Решение № 186 от 23.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000502461 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3382 от 24.06.2023г. постановено по гр. д. № 3681/22г. по описа на СГС, ГО, 26 състав, е уважен иск с правно основание чл. 26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД, като е признато за установено в отношенията между М. Д. О., И. И. О. и О. Ч. С., че Договор за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран в нотариален акт № 137 т.ІІ рег.№ 4856 дело № 321/2008г. на Нотариус Е. П., рег.№ *** на НК, район на действие СРС, който нотариален акт е вписан в СВ София с вх.рег.№ 50017 от 8.07.2008г., акт № 127, т. СХХШ, сключен на 8.07.2008г. в гр.София, с който М. Д. О., продава на дъщеря си И. И. С. /сега О./, следния недвижим имот, а именно: апартамент № 15 /петнадесет/, находящ се в гр. ***, район „***“, ж. к. „*** - 2 /втора/ част“, в жилищната сграда - блок № 13-а /тринадесет буква „а“/, във вход „А“, на IV /четвърти/ етаж, със застроена площ от 84,25 /осемдесет и четири цяло и двадесет и пет стотни/ кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, апартамент № 14 /четиринадесет/, двор, двор, двор, заедно с припадащото се избено помещение № 15 /петнадесет/, без посочена площ по документ за собственост, при съседи: коридор, мазе № 14 /четиринадесет/, мазе № 16 /шестнадесет/ и двор, заедно с 4,078 % /четири цяло седемдесет и осем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, на стойност 1660 лв., за сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, Е НИЩОЖЕН като симулативен, прикриващ дарение.

1

Със същото решение и на основание чл.17 ал.1 ЗЗД, е обявен за действителен сключения на 08.07.2008г. в гр.София между М. Д. О., като дарител, и И. И. С. /сега О./, като надарен, договор за дарение на недвижим имот, а именно: апартамент № 15 /петнадесет/, находящ се в гр. ***, район „***“, ж. к. „*** - 2 /втора/ част“, в жилищната сграда - блок № 13-а /тринадесет буква „а“/, във вход „А“, на IV /четвърти/ етаж, със застроена площ от 84,25 /осемдесет и четири цяло и двадесет и пет стотни/ кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, апартамент № 14 /четиринадесет/, двор, двор, двор, заедно с припадащото се избено помещение № 15 /петнадесет/, без посочена площ по документ за собственост, при съседи: коридор, мазе № 14 /четиринадесет/, мазе № 16 /шестнадесет/ и двор, заедно с 4,078 % /четири цяло седемдесет и осем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, на стойност 1660 лв., предмет на нотариален акт № 137 т.11 рег.№ 4856 дело № 321/2008г. на Нотариус Е. П., рег.№ *** на НК, район на действие СРС, който н.а. е вписан в СВ София с вх.рег.№ 50017 от 8.07.2008г., акт № 127, т.

СХХІІІ.

Присъдени са разноски, като И. И. О. и О. Ч. С., са осъдени да заплатят на М. Д. О., разноски по делото в размер на 2 264,30лв. , или по 1 132,15лв. всеки от тях.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото .

Жалбоподателят-ответник О. Ч. С. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенциите в пълен размер. Изтъква факта, че съдът е кредитирал свидетелските показания на Д. О. без да отчита степента й на родство със страните при условията на чл.172 ГПК и нейната заинтересованост от изхода на делото, както и факта, че свидетелства за изявления през 2008г., които е възприела, когато е била на 8 години. На практика от представеното обратно писмо е видно, че ответникът О. Ч. С. не фигурира, като страна в това обратно писмо. Няма никакви доказателства, че това обратно писмо му е предствено и той е отказъл да го подпише. Ако това обратно писмо е било съставено към 08.07.2008г. би следвало и той да фигурира като страна по него и участвал в съставянето му и подписването му. От друга страна твърди, че има противоречие в обяснението как те са се консултирали с адвокат при съставянето на писмото и въпреки това адвокатът по бракоразводното дело не ги е информирал, че това жилище е семейна имуществена общност, придобито по време на брака, чрез покупко-продажба и всеки от съпрузите има по 1/2 идеална част от него. Говори се за подписване на декларация, но не се уточнява каква е тази декларация, продавачката си запазва право на ползване върху имота може да са искали да подпише съгласие тя да ползва имота, това противоречие не се изяснява по никаъв начин.

Ако това обратно писмо е било налично към 05.11.2020г. би следвало да го представят преди бракоразводното дело и преди подписване на споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Ако това писмо е съществувало към този момент би следвало преди развода майката - ищец да предяви претенцията си и да обяви тази сделка за нищожна, а не чак през 2021г. след влизане в сила на бракоразводното решение. Счита, че това обратно 2 писмо е съставено по време на бракоразводния процес, а не на 08.07.2008г. тъй като не е подписано при нотариуса, изповядал сделката, а някъде при адвокат, който не се знае кога и къде е станало т.е. няма достоверна дата. Преценявайки мотивите за сключване на сделката от показанията на свидетеля Л., съсед на ищцата, се установява, че тя е искала да прехвърли на дъщеря си И. апартамента с дарение, но не го е направила, заради брат й. Ищцата се е притеснявала от евентуални претенции на своя син към процесния имот, в случай, че го дари на дъщеря си И., заради което двете са решили да оформят договора като договор за продажба на имота, а ответникът е следвало да подпише писмен документ, че няма претенции за този имот. Въпреки това като свидетел не е поканен брата, заради който са се претеснявали. От показанията на св.О. се установява, че в семейството им достатъчно имоти и те били разпределени преди години между трите й деца.

Счита, че е нарушение на закона и добрите нрави да се подписва договор с невярно съдържание и да се декларира, че към 12.10.2021г. в представената данъчна оценка е записано, че собственик е И. И. С. собственик и М. Д. О. ползвател. Тази данъчна оценка е поискана за вписване на исковата молаба, в която се твърди, че има договор за покупкопродажба и искането му да бъде обявен за нищожен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. Д. О. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че между М. Д. О. и И. И. С. е сключена правна сделка, на която формално са придадени белезите и съдържанието на договор за продажба.

Обективираните в договора волеизявления са насочени към пораждане на правни последици, изразяващи се в придобиване правото на собственост от И. И. С., като М. Д. О., продавач по договора за продажба, запазва безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху имота. Действителната воля на страните обаче не съвпада с външно обективираните им волеизявления. Намерението на страните е дарствено, което характеризира основанието на договора, като donandi causa. От фактическата обстановка следва, че е осъществен фактическият състав на симулацията по чл. 26 ЗЗД, ал. 2, предл. 5. Симулацията е относителна. Сключени са две сделки привидна - договор за продажба, който според разпоредбите на закона е нищожен и прикрита - дарение, което е действителното съглашение. Като доказателство, че желаната от страните сделка е такава на дарение, страните са подписали обратно писмо от дата 08.07.2008 г. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията между страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо. В случая ищцата М. О. е сключила с ответницата И. О.

/тогава С./, нейна дъщеря, договор за продажба на имот. Договорът е сключен по време на брака на И. О., и въпреки, че съпругът й О. С. не е страна по договора, по силата на закона чл.19 ал.1 СК /отм. през 2009г./ той е придобил правото на собственост върху апартамента в режим на съпружеска имуществена общност. Придобиването на правото на собственост по силата на закона не го прави страна по договора за продажба. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се привилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. В случая са налице изискванията за действителност на договор за дарение 3 на имота - спазена е формата за разпореждане - нотариален акт, има съгласие за съществените условия по чл.255 ЗЗД и чл. 24 ЗЗД, учреденото в полза на ищцата право на ползване на имота не се засяга от правилата на договора за дарение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. И. С. не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че бившият й съпруг не е участвал финансово при придобиване на процесния имот респ. не би следвало да има каквито и да било претенции към него след развода им.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 и чл.17 ал.1 ЗЗД, за разкриване на симулация на договор за продажба, прикриващ дарение, както и за обявяване на действителния договор - дарение.

Ищцата М. Д. О. твърди, че на 08.07.2008г. е сключила с ответницата и нейна дъщеря И. И.

С. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №15 в ж.к.

*** - 2, бл. * в гр.*** за сумата 25 000лв., като е запазила правото да ползва имота, докато е жива. Твърди, че действителната воля на страните е била ищцата да дари имота на дъщеря си, поради което не била изпълнена престацията за плащане на цената от 25 000лв. т.е. договорът за покупко-продажба на имота е симулативен. Касае се за относителна симулация, при която са сключени две сделки - привидна - договор за покупко-продажба и прикрита- договора за дарение. В подкрепа на действителната воля на страните по сделката, на 08.07.2008г. страните по нея са подписали обратно писмо, в което са разкрили действителните си отношения, а именно че майката е дарила своята дъщеря, като последната не е плащала цената на имота. Посочва, че сделката по продажба на имота е сключена по време на брака на дъщеря й с втория ответник О. Ч. С., по отношение на когото се е разпрострял вещнопрехвърлителния ефект на сделката. Предявява иск срещу ответниците с искане съдът да признае за установено, че договорът за покупко-продажба на имота е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД и да обяви действителността на прикрития договор за дарение на имота, на основание чл.17 ЗЗД.

Ответницата И. И. О. не е депозирала отговор на исковата молба. В о.с.з. признава иска, като потвърждава изложеното от ищцата, че цена по договора за продажба на имота не е плащана.

Ответникът О. Ч. С. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че той е собственик на половината от процесния имот по силата на договора за покупко-продажба, като обстоятелството, че този имот е СИО е било потвърдено и от ответницата С.а в одобреното от съда споразумение за прекратяване на брака им. На следващо място посочва, че обратното писмо не го обвързва, като счита, че то е създадено след бракоразводното дело с цел да го лиши от собственост върху имота. Твърди, че продажната цена е платена, че сделката за покупко-продажба на имота е действителна и се позовава на 13г. давност.

4

Посочва, че дори и цената на имота да не е платена, то това не е относимо към преценката за наличие на основание за сключен договор за покупко- продажба.

От фактическа страна се установява, че М. О. и ответницата И. О. са съответно майка и дъщеря. Ответникът О. С. е бивш съпруг на ответницата О.. Бракът е сключен на 20.07.2000г. и прекратен на 05.11.2020г. по взаимно съгласие на страните. По време на брака ответницата е носила фамилното име С., а след прекратяването му – О., видно от приложения на л.23 протокол за одобрено споразумение от 05.11.2020г. по гр.д.№ 68323/2019г. по описа на СРС, 37 състав.