Решение № 144 от 30.08.2023, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 353/2023
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 30.08.2023
- В сила
- 27.09.2023
- Състав
- Галина Димитрова Василева
Цитирани разпоредби
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал. 7, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.146, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Силистра, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20233420200353 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.” АД, със седалище и адрес на управление гр.Л., ЕИК ..., представлявано от изпълнителните директори М. Д. и Г. Т., против Наказателно постановление № 19 – 2300079 / 12.05.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.414, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.146, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради неспазване изискванията на чл.57, ал. 1 ЗАНН за посочване на конкретна дата и на място, където е извършено нарушението, неяснота от кого е извършено, поради липса на точно и ясно описание на обстоятелствата и поради неправилно приложение на материалния закон. Подчертава се, че посоченото от АНО лице не е осъществявало трудова дейност във всеки от дните, обхванати в изследвания от адм. обвинение период. Визира се, че не са отчетени като смекчаващи обстоятелства факторите, че бензиностанцията е с денонощен режим на 1 работа, че работното време на този обект е от обществен интерес, свързано е с непрекъснатост на доставки към клиенти, с които дружеството има договори по реда на ЗОП. Иска се отмяна на наказателното постановление, алтернативно да бъде намален размера на наложената имуществена санкция до минималния, предвиден в закона, с изложени доводи за необоснованост на наложеното наказание в размера му от 3000 лева. Не се претендират разноски.
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че наказателното постановление изцяло е съобразено с изискванията на процесуалния и материалния закон.
Развива доводи в насока необходимост наказаното ТД като работодател да преорганизира работното време на обекта – бензиностанцията в гр.А., при съобразяване на възможностите за ангажиране на кадри. Излага доводи за безспорна установеност на нарушението за положени часове извънреден труд от служителката Г. над прага, предвиден от законодателя. Визира, че в предходен период от време са издадени 25 броя наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство от ТД-жалбоподател на територията на цялата страна, което го очертавало като неизряден изпълнител на вмененото му задължение по конкретното трудово правоотношение. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за процесуалното представителство.
Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане доказателствата по делото, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Между дружеството-жалбоподател и Г. М. Г., ЕГН **********, съществува трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор №3/01.09.2020г., а със Споразумение № РД-15-9-88 от 24.02.2022г. е договорено същото да е за неопределено време и лицето да изпълнява длъжността „Управител и продавач-консултант в бензиностанция“, с място на работа в бензиностанции № 6305- гр.Д., бол. С. и в № 6308 – в гр.А., обл.С., стопанисвани от „П.“ АД. Работното време е определено като пълносменен 2 режим на работа, но не повече от 56 часа седмично. Със Заповед № РД-09208/01.10.2013г. в посочените бензиностанции било въведено сумирано изчисляване на работното време с тримесечен календарен период и били изготвени поименни 3-месечни графици за разпределение продължителността на работното време за календарната 2022г.
На 13.03.2023г., по повод устно отправяни питания до ИТ – С. от работещи лица в бензиностанция № 6308 в гр.А. за режима на полагане на труд, св.Д. и св.Г. - служители на Д „ИТ“ – С. извършили планова проверка относно спазване изискванията на Кодекса на труда и на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в посочения обект.
Проследени били данните, съдържащи се в предоставената от работодателя документация – специалната книга за отчитане на положения през 2022г. извънреден труд от работещите в бензиностанцията, заповедта от 01.10.2013г. за сумирано изчисляване на работното време, поименните 3-месечни графици за разпределение продължителността на работното време за 2022г., месечните платежни ведомости с начислените и изплатени трудови възнаграждения за месец февруари - месец декември 2022г. и месеците януари и февруари 2023г.
Констатирано било, че служителката Г. М. Г. е положила извънреден труд за календарната 2022г. – в периода 25.02.2022г. - 31.12.2022г. – в размер на общо 398 часа, който и е бил заплатен.
Поради установеното превишаване на максимално допустимия предел на часовете положен извънреден труд, предвиден в закона – 150 часа за посочената календарна година, св.Д. - главен инспектор при ИТ - С., отправила покана към изпълнителните директори за явяване на дата 10.04.2023г. за съставяне на АУАН. В поканата било посочено във връзка с какво се отправя, както и че при неявяването на представител на работодателя актът ще бъде съставен съгласно чл.40, ал.2 ЗАНН.
На 12.04.2023г., при липса на отговор по отправената покана, бил съставен АУАН № 19-2300079/12.04.2023г. за нарушение на чл.146, ал. 1 КТ от страна на дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, като в рамките на словесната част на административното обвинение били отразени установените при проверката обстоятелства. Въз основа на акта е издадено и процесното НП, с което на работодателя, на основание чл.414, ал. 1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за неспазване 3 изискването положения от конкретния служител извънреден труд за 2022г. да не надвишава 150 часа.
Съдът констатира, че при образуване на административнонаказателното производство и неговото протичане не са допуснати нарушения на установените от закона правила, които да рефлектират негативно на същото, включително е зачетено и в пълен обем правото на защита на наказания правен субект. Във фактическите рамки на обвинението точно ясно е посочено в какво се изразява административната простъпка и че същата е осъществена от дружеството – в качеството му на работодател, къде е осъществена – обект № 6308 в гр.А., обл. С., фиксиран е времевия период – 25.02.2022г. – 31.12.2022г., в чиито обхват е извършено нарушаването на въведената с чл.146, ал.1 КТ забрана.
При изследване на събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се очертава факта на извършеното нарушение. Видно от Заповед № РД-09-208/01.10.2013г. работодателят е упражнил предоставената от закона възможност за сумирано отчитане на работното време на 3-месечен период – календарно тримесечие. Конкретната служителка е положила извънреден труд – 62 часа за първото тримесечие, 154 часа през второто тримесечие, 43 часа през третото и 139 часа през четвъртото тримесечие – за 2022г. Конкретният брой часове за всеки месец от тримесечието е вписан в документацията на работодателя, а от приложените фишове за работна заплата е видно, че трудът е заплатен като извънреден.
Работодателят изначално е бил наясно, че въведения от него сменен режим на работа при продължителност на работната седмица до 56 часа, при установено сумирано отчитане на работното време на тримесечен период следва да се явява съобразен „със спазването на всички изисквания на Кодекса на труда: за максимална продължителност на работната седмица, за междудневни и междуседмични почивки, за допустими размери на полагания извънреден труд и т.н.“, тъй като именно това е вписано в издадената от него Заповед от РД-09-208/01.10.2013г.
При така изясненото от фактическа страна, на база анализа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че от страна на „П.” АД е осъществена административната простъпка, за която е повдигнато и административното обвинение. Случаят не може да се приеме и за 4 маловажен, тъй като естеството на извършената работа и отминалото време, в което трудът е бил положен, не могат да покрият изискването на закона за отстраняване на извършеното нарушение веднага след извършването му.
Съдът намира, че позоваването на АНО на предходно издадени наказателни постановления на същото ТД, за да мотивира размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева, се явява необосновано. Не се сочат данни и респ. не се представят доказателства тези наказателни постановления влезли ли са в сила, кога, за какви нарушения се отнасят, наложените административни наказания изпълнени ли са или не, особено след като се сочи, че обхващат период от 2015г., за да се отчитат като фактори, които отегчават отговорността на ТД, макар същата да се определя като обективно безвиновна. Предвид това съдът намира, че размерът на наложеното административно наказание следва да се намали до установения от санкционната норма минимален такъв от 1500 лева.
Исканите от процесуалния представител на административнонаказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – С. разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 4 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
И З М Е Н Я Наказателно постановление № 19–2300079/12.05.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „П.” АД, със седалище и адрес на управление гр.Л., ЕИК ..., представлявано от изпълнителните директори М. Д. и Г. Т., на основание чл.414, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.146, ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция до минималния от 1500 (хиляда и петстотин) лева.
5
ОСЪЖДА „П.” АД, със седалище и адрес на управление гр.Л., ЕИК ..., да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 6