Решение № 5351 от 23.05.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5351

Хасково, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20257260701010 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ф. А. С. – [държава], с посочен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], срещу Решение №2670/21.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Административният орган оценявал положението в [държава] като несигурно и напрегнато, но не определял насилието във всички части на страната като безогледно, при което достигнал до неправилен извод, че по отношение на оспорващия са налице предпоставките по чл.8, ал.8, съотв. чл.9, ал.5 от ЗУБ. Формално била цитирана информация за ситуацията в [държава], но не била обсъдена приложимостта на чл.8, ал.6 от ЗУБ, съотв. дали събитията, настъпили след напускането на страната по произход няма да обосноват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Влошената обстановка в страната по произход на оспорващия, настъпила в последните месеци, била ноторно известна на решаващия орган. Несигурността и размириците продължавали и не можело да се предвиди как ще се развият събитията в [държава], като най-потърпевши били представителите на цивилното население. Поради актуалната обстановка в [държава] и ескалацията на насилието, връщането на жалбоподателя там щяло да застраши пряко правото му на живот и свобода, и щял да бъде изложен на тежки посегателства. Жалбоподателят счита за неоснователни доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8, съотв. чл.9, ал.5 от ЗУБ. В тази му част решението не съдържало позоваване на относима информация относно [държава], въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от чл.8, пар.1 от Директива 2011/95/ЕС. Сочи, че актуалната информация относно [държава] след 27 ноември 2024г. и падането на режима на Б. А. опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Позовава се на позиция на ВКБООН от 16.12.2024г., която цитира. Жалбоподателят счита също, че актуалната ситуация в [държава] отговаря на тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12. В идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която страната ни следвало да се съобрази. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно Решение по дело С-406/22. Оспореното решението било издадено в противоречие с принципите по чл.13 от АПК. Твърди също, че административният орган не спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, решението било издадено при липса на мотиви и съществено нарушение на административно-производствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Моли за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор излага съображения, по които моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез Дирекция „Миграция“, С.-София, с №УРИ 105400-3424/04.09.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №3433/13.09.2024г., Ф. А. С. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена въз основа на паспорт № *********, издаден от МВР на Сирийска арабска република на 17.10.2022г., валиден до 16.04.2025г. Видно от същия, търсещото закрила лице е с имена: Ф. (собствено име) С. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място]. На 13.09.2024г. търсещият закрила е бил регистриран в ДАБ с имената Ф. А. С. - [държава], роден на [дата]. в [държава], *, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, професия - *, с начално образование, [семейно положение]. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родители – с местонахождение [държава], както и един брат в Турция, един брат в Египет, сестра в [държава], съпруга – в Мароко.

С писмо с рег.№ УП-34606/17.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-18582/01.11.2024г. (рег. № УП 34606/01.11.2024г. в ДАБ при МС) на ИФ Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 20.01.2025г. с кандидата за закрила е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 34606/20.01.2025г. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че е роден в [населено място] , а от 2013г. живее в Истанбул. Напуснал [държава] през 2013г. нелегално за Турция, където останал 11 години. Там пребивавал легално имал издаден кимлик, но заради проблемите, които имал – изнудване и заплахи, решил да напусне Турция. В България в средата на м. август 2024г. със стълба над оградата, общо били 20 човека. След два дни в гората, били качени в автомобил от трафикант и достигнали до София. Там ги оставили пред някакъв лагер, където се предал. Закарали ги в полицията, а оттам в лагера в Бусманци. След две седмици ги докарали в лагера в Харманли. Имал брат в България. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подал молба за закрила в България. През 2012г. бил арестуван в [държава] за няколко дни от редовната армия, защото протестирал, но баща му ал откуп и го освободили. Не бил осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Знаел, че в Дамаск има представители на международни организации като ВКБООН, Червен кръст , Червен полумесец, но не бил виждал лично такива. Бил [семейно положение], имали религиозен брак със съпругата си и едно дете, родено на 31.12.2024г. В момента в [държава], в Дамаск, били баща му, майка му, един брат и една сестраа съпругата му – мароканка и детето им били в Мароко. Имал роднини в *, но там положението било по-зле от това в *. Посочил, че има основно образование. Работил като * в Турция. Не бил отбил военна служба , но през 2022г. родителите му получили призовка за него, въпреки че бил в Турция. Заявил, че не е членувал в политическа партия или организация, нито във въоръжена групировка/паравоенно формирование/. Напуснал [държава] заради войната. Бил постоянно тормозен и притесняван от редовната армия. Карали ги насила да ходят на манифестации в подкрепа на режима, а той не желаел и му създавали проблеми. Той и семейството му не харесвали режима на А., заради войната. Лично бил виждал бомбардировки, помнел как баща му го носел и бягали. * се контролирал от редовната армия. Дядо му починал от бомбардировки през 2016г. , имал много роднини, които пострадали от химическо оръжие през 2014-2015г. , къщата им била разрушена от бомба. Докато пътувал за Турция , виждал ислямистки групировки, личало по поведението и по облеклото им, че са ислямисти. Не бил влизал във взаимоотношения с представители на групировки. Преди да напусне [държава] имало ежедневно инциденти – атентати, даже видял с очите си бомба, сложена в контейнер за боклук. Семейството му не напуснали [държава], защото нямали финансова възможност. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му не било заплашвано. Било му оказвано насилие – бил бит многократно, когато отказвал да ходи на манифестации. Имал информация какво се случва в момента в [държава], но смятал, че е пълен хаос. Не вярвал на * , че ще нормализират страната, те били ислямисти. Посочил, че не би се завърнал в [държава], не знаел какво се случва в момента и не вярвал страната да се нормализира. Трябвало да мисли за бъдещето на детето си, а в [държава] не виждал такова. На въпроса какво мисли, че може да му се случи, ако се завърне в [държава], посочил, че там всеки правел каквото си иска, можело да го арестуват, да го бият, можело и да го убият., нямало дори свобода на движение. Подал молба за закрила в Република България, защото била най-близо до Турция, а и нямал финансова възможност да иде в друга страна. В България му харесвало, имало спокойствие, имало работа.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 34606/17.03.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. А. С. .

Решението е връчено лично на лицето на 02.04.2025г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 15.04.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че в бежанската история няма изложени основатели опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ по визираните в чл.8, ал.1 от ЗУБ, а сочените от кандидата такива за напускане на страната му по произход не отговарят на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, кандидатът не заявява. Направил е извод, че се касае не за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот.