Решение № 856 от 07.07.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 856

Силистра, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

ЖАНЕТ БОРОВА

При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ЖАНЕТ БОРОВА канд № 20267210600091 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава XII , чл.208 и сл. от чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по касационна жалба на „Еколес“ ЕООД гр. Дулово срещу Решение № 25 / 20.02.2026 год. постановено по АНД № 287 по описа на Районен съд – Дулово за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-2300209 / 08.11.2023 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „ЕКОЛЕС“ ЕООД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл. 414, ал. 3 КТ за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ и в полза на дирекцията са присъдени разноски по делото.

Касаторът е посочил касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК – нарушение и неправилно прилагане на закона и по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението. Моли за отмяна на решението и отмяна на потвърдения с него санкционен акт.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител гл. юриск. И. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство.

Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил нито един от представените от него доводи относно незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление, не е извършил обективна преценка на събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели. Оспорва доказателствената стойност на представената по делото декларация, като посочва, че същата е частен документ, и че нейната достоверност не може да бъде установена от събраните по делото доказателства, като твърди, че същата е изготвена от друго лице, при осъществен натиск и подписана от свидетеля без той да разбира съдържанието и значението й.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл. 218 от АПК, СсАС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд – Дулово е установил от фактическа страна, че на 04.10.2023 г. в 11:40 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра, съвместно със служители на МВР - РУ Дулово, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект „Ремонт на сграда“, находящ се в [населено място], [улица], № 95, с посочен изпълнител/възложител на СМР „Еколес“ ЕООД. Проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството.

В хода на проверката е установено, че лицето Б. Й. Р. от [населено място], [община], [област], работи като ***, като в момента на проверката е извършвало външно измазване на стена на сградата. При изследване характера на възникналото между страните правоотношение е изискана декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ от 04.10.2023 г., от която е отразено: приемане на работа на 03.10.2023 г. на длъжност ***, договорено възнаграждение ***, работно време от 8:00 до 15:00 часа, почивни дни събота и неделя, възлагане и отчитане на работата към управителя. Констатирано е, че при проверката липсва сключен трудов договор в предписаната писмена форма.

Предвид установеното, на 10.10.2023 г. е бил съставен АУАН № 19-2300209/10.10.2023 г., а на 08.11.2023 г. е издадено обжалваното НП № 19- 2300209/08.11.2023 г. В срока по чл. 44 ЗАНН е депозирано възражение, с което се отрича наемане/заплащане и се изтъква личната собственост върху имота, удостоверена с нотариален акт.

В производството пред районния съд са обсъдени възраженията на жалбоподателя, включително доводите за недоказаност на нарушението, за неправилна преценка на свидетелските показания, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. Районният съд е приел, че тези възражения са неоснователни.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са преценени събраните гласни и писмени доказателства. Съдът е формирал обоснован извод, че нарушението е доказано. Приел е, че правилно са определени видът и размерът на наказанието, както и е изложил мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като е преценил и тежестта на извършеното нарушение, както и наложеното наказание – в минималния, определен от закона размер.

Подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно законосъобразността на действията по съставяне на АУАН, коментирал е и анализирал обстоятелствата, при които е издаден, преценявайки събраните по делото свидетелски показания, които е преценил като последователни, взаимно подкрепящи се и съответстват на писмените доказателства - АУАН, НП и декларацията по чл. 402 КТ, включително относно възприетата „на място“ трудова дейност, присъствието на управителя и документалното оформяне след проверката. Акцентирал е на показанията на свидетеля С. относно реално положен многодневен труд и получавано дневно възнаграждение в диапазон ***, като е приел, че се намират в очевидна кореспонденция с писмено отразеното в декларацията по чл. 402 КТ, че е уговорено възнаграждение ***. дневно и че е налице работно време, почивни дни и отчитане (по АУАН/НП), и е мотивирал крайния си извод, че е налице предоставяне на работна сила при фактическо уговаряне на съществени елементи на трудово правоотношение. В тази връзка подробно е аргументирал и възраженията на жалбоподателя, касаещи декларацията по чл. 402 от КТ, във връзка с обстоятелството, че същата не е била попълнена саморъчно от декларатора, но е била подписана от него, като е обосновал становището си, че изводът за наличие на трудово правоотношение не се основава единствено на нея, а дори да се приеме, че конкретни аспекти от нея са спорни, те не са достатъчни да оборят фактическата констатация за реално допускане до работа без трудов договор.

Така постановеното решение е правилно.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Доколкото необосноваността не съставлява касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.

При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението.

Неоснователен е и изложеният довод, че съдът е постановил решението си без да е извършил цялостен анализ на доказателствата, без да е формирал мотиви по възраженията на жалбоподателя и без да е обсъдил относими факти и обстоятелства. Първоинстанционният съд обективно, пълно и всестранно е изследвал фактите по делото, за което е събрал в пълен обем относимите по делото доказателства, които е анализирал правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на състава на РС - Дулово, че оспореното НП е издадено при изяснена фактическа обстановка и доказано авторство на деянието, което обосновава и наложените с него на жалбоподателя административно наказание.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, които първоинстанционният съд правилно е кредитирал и които настоящият състав също счита, че следва да се кредитират.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, съдът е стигнал до правилни юридически изводи, като с решението е потвърдил НП.

В случаят безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от доказателствата, събрани по делото.

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ – място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Тези основни характеристики на трудовия договор се установяват от собственоръчно попълнената при проверката декларация от завареното да полага труд лице – Б. Й. Р., като е установено, че при подписване на декларацията не е осъществена принуда, но независимо от това, дори и да се приеме наличието на такава, не може да се опровергае несъмнено прякото възприятие на както на проверяващите, така и на свидетелите относно реално извършваната от лицето трудова дейност, т.е. налице е нарушение посредством допускането до работа на лице, с което не е сключен трудов договор за осъществяване на трудова дейност.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решението на РС – Дулово не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ответното учреждение /арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от УПИАГИТ във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК/, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 130.00 до 190 лева. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, не са налице предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати разноски в размер на 66.47 € /130 лева/.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренският административен съд на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 / 20.02.2026 г. постановено по АНД № 287 / 2023 год. по описа на Районен съд - Дулово.

ОСЪЖДА „Еколес“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, [улица], да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" разноски по делото в размер на 66.47 € / шестдесет и шест евро и 47 евроцента / евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�