утвърдената практика на ВКС, обобщена с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. I т. о. на ВКС протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено 4 от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

Протоколът притежава единствено формална доказателствена сила, която би обвързала Съда и той да приеме, че автор на протокола е лицето, сочено за негов съставител.

В случай, че съдът счете искът за основателен и направените възражения за съпричиняване, че вина за процесното ПТП има само и единствено починалият В. и/или процесното ПТП се явява случайно събитие, то се присъединява към искането на ищцовата страна за допускане и назначаване на съдебно-автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, като моли да бъде назначена Комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза, само ако бъдат представени доказателства, удостоверяващи механизма на ПТП, и след приобщаване на материалите по ДП № ЗM 83/2019 г. по описа на ОД на МВР-С., тъй като констативният протокол е оспорен в тази си част от наша страна, по която вещото лице да даде отговори на поставени въпроси.