Решение № 595 от 05.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. София, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Стефан Милев

Т. Анг. Карабашева при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604988 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подс. И. П., чрез адв. И. Я. – САК, както и допълнение към въззивна жалба от адв. Т. Г. /пълномощник на подс. П. след оттегляне на пълномощията на адв. Я./ и още една допълнителна въззивна жалба от адв. В.С.

/пълномощник на подс. П. след оттегляне пълномощията на адв. Г./ всичките срещу присъда № 20189916 от 06.07.2021 г., постановена по НОХД № 5088 по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 129-ти състав.

С присъда № 20189916 от 06.07.2021 г., постановена по НОХД № 5088 по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 129-ти състав, подс. И. И. П., с ЕГН: **********, е признат за виновен, за това, че на за времето от 07.07.2020 г. до 08.07.2020 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство на Р. М. М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

1. На 07.07.2020 г., следобед, в апартамент, находящ се на адрес в гр. София, бул.

"******* III" № 15, се заканил с убийство на Р. М. М. с думите : "Ще те убия, ще ти счупя ръцете! Няма да излезеш жива от тук!", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

2. На 08.07.2020 г., около 13 :00 ч. в гр. София, ж.к. "*******, в телефонен разговор, се заканил с убийство на Р. М. М. с думите : "Не ти ли стигна това вчера, ще те убия! Ясен ли съм? Затваряй си устата, защото ще те убия!", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му1

- престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК, го е осъдил на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, което наказание е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда е уважена гражданската претенция на Р. М. М., като подс. И. И. П. е осъден да заплати сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от инкриминираното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 08.07.2020 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения от Р. М. граждански иск в останалата му част за горницата над 4 000 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева като неоснователен.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК, подс. И. И. П. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 312 лева, както и 160 лв. по сметка на Софийски районен съд, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск и 80 лв., в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд, за направени в хода на съдебното следствие разноски.

В подадената въззивна жалба от подс. П. се обжалва присъдата в цялост без да се сочат конкретни пороци и оплаквания, а се твърди, че същата е незаконосъобразна и неправилна.

В допълнението към въззивната жалба от адв. Т. Г. се развиват оплаквания, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като при оценка на събраните доказателствени материали са допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се аргументи, че проверяващата инстанция е допуснала превратно тълкуване на доказателствата и извращаване на същите. В последваща допълнителна жалба от вече от адв. В.С. се развиват аргументи, че присъдата е неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и събраните по делото доказателства, пора което се правят искания за цялостната отмяна на присъдата и постановяването на оправдателна такава; да се отмени присъдата и делото да бъде върнато на друг състав от СРС; да се измени присъдата и да бъде наложена "пробация" на подсъдимия; да се измени присъдата като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл. 144, ал. 1 НК, както и да бъде отхвърлен гражданския иск.

В проведеното разпоредително заседание на 06.01.2022 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В хода на съдебните прения защитата на подс. П. изцяло поддържа аргументите развити в подадените жалби.

Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата е правилна и законосъобразна.

Процесуалният представител на ЧО и ГИ дава становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата е правилна и законосъобразна.

В предоставената му последна дума подс. П. заявява, че желае да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивните жалба и допълненията към тях, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедлИ.ст, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на 2 обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.

6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, писмените и веществени доказателства събрани в хода на досъдебното производство и хода на съдебното следствие пред районния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени едни правилни мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата инстанция. Районният съд е обосновал акта правилно и законосъобразно, както и в мотивите е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Изложени са необходимите правни съображения за взетото решение на съда. При протИ.речия (каквито явно има), а и жалбите предимно се развиват аргументи за неправилно ценене на доказателствените източници, то проверяваната инстанция на доказателствените материали е изложил съображения защо едни от тях се приемат или ценят, а други се отхвърлят. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата въззивна инстанция. В заключение може да се заключи, че в подадените въззивни жалби липсват съществени оплаквания или възражения, които да не са получили своят отговор в мотивите на районния съд. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че подс. И. И. П. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, живущ в гр. Банкя, ул. "*******, ап. 12, с ЕГН: **********.

С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила И. И. П., в това, че: за времето от 07.07.2020 г. до 08.07.2020 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство на Р. М. М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

1. На 07.07.2020 г., следобед, в апартамент, находящ се на адрес в гр. София, бул.

"******* III" № 15, се заканил с убийство на Р. М. М. с думите : "Ще те убия, ще ти счупя ръцете! Няма да излезеш жива от тук!", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

2. На 08.07.2020 г., около 13 :00 ч. в гр. София, ж.к. "*******, в телефонен разговор, се заканил с убийство на Р. М. М. с думите : "Не ти ли стигна това вчера, ще те убия! Ясен ли съм? Затваряй си устата, защото ще те убия!", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието извършено от дееца, както е опасано в ОА е установено по изискуемия в чл. 303, ал. 2 НПК начин. Няма съмнение за въззивната инстанция, че дееца се е заканил с убийство на Р. М. на 07.07.2020г., а също и отново се е заканил с убийство на Р. М. в телефонен разговор на 08.07.2020 г.

Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в 3 мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О. ; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Настоящата инстанция намира, че в подадените въззивни жалби са въведени предимно оплаквания касаещи размера на наложеното наказание на подсъдимото лице и цененето на доказателства, респ. тези на свидетелите. Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената присъда, както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви.

Без съмнение по делото е установено, че деянието е извършено виновно и в условията на продължавано престъпление, а именно в периода от 07.07.2020 г. до 08.07.2020 г.

Горепосочената фактология се подкрепя от събраните гласни и писмени веществени доказателства. Съдът правилно е разграничил показанията на разпитаните свидетели и е подложил на много внимателен анализ дадените показания от всеки свидетел, които показания ги е съпоставил с останалите доказателствени източници. Въззивната инстанция обръща внимание, че съдът е този орган, който подлага на много внимателен анализ показанията на свидетелите и как те кореспондират с останалата доказателствена маса и източници, както и при наличие на дадени показания в ДП при тяхното съпоставяне по реда на чл. 281 НПК. Правилно са разграничени показанията на свидетелите. Правилно и законосъобразно в центъра на доказателствената си аргументация долният съд е поставил показанията на пострадалото лице, не само поради качеството му на очевидец на деянието, но и на потърпевшо лице. Внимателно ревизираната инстанция е отчела евентуалната й възможна заинтересованост от изхода на делото и след надлежна съпоставка с останалите обективни находки, резонно е кредитирала процесния гласен източник при съпоставянето му с доказателствата.