Решение № 260052 от 05.08.2021, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Велико Търново, 05.08.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Димо Колев

Секретар Албена Шишманова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1188 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, в условията на активно и пасивно субективно съединяване.

Ищците основават исковата си претенция на твърдения, че като наследници на тяхната майка A.Г., починала на 17.12.2004г., са собственици по наследство на по 1/2 ид. част от имоти, представляващи маза с площ от 15, 71 кв.м. и проход с площ от 12, 20 кв.м., разположени в югоизточната част на първия етаж от двуетажна къща, построена в УПИ – 1433, 1434, в кв. 291 по плана на гр. ***, ул. „***” № 4, сега представляващ ПИ с идентификатор ***, при подробно описани в исковата молба граници. Ищците сочат, че техният наследодател е придобил собствеността върху процесните обекти на основание съдебна делба по гр.д. № 644/1959г. на ВТРС. Уточняват, че през 2003г. наследодателят им е продал на втория от тях получения при съдебната делбата етаж от къща, но твърдят, че процесните имоти не са прехвърлени с тази сделка, тъй като са изключени от предмета на продажбата. Допълват, че същите са обособени като обекти на правото на собственост след 1959г., когато е преустроена общата маза като е разделена на две части, като югоизточната е оставена със самостоятелен вход от ул. „***”.

Ищците обосновават правния си интерес от завеждане на иска с твърдения, че ответниците са страни в делбено производство по гр.д. № 1147/2018г. на ВТРС и че процесните обекти са част от включените в делбата имоти. Ищците отричат ответниците да са носители на правото на собственост върху процесните обекти, тъй като те не са описани в никой от документите им за собственост. По изложените съображения ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае по реда на чл.

124 ал. 1 ГПК, че ответниците не са собственици на гореописаните два имота.

Претендират разноски.

С отговора на исковата молба първият ответник, извън доводите за недопустимост на иска, оспорва същият като неоснователен и недоказан. Оспорва наследодателката на ищците да е притежавала двата спорни имота към момента на смъртта си.

Възразява същата да ги е придобила по силата на съдебната делба от 1959г., както и да са останали в патримониума й след разпоредителната сделка от 2003г.

На свой ред твърди, че процесните обекти са част от имот, който ответниците са придобили по наследство от наследодателя си Д.Г.Б., починал на 19.05.2013г.

Уточнява, че последният при съдебната делба от 1959г. е придобил средния етаж от построената в имота къща, в чийто пространствени предели попадат процесните обекти, реално представляващи стая и входно антре към ул. „***”. Ответницата твърди, че тези помещения са функционално и пространствено обединени и свързани с останалите помещения от самостоятелното жилище на наследодателя й, представляващи части от изградената сграда върху отчуждената източна постройка от къщата по заповедта по чл. 100 ЗТСУ. Уточнява, че това жилище е надлежно индивидуализирано в нотариалния акт за собственост от 1992г., както и че към момента на смъртта на наследодателя на ответниците същото е било с посочените в титула за собственост предметни предели. В условията на евентуалност първата ответница навежда твърдение за придобиване на имота на давност от техния наследодател в резултат на упражнявано от него повече от 10 години владение в периода 07.07.1992г. /датата на съставяне на констативния нотариален акт за собственост/ – 19.05.2013г. /датата на смъртта му/. Допълва, че след този момент ответниците са продължили да владеят имота. По изложените съображения смята, че в производството по гр.д. № 1147/2018г. на ВТРС ответниците са поделили изцяло свой съсобствен имот, в който ищците нямат права, поради което моли за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост.

С отговора на исковата си молба останалите ответници същото оспорват иска като неоснователен и недоказан. Поддържат, че спорните обекти са част от имота на общия им наследодател Д.Г.Б., представляващ апартамент, находящ се на втория жилищен етаж в сграда, с адрес гр. ***, ул. „***” № 4-А, който му е даден като обезщетение за отчужден недвижим имот. Твърдят, че процесните обекти са стая и проход /антре/ в южната част на първия етаж от запазената западна сграда в имота и са функционално свързани с втория етаж на презизградената източна сграда като по този начин представляват едно самостоятелно жилище. Оспорват процесните обекти да имат функционална връзка с друг самостоятелен имот в жилищната сграда или до тях да има достъп от друго жилище, различно от това на наследодателя им. В тази връзка твърдят, че само ответниците са собственици на спорните имоти по наследство, поради което ищците не са участвали в производството по делба. В условията на евентуалност сочат, че наследодателят им е придобил процесните имоти по давност, тъй като в периода 1992г. – 2013г. ги е владял повече от 10 години. Молят за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Липсва спор по делото, а и от представените от страните удостоверения за наследници /листи 7, 86, 87/ се установява, че ищците са наследници по закон на A.Г.Г., починала на 17.12.2004г., а ответниците са наследници по закон на Д.Г.Б., починал на 19.05.2013г. Не е спорно между страните, а и от съдебен протокол по гр.д. № 644/1959г. по описа на ВТРС е видно, че наследодателите им като наследници по закон на ******Б., заедно с преживялата съпруга /И.Б./, са постигнали съдебна спогодба за доброволно поделяне на къща с постройки, находяща се в гр. ***, ул. „******” № 4 /сега ул. „***”/, съставляваща парцел II – 1514 в кв. 195 по регулационния план на града, подробно описана в нот. акт № 174, том VI от 08.07.1943г. /лист 8/. Съгласно съдебната спогодба наследодателят на ищците е получил дял III от имота, представляващ горния етаж от къщата и състоящ се от две стаи, кухня, маза, клозет и терасата над покрива на средния етаж и входа от към ул. „******”, ведно с 1/3 ид. част от парцела, а наследодателят на ответниците е получил дял II от имота, съставляващ средния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозет пред входа на етажа на двора и мазата зад приземния етаж, като входът за този етаж ще бъде от към ул. „******” до къщата на ***Г., ведно с 1/3 ид. част от парцела.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107, том 4, дело № 1405/1975г. е видно, че наследодателят на ответниците дарява на своята майка И.Б. получения от него при делбата от 1959г. гореописан имот, съставляващ средния етаж от къщата /лист 377/. От споразумение от 10.03.1975г. подписано между наследодателите на страните и тяхната майка /И.Б./ е видно, че дарствената сделката е извършена, с оглед изискванията на действащия тогава ЗСГ /отм./, като общата наследодателка се е съгласила да ползва само кухнята, а прекият наследодател на ищците се е съгласил да се откаже от оставеното й от нея наследство /лист 421/. Последните признават, че след смъртта на надаредната през 1983г. техния пряк наследодател /A.Г./ се е отказала от наследството й и единствен наследник на надарената е останал наследодателят на ответниците. Обстоятелство, което се установява и от представените от ответниците два броя удостоверения /листи 422 и 423/.

С заповед № 960/15.05.1986г., издадена на основание чл. 95 и чл. 98 вр. чл. 61 ал. 1 ЗТСУ /отм./, в полза на държавата е отчужден част от имот пл. № 1433, включен в парцел II в кв. 291, находящ се на ул. „******” № 1 собственост на наследодателя на ответниците /Д. Б./ за мероприятие „Обществено жилищно строителство”, като същият е обезщетен с отстъпване на двустайно жилище в новопостроената на самото място нова жилищна сграда. От протокол от 02.04.1986г. на комисията по чл. 265 ППЗТСУ /отм./ е видно, че отчуждения с горепосочената заповед имот включва 2/6 ид. части от дворно място застроено и незастроено /заповед № 1349/03.10.1989г. за поправка на ЯФГ/, втори жилищен етаж от жилищна сграда – паянтов със застроена жилищна площ от 102 кв.м. и складово помещение със светла площ от 18 кв.м. От обяснителната записка към проекта за реставрация и адаптация на къщата на ул. „Янки ***”/лист 82-83/ е видно, че същата се състои от западна и източна част /обем/, като по отношение на последната проекта предвижда изграждането й наново на две нива с 2 жилища.

Жилището на горното ниво е с вход откъм площада през съществуващ проход и се състои от кухня, дневна, две спални с баня, тоалетна, килер, мазе и чардак. От архитектурното заснемане на съществуващото положение на източната част на къщата /лист 546/ е видно, че жилището на наследодателя на ответниците, разположено в тази част е функционално свързано, чрез врати със стая - склад и входно антре /коридор/ от към ул. „***” разположени в западната част на къщата, която не е отчуждавана. Съвпадащите твърдения на страните по делото установяват, че това са спорните процесни помещения.

След извършване на строителството в източната част, със заповед № 1749/14.11.1991г. на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./, на наследодателя на ответниците е отстъпено като обезщетение втория жилищен етаж от новоизградената жилищна сграда на ул. „******” № 4а, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, коридор, баня – тоалетна, чардак, със застроена площ – 87, 68 кв.м. и изба на нивото на етажа със светла площ от 8, 12 кв.м. С удостоверение № 94-Д-178/09.06.1992г. кмета на Община *** и гл. архитект са удостоверили, че притежавания от наследодателя на ответниците жилищен етаж, на адрес гр. ***, ул. „***” № 4а, попадащ в парцел II – 1433 кв. 291 по плана на града се състои от две входни антрета за достъп от ул. „***” № 4а и от ул. „****** ***” № 1, стая, кух. бокс, дневна, тоалетна, две спални, маза, баня с тоалетна и представлява едно самостоятелно жилище.

На основание горепосочените документи и по реда на обстоятелствената проверка по чл. 483 ал. 1 ГПК /отм./ наследодателят на ответниците се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 185, том 2, дело 1638/1992г. на нотариус при ВТРС, с който е признат за собственик на апартамент и гараж, дадени му като обезщетение за очужден недвижим имот, който апартамент се намира на втория етаж от жилищна сграда в гр. ***, ул. „***” № 4-А, построена в парцел II – 1433 кв. 291 по плана на града и се състои от: стая, кухненски бокс, дневна, две спални, коридор, тоалетна, баня с тоалетна и две входни антрета с обща застроена площ към 1990 г. – 87, 68 кв.м., при граници: изток – държавно място, запад – къща на A.Г., север – къща на Борислав Великов, юг – външно стълбище и площадка, горе – покривна плоча, долу – жилище на Л. Капитанов, както и прилежаща маза на нивото на етажа със светла площ от 8, 12 кв.м. През същата 1992г. по възлагане от наследодателя на ответниците е изготвен и одобрен проект за преустройство на гореописаното жилище и обособяването две самостоятелни жилища, като в обема на едното попадат спорните обекти. Последните съгласно представеното към този проект архитектурно заснемане /лист 70/ са част от неговото жилище. Няма спор по делото, че този проект не е влязъл в сила и обособяването на спорните помещения в самостоятелно жилище не е реализирано. Липсва спор по делото, че след реституция на съседния имот пл. № 1436 по реда на ЗВСОНИ, достъпа до апартамента на наследодателя на ответниците от към ул. „М. ***” е възпрепятстван, поради което по негово искане Община *** е изградила стълбище, което да осигури достъпа до жилището му от към тази улица /листи 411-418/.

От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 116, том 1, рег. № 1718, дело № 94 от 2003г. на нотариус Р. Минова е видно, че прекият наследодател на ищците и съпруга й са продали на втората ищца недвижим имот, представляващ целия горен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***” № 4, построена в УПИ VIII – 1433, 1434 в кв. 291 по плана на гр. ***, който етаж се състои от две стаи, кухня, клозет, коридор с чупка, санитарен възел, две тераси, пристройка на собствени колони, мазе под северозападната стая и под коридора и стълбището, което мазе е на собствени основи и е на нивото на средния етаж на сградата без връзка с него, при граници на мазето: на запад - улица, на север - Тодор Стойчев, Борислав Г., Велико Г., на изток и на юг - Д.Б.

Разпечатката съдържа 25 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5157af0b-8dd8-449c-b50e-166c2a147a60