Решение № 41 от 26.04.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мариана Г. Карастанчева

Членове:Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100500488 по описа за 2021 година Производството е по чл. 240 от ГПК и е образувано по повод молбата на Илчо Вълчев Илчев в качеството си на управляващ и представляващ „Ески Заара“ООД,със седалище гр.София –ответник по гр.д.

№ 5456/20202 г. по описа на Бургаския районен съд за отмяна на решение № 24/21.01.2021 г. постановено по същото дело по реда на чл. 238 и сл. ГПК ,с което ответникът е осъден да заплати на ищеца Т.Й. сумата 4 474,77 лв.-от които 3 509,20 лв. -дължимо и неплатено трудово възнаграждение за периода от м. септември 2019 г. до 12.03.2020 г. ,ведно с мораторна лихва в размер на 255,57 лв. ,дължима върху всяко месечно възнаграждение от датата на падежа му – първо число на следващия месец до 10.09.2020 г.,ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане ,както и сумата 710 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. ,ведно с направените разноски по делото в размер на 540 лв.,като ответникът е осъден и да заплати дължимата държавна такса по делото.

1

Молителят изразява недоволство от решението , като твърди ,че е бил лишен от възможност да участва в делото и не са били налице предпоставките по чл. 240 ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.Сочи ,че живее и работи в гр. *** , а всички призовки и съобщения за делото са били получавани от съдружника му в гр.

София,където е седалището на фирмата и с когото не са в добри отношения.Книжата и призовките по делото не са му били предавани ,като единствено е получил решението по делото.Затова твърди ,че поради особени непредвидени обстоятелства не е бил уведомен за делото .Независимо ,че на съда бил известен адреса на местоработата на ищцата ,там не са връчвани книжа .Освен това се прави възражение за местна неподсъдност на делото,като сочи ,че седалището на фирмата е в гр. София , а местоработата на ищцата – в гр. Стара Загора и делото е било местно подсъдно на един от двата съда .С неуведомяването на ответника за делото той бил лишен да представи доказателствата ,с които да обори твърденията й .

Моли се за отмяна на решението .Представят се копие от лична карта ,платежни ведомости -8бр.,заповед за прекратяване на трудов договор ,предизвестие,болнични листи ,7бр. молби от ищцата ,вносна бележка за изплащане на трудово възнаградение и протокол за извършени проверки от ДИТ-Ст.Загора .

Ответникът по молбата чрез процесуалния си представител я оспорва и счита ,че не е налице нито една от посочените в чл. 240 от ГПК хипотези за отмяна на постановеното неприсъствено решение.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Молбата е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.

240, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъствено решение страната, срещу която то е 2 постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановяван по искане на една от страните в съдебния исков процес, с който се разрешава спора по същество. По искане на ищеца (чл. 238, ал. 1 ГПК) такова решение може да бъде постановено, когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита. За разлика от решенията постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване, неприсъствените решения по разпореждане на закона не подлежат на инстанционно обжалване - чл. 239, ал.

4 ГПК. Законът е предвидил за тях различен ред за защита, като на страната са предоставени две правни възможности - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивния съд на изрично посочените основания и с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК при определени предпоставки. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е допустима, когато не са били налице условията за защита на страната по реда на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК срещу неприсъственото решение.

В случая, страната не може да иска отмяна на решението по чл.

240, ал. 1 ГПК, тъй като не е налице ( и не се установява) никоя от посочените хипотези - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; и невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Неприложимо е и основанието по ал. 2 на същата разпоредба, тъй като не се поддържа наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за 3 делото, които не са могли да бъдат известни на молителя при решаването на спора, или с които да не е могъл да се снабди своевременно.

В настоящия случай, като основание да поиска от въззивния съд отмяна на постановено неприсъствено решение, молителят, чрез своя представител сочи разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ,т.2 и т. 3от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, ако страната срещу която е постановено неприсъствено решение е била лишена от възможност да участва в делото, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. С оглед наведените доводи в молбата за отмяна, молителят се позовава на двете основания,а и на третото ,макар да не е формулирано ясно.

Следва да се подчертае ,че рроизводството по реда на чл. 240, ал.

1 ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, е извъинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото (арг. чл. 9 и чл. 10 ГПК), вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса. Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото, което нарушение засяга конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 Конституцията на РБ).

Молителят в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е длъжен да посочи конкретните обстоятелства, чрез които обосновава някое от горепосочените основания, но не е длъжен да отнесе обстоятелствата към някоя визираните хипотези в чл. 240, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Въззивният съд, без да е обвързан от соченото от молителя основание, е компетентен да прецени служебно кое обстоятелство към кое основание се отнася (определение № 629 от 10.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5609/2014 г., по описа на ВКС, I ГО).

В настоящия казус съдът е бил сезиран с искове по чл. 357 ал.1 4 вр.чл. 128 и чл. 224 от КТ за заплащане на дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение от ответника за сочения период ,ведно с мораторна лихва ,дължима върху всяко месечно възнаграждение от датата на падежа му до 10.09.2020 г. и законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите ,както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. ,ведно с направените разноски по делото .

Ответното дружество-търговец е получило препис от исковата молба с приложенията към нея на адреса на управление на дружеството в гр.София на 28.10.2020 г.,като съобщението е връчено лично на единия управител Ангел Величков В съобщението му е указано, че следва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, посочено е какво следва да съдържа отговорът и последиците при неизпълнение на задължението.

С определение от 03.12.2020 г. първоинстанционният съд, след като е констатирал, че няма постъпил отговор от ответника, се е произнесъл по доказателствата и насрочил делото за разглеждането му в съдебно заседание на 14.01.2021 г. Ответникът е бил своевременно призован на 05.01.2021 г.,като призовката отново е била получена лично от управителя на дружеството Величков на адреса на управление в гр.София.

От проведеното на 14.01.2021 г. първо съдебно заседание е видно, че ищецът е поискал произнасяне на неприсъствено решение. Съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 239 ГПК - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което поставеното на 21.01.21г решение е неприсъствено. Обстоятелството, че съдът е обсъдил представените с исковата молба писмени доказателства и посочил възможност за обжалване на решението не променят неговия характер. Неприсъственото решение не подлежи на инстанционен контрол и влиза в сила с постановяването му.

Както стана дума по-горе ,видно от данните по делото , съдът е връчил на ответника „Ески заара“ " ООД, препис от исковата молба на установения по делото търговски адрес,вписан в търговския регистър 5

.Съгласно разпоредбата на чл. 50 ГПК мястото на връчване на призовки и съобщения на търговци и други юридически лица е последния посочен адрес адресът ,вписан в съответния търговски регистър .Няма задължение съдът да уведомява поименно всеки от съдружниците и/или управителите на търговското дружество в едно ООД за хода на процеса,като според разпоредбата на чл. 50 ал. 3 ГПК връчването става в канцеларията на търговеца и може да се извърши на всеки служител или работник ,който е съгласен да г приеми .В случая връчването на исковата молба и призовката за съдебно заседание е станала лично на един от управителите на търговското дружество-ответник ,,а според актуалното състояние на „Ески заара“ООД дружеството се представлява от двамата управители заедно и поотделно .Ето защо не може да се приеме твърдението за наличие на някоя от хипотезите по чл. 240 ал. 1 т. 1 и т. 2 -а именно ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за заседание или невъзможност да узнае своевременно за връчването на исковата молба или призовките поради особени непредвидени обстоятелства .Наведените в тази връзка твърдения за лоши отношения между управителите и съдружници в дружеството и липса на контакт помежду им ,е без абсолютно никакво правно значение и не може да представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на закона .Как и в каква форма съдружниците в дружеството уреждат своите отношения и дали са в добри или лоши отношения ,е правно ирелевантно за делата на дружеството спрямо трети лица.

Без значение е и твърдението ,че предвид престирането на труд в Стара Загора ,а уведомяването на дружеството в София , молителят бил лишен от възможност за участие в делото .Както стана дума по-горе ,надлежното уведомяване на дружеството е по адреса на управление , а в случая той е в гр. София и призоваването ,както и връчването на съобщения по делото е редовно ,като без значение как двамата управители са разпределили правомощията си /още повече ,че не се оспорва ,че молителят е узнал за постановеното решение в срок ,а то също е връчено в офиса в гр.