Решение № 768 от 15.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Бургас, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120201884 по описа за 2025 година

Производството е висящо пред РС Бургас за втори път след като с Решение № 4412/15.05.2025г. по канд № 514/2025г. на Административен съд Бургас е отменено Решение № 133/20.02.2025г. по НАХД № 2043/2024г. на РС Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касае се за жалба, подадена от Я. Б. с ЕГН ********** като управител на „***, ЕИК *** против наказателно постановление (НП) № 23-0769004089/13.02.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал.

4, вр. 1, т. 6 ЗДвП на Я. Б. е наложена „глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ (ЛПУМПС) за срок от 3 месеца.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Заявява, че не е извършил нарушението, а МПС било отдадено под наем на трето лице F.R.P., което именно било управлявало МПС. Прави се възражение по чл. 34 ЗАНН и че АУАН бил издаден след изтичане на три месеца от откриване на нарушителя. Не следвало да се издава и АУАН, а ЕФ.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, явява се адв. Ф., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради която я разгледа по същество.

На 15.06.2023 г. в 23:58 ч. в гр. Бургас на път Първи клас № Е773 км.491 до Бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП – 1, с АТСС MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, било установено движение на лек автомобил „***“, рег. № ***, с наказуема скорост 133 км/ч, при максимално допустима скорост в населено място, въведена 1 с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Нарушението било установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Участъка е сигнализиран с пътен знак Е-24. Като ползвател на МПС е вписан и установен „***“ ООД с представител С.В.В., на който била изпратена декларация по чл. 188 ЗДвП. В попълнена на 25.07.2023г. декларация С.В. посочил, че на 15.06.2023г. в 23:58 часа МПС рег. № *** се управлява от Я. Б., ЕГН **********.

На 26.07.2023г. в декларация по чл. 188 ЗДвП Я. Б. посочил, че МПС с рег. № *** на 15.06.2023г. около 23:58 часа се управлява от F.R.P.. Представя се договор за наем на МПС с рег. № *** между „*** като наемодател и F.R.P. като наемател на МПС с рег. № *** за времето от 25.05.2023г. до 24.01.2024г. ведно със СУМПС на последния. Отделно в договора за наем е вписан и втори шофьор I.W.. Съгласно справка за задгранични пътувания е налице регистрирано влизане на Р. в РБългария на 15.06.2023г. в 19:31 часа на Аерогара София.

На 22.10.2023г. бил съставен АУАН срещу Я. Б. за това, че 15.06.2023 г. в 23:58 ч. в гр.

Бургас на път Първи клас № Е773 км.491 до Бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.

„Ветрен“ към КПП – 1, управлявал лек автомобил „***“, рег. № ***, с наказуема скорост 133 км/ч, при максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Нарушението било установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, с отчетен толеранс на измерената скорост от 3% като е прието нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, в присъствието на двама други свидетели, но му бил връчен на 31.10.2023г.

На 01.11.2023г. било входирано възражение срещу АУАН, че МПС е било управлявано от Р. и били представени договор за наем, лична карта и шофьорска книжка на наемателя.

Била извършена проверка и до подателя на възражението бил изпратен отговор, че същото се намира за неоснователно (л.30). Депозирано е допълнително възражение срещу АУАН ведно с декларация, в която като лице управлявало автомобила се сочи Р..

Наказващият орган изцяло възприел установените от актосъставителя факти и на 13.02.2024г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21 ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като приел, че е налице предходно нарушение, на основание чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, наложил „глоба“ в размер на 1400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства, които взаимно се допълват.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОД на МВР –Бургас, сектор ,,Пътна полиция“, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Спазен е срока по чл. 34 ЗАНН, тъй като нарушителят е установен към момента на попълване на декларация – 25.07.2023г.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е открил кой е нарушителя на датата на подаване на декларация.

АУАН е съставен на 22.10.2023г., а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок на 13.02.2024г. В този смисъл са и мотивите на касационната инстанция по канд № 514/2025г. на БАС.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на 2 административнонаказателното производство. Съдебният състав намира, че АУАН и НП ясно, точно и конкретно описват извършеното нарушение и ясно е посочен субекта на отговорността. Този състав не намира допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН или НП като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдът не намира порок при съставяне на АУАН, тъй като той е бил съставен в присъствието на двама свидетели и връчен на нарушителя, който е бил запознат с неговото съдържание, не е нарушено правото му на защита и е подал надлежно разрешение. Касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, поради което правилно е бил съставен АУАН, а не е издаден ЕФ (чл. 189, ал. 1 ЗДвП). От доказателствата безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, изготвена е снимка с отчетен толеранс на измерената от -3%, като е представен протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране на пътищата на територията на гр. Бургас, от който е видно, че пътен знак Е 24 /контрол с автоматизирани технически средства или системи/ е монтиран на главен път I-6 и в двете посоки на участъка кв. Ветрен – гр. Бургас.

Представен е протокол от проверка № 005-СГ-ИСИС/09.02.2023г., съгласно който MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9 съответства на одобрения тип. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията (ЗИ) когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Номерът на техническото средство е ясно посочен в снимката, както и в АУАН и НП като липсват такива доказателства, които да наведат съда на съмнение относно техническа неизправност на АТСС. От представената по делото снимка се вижда изображение на рег. номер на процесния автомобил, а именно ***, посочено е и мястото на нарушение. В съставените АУАН и НП АНО ясно е посочено време, място, установената скорост, отчетеното превишение и приложимата разпоредба като именно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е тази, която определя, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, както е направено в случая. Въведеното ограничение на скоростта е сигнализирано с пътен знак, съгласно посоченото в представената снимка, но следва да се посочи, че се касае и за населено място, където общото ограничение, в случай, че липсваше пътен знак, съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. В случая е налице отклонение от правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като е било въведено ограничение от 80 км/ч с пътен знак В-26, поради което и правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Според този състав правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност. Разпоредбата на чл. 188 ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Този текст е конкретизиран с изменение в сила от 07.09.2025г. като предвижда, че собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство. В случая МПС е собственост на юридическо лице, както и е вписан ползвател юридическо лице като разпоредбата на чл. 188 ЗДвП въвежда презумпция, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил 3 управлението на моторното превозно средство. МПС е собственост на юридическо лице, ползвател е юридическо лице, чийто законен представител е предоставил данни за лицето, на което е предоставил управлението на МПС като е посочил СУМПС в декларацията и пълни данни за личността на лицето, което е управлявало автомобила. Следва да се предвиди, че собственикът/вписаният ползвател е този, който следва да знае във всеки един момент кое е лицето, което управлява неговия автомобил и в случай, че Б. е преотдал от своя страна МПС на друго лице, то това обстоятелство е следвало да бъде известно на собственика/вписания ползвател, за да може именно това лице да се посочи в декларацията. Представения договор за наем е частен документ и той не обвързва съда с достоверна дата. Отделно, в него е вписан и втори шофьор и ако действително МПС е било предоставено за управление на друго лице, то е следвало да бъде уведомен вписания ползвател на МПС за промяната на водача на МПС. Ето защо този състав намира, че следва да се довери на посоченото от вписания ползвател на автомобила, че именно лицето, на което точно, ясно и конкретно е посочил данните - Я. Б. е лицето, което е управлявало МПС.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ясно, конкретно и точно е описано времето и мястото на нарушението и са посочени нарушените разпоредби, както и правилно е определена и санкционната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая се касае за превишение 53 км/ч. и правилно е определен размера на глобата и кумулативно предвиденото три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.