Решение № 632 от 15.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300500913 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. К. Х. против Решение № 479/31.01.2024г., пост. по гр.д.№ 9400/2022, ПРС, в частта, в която е допусната съдебна делба между В.

С. К., П. Г. Д. и И. К. Х.-Н. на следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.12, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: 04.04.2022 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ 206 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застояване (до 10m), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: *** – нов, ***- стар, квартал: ***-нов, ***-стар, парцел: ***, ***, при съседи: ***.314, ***.316, ***.317, ***.318, ***.2318, ***.11 и ***.368, ВЕДНО С находящите се в имота сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор № ***.12.1 със застроена площ от 41 кв.м., с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, състояща се от приземен етаж и жилищен етаж, с пристройка към приземния етаж, съставляваща сграда с идентификатор № ***.12.2, със застроена площ от 11 кв.м., представляваща баня – тоалетна и второстепенна постройка на допълващо застрояване – външна тоалетна със застроена площ от 2.85 кв.м., изградена по уличната регулационна граница на имота, 1

ПРИ КВОТИ: - 157/222 ид.ч. за В. С. К.;

- 3/222 ид.ч. за П. Г. Д.;

- 62/222 ид. ч. за И. К. Х.-Н..

Жалбоподателят И. Х. поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено при неправилно тълкуване на доказателствата по делото.

Посочва, че основният спорен въпрос е каква е действителната воля на завещателката Й.Й. изразена в саморъчното завещание, находящо се на л. 17 от делото. Развива доводите си, че завещателката не е имала предвид жилището когато е записвала понятието „парцел“, в който смисъл са доводите на съда, както и че е правила разлика между двете понятия. Поддържа и че ако завещателката е имала волята да завещае на тримата заветника и части от жилището, и части от дворното място, то тя е щяла да го изпише именно по този начин. Счита изводите и тълкуването на съда за твърде разширителни спрямо действителната воля, изразена в процесното завещание. Това неправилно тълкуване е довело до неправилно определяне на правата на страните в съсобствеността. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново такова, с което делба се допусне само по отношение на ПИ с идентификатор ***.12 при съответните идеални части, а по отношение на сградите с идентификатор ***.12.1 и ***.12.2 се признае, че единствено жалбоподателката притежава собственически права. Претендира разноски.

Въззиваемите страни П. Г. Д. и В. С. К. са подали отговор, в който оспорват въззивната жалба. Поддържат, че решението е правилно и законосъобразно. Развиват доводи, че завещанието е ясно и от него се установява категорично волята на завещателката – да определи идеалните части на тримата заветници от дворното място. Считат, че едва след като е разпределила частите от дворното място, завещателката е описала какво представлява то, поради което не може да се тълкува, че последната от заветниците е получила освен идеални части от дворното място и изцяло жилищната сграда. Считат изводите и тълкуването на съда за правилни и обосновани. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – съделител, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Производството по делото е въззивно – делба І фаза, по допускането.

Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор за делба на недвижим имот.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

2

Правилността на решението се проверява с оглед направените оплаквания във въззивната жалба.

В първоинстанционното решение съдът е приел, че страните по делото се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот, като придобивното основание за жалбоподателката е завещателното разпореждане, извършено от първоначалния собственик на имота Й.Й. /У./, а за въззиваемите страни, ищци в производството – разпоредителки сделки, извършени от другите две заветници по същото завещателно разпореждане. Чрез тълкуване волята на завещателката е приел, че тя се е разпоредила с имота си, като е определила за всяка от заветниците идеална част от този имот. Във връзка с направено възражение за погиване на една от сградите е приета СТЕ, която е установила фактическото положение на сградите в имота, като въз основа на това доказателство е и отхвърлен иска за делба по отношение на една от сградите, допълващо застрояване. В тази си част решението е влязло в сила.

Основният спор на въззивното производство е какъв е предмета на завещателното разпореждане на първоначалната собственица на имота и каква е била волята й спрямо трите заветници, посочени в завещанието.

От фактическа страна се установява от приложеното копие на НА №***, т.***, д.***, на нотариус при ПНар.С, че Й. У. закупува жилищна сграда с дворно място от 222,50кв.м., съставляващо парцел ***, имот пл.№***, по скица, а по НА – парцел ***, кв.***стар, ***нов, ***.

Видно от приложената скица № ***, АГКК, процесният ПИ е с идентификатор ***.12 и е с площ от 206кв.м.

Представено е саморъчно завещание от ***г. на Й.Й. /У. по баща/, обявено и вписано в СлВп-Пловдив с Акт№***, т.***, д.***. В същото завещателката се е разпоредила с имуществото си към момента на смъртта си , като текстът е следния : „ ….завещавам на :

М.Н. …/описание на лични данни/….. -80/222ид.ч. от парцел 222кв.м.

А.М. …/описание на лични данни/….. -80/222ид.ч. от парцел 222кв.м.

И. Х. …/описание на лични данни/….. -80/222ид.ч. от парцел 222кв.м. собственото си жилище с дворното място от 222кв.м. площ,намира се на ***, в гр. ***……/ следва описание на имота/.“

Със саморъчно завещание от ***г., А.М. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на своята майка В.М., като то е обявено и вписано в СлВпПловдив с акт № ***, т.***, д.***.

С НА , вписан А№***, т.***, д.***на СлВп-Пловдив М.Н. дарява П. Д. с 3/222ид.. от ПИ ***.12 от 206кв.-м., ведно с 3/222ид.ч. от сгради 1, 2 и 3 в имота, както и дарява В. К. със 77/222ид.ч. от същия имот със сградите.

3

С НА , вп. с А№***, т.***, д.*** на СлВп-Пловдив, В.М. продава на В. К.

80/222ид.ч. от процесния имот със сградите.

По делото е представено и удостоверение за семейно състояние на В. К., от което се установява, че същият е неженен, поради което възмедно придобитото имущество се явява негова лична собственост.

При тези доказателства се правят следните правни изводи : Безспорно процесният недвижим имот е бил собственост на завещателката Й.Й. / по баща У./ на основание транслативна сделка / НА от ***г./. Тя е завещала имота си на три лица – М.Н., А.М. и И. Х. със заморъчно завещание от ***г.. Съгласно нормата на чл.13 от ЗН всяко пълнолетно лице, което е дееспособно може да се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. Когато завещателните разпореждания се отнасят до конкретна вещ, то е налице частно завещание и то придава качеството на лицата, в чиято полза са тези разпореждания на заветници /чл.16, ал.2 от ЗН/. Не са въвеждани доводи за недействителност на саморъчното завещание. Спорът по делото е концентриран около предмета на завещателните разпореждания или какво точно е завещала на всяко едно от посочените в завещанието лица. Доколкото начина на изписване на волята на завещателката поражда спорове относно съдържанието й, то е необходимо да се изследва самото завещание в неговата смислова свързаност на текста, граматичното и стиловото му оформление. Завещанието е структурирано по следния начин – посочена е датата, след това са изписани имената и идентификационна информация за завещателката, след това е изразена воля : „завещавам на :..“, посочени са лицата, в чиято полза са разпорежданията и идеалните части, които им се определят : „М. … 80/222ид.ч.“, „ А. …. – 80/222ид.ч.“, И. …-60/222ид.ч.“, като смисловото продължение:

„собственото си жилище с дворно място от 222кв.м. ….“, следва да се отнесе към предмета на завещателното разпореждане, т.е. към волята на завещателката да се разпореди с конкретно имущество. Казано по друг начин графичното и стилово оформление на завещанието е в следния вид : „ днес … аз …, завещавам на Х - идеална част , Y – идеална част и Z – идеална част, недвижимия си имот“. Вярно е, че след описание на идеалните части на последната заветница, не е поставена запетая, нито е използван израз, от който недмусмислено да се направи извод, че продължаващото описание на имота се отнася до цялото завещателно разпореждане, но предвид възрастта на завещателката и липсата на данни на писмената й култура, то тези пропуски не следва да се абсолютизират. Объркване поражда и факта, че след изписване на идеалните части, които определя за всяка една от заветниците, завещателката изписва и израза „от парцел 222кв.м.“. Доколкото липсва индивидуализация на парцела не може да се направи извод, че волята й е да завещае конкретни идеални части само от конкретен парцел. Вероятно Й. е изписала този текст с идеята да уточни как формира знаменателя на идеалните части – площта на парцела, като числител са частите, които определя за всяка от заветниците.

4

Предвид това тълкуване на процесното завещателно разпореждане, съдът намира че всеки един от заветниците е получил посочената идеална част от целия имот, притежаван от завещателката - къща с дворно място и помощни постройки.

Не поражда спор универсалното завещание на А. Н. от ***г., с което тя прави своята майка В.М. единствен свой наследник. Респективно М. става собственик по силата на двете завещателни разпореждания на 80/222ид.ч. от процесния имот.

С двата нотариални акта от ***г. ищците се легитимират като собственици на посочените в тях идеални части от процесния недвижим имот, придобити в резултат на транслативни сделки.

Така П. Д. се легитимира като собственик на 3/222ид.ч. от процесния имот, В. К.

– на 157/222ид.ч. от процесния имот, а И. Х. – на 62/222из.ч. от процесния имот. При упражнено от един от съсобствениците потестативно право на делба, то такава следва да се допусне помежду им при посочените квоти.

До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и постановеното решение като прадвилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на двамата въззиваеми сторените в производството разноски в размер на 1800лв., заплатено адвокатско възнаграждение или по 900лв. за всеки един от тях. Неоснователно е възражението за прекомерност, т.к. претендираният и заплатен размер не надвишава размера по чл.7, ал.4 от Н1/2004МРАВ.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 479/31.01.2024г., пост. по гр.д.№ 9400/2022, ПРС, в частта, в която е допусната съдебна делба между В. С. К., ЕГН **********, П. Г. Д., ЕГН ********** и И. К. Х.-Н., ЕГН **********, на следните имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.12, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: 04.04.2022 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ 206 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застояване (до 10m), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: *** – нов, ***- стар, квартал: ***нов, ***-стар, парцел: **(нов), ***(стар), при съседи: ***.314, ***.316, ***.317, ***.318, ***.2318, ***.11 и ***.368, ВЕДНО С находящите се в имота сгради, както 5 следва: СГРАДА с идентификатор № ***.12.1 със застроена площ от 41 кв.м., с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, състояща се от приземен етаж и жилищен етаж, с пристройка към приземния етаж, съставляваща сграда с идентификатор № ***.12.2, със застроена площ от 11 кв.м., представляваща баня – тоалетна и второстепенна постройка на допълващо застрояване – външна тоалетна със застроена площ от 2.85 кв.м., изградена по уличната регулационна граница на имота, ПРИ КВОТИ: - 157/222 ид.ч. за В. С. К.;