Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2208 от 16.10.2026, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Административно дело 380/2026
Вид
Решение № 2208
Подписан
16.10.2026
В сила
16.10.2026
Състав
Ася Стоименова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2208

Кюстендил, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА административно дело № 20267110700380 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от С. В. И., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Е. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2691461/02.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в група „Пътен контрол” на сектор „Охранителна полиция” към Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, с която на И. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) с правно основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „бб” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната ѝ, както и присъждане на направените разноски по производството на делото.

В съдебното заседание по делото адвокат Е. М. поддържа жалбата и представя списък на разноските.

Ответникът – младши автоконтрольор в група „Пътен контрол” на сектор „Охранителна полиция” към РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.06.2026 г. младши автоконтрольор в група „Пътен контрол” на сектор „Охранителна полиция” към РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил съставил срещу С. И. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1184945 за това, че на 30.05.2026 г. в [населено място], по път II-62, км 42+271, при пътен възел „Каваклия”, в посока път Е79, като водач на товарен автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], изгубил контрол над управляваното от него пътно превозно средство, блъснал се в предпазната еластична ограда и излязъл вдясно от пътното платно, вследствие на което били нанесени материални щети по моторното превозно средство и по оградата, като И. не останал на място до пристигането на органите на МВР. Нарушенията са квалифицирани в акта като такива по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП. Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания е издадена оспорената заповед. От фактическа страна същата е обоснована с обстоятелството, че след реализирането на посоченото в акта пътнотранспортно произшествие (ПТП) И. „не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и не остава на място до пристигането на органите на МВР”, с което е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП – като участник в ПТП „не уведомява компетентната служба на МВР”. Процесната ПАМ е приложена на И. на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „бб” от ЗДвП за нарушение по чл. 175, ал. 5 от ЗДвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.06.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 64 от 2025 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от младши автоконтрольор в група „Пътен контрол” на сектор „Охранителна полиция” към РУ – Дупница при ОДМВР. Със Заповед № 277з-2056/10.10.2025 г., т. 2.4.3, директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил младшите автоконтрольори в група „Пътен контрол” към РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Процесната заповед само формално отговаря на изискването за мотивираност. Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „бб” за нарушение по чл. 175, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з”, „бб” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8 от ЗДвП, се прилага следната ПАМ: временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца, а според чл. 175, ал. 5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и с глоба от 1000 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение. В заповедта обаче не са посочени фактически обстоятелства, относими към нарушение по чл. 175, ал. 5 от ЗДвП. Изложените в същата фактически обстоятелства не съответстват и на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП, каквото е прието за извършено в мотивите ѝ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на МВР. Посочените в заповедта фактически и правни основания за издаването ѝ не обосновават прилагането на процесната ПАМ. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на конкретни мотиви лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда (доколкото законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя), и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Кюстендил (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) следва да бъде осъдена да заплати на С. И. направените от него разноски по делото в размер на 205,11 евро (5,11 евро – платена държавна такса, и 200 евро – платено адвокатско възнаграждение).

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2691461/02.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в група „Пътен контрол” на сектор „Охранителна полиция” към Районно управление – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на С. В. И., с постоянен адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 205,11 евро (двеста и пет евро и единадесет евроцента) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�