Решение № 70 от 13.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Русе, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520201276 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. О. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 24-1085-002103 / 17.06.2024г. на Началника група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2024г. в гр.Русе около 14,50 ч. жалбоподателят се движел по бул.“Липник“ в гр.Русе, управлявайки л.а.“Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с ДК№ Р 41 62 КТ като на кръстовището с ул.“Никола Петков“, преминавайки на зелен сигнал на светофара извършил ляв завой в посока на движение към ул.“Тулча“. При извършването на маневрата ляв завой автомобилът на жалбоподателя поднесъл еднократно при навлизане в кръстовището. Това било възприето от директора на ОД на МВР-гр.Русе към него момент, който разпоредил на АНО да бъде извършена проверка по случая. Проверката била възложена на св.Д. В., служител на сектор „Пътна полиция“, който изискал видеозаписите от кръстовището от Община Русе. В резултат на извършената проверка съставил АУАН против жалбоподателя, а преписката била изпратена на РРП с оглед данни за престъпление по чл.325 ал.3 от НК. С постановление от 12.06.2024г. прокурор от РРП отказал да образува досъдебно производство и върнал преписката за произнасяне от АНО. Въз основа на това постановление АНО издал обжалваното наказателно постановление при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, като с него на жалбоподателя били наложени горепосочените наказания.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на 1 настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е основателна.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон.

Неправилността се изразява в това, че по отношение на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е извършил.

От показанията на св.Д. О., брат на жалбоподателя се установява, че към момента на маневрата той също е бил в автомобила и двамата са бързали към техен имот, тъй като е била задействана СОТ – система, като този свидетел при извършване на левия завой е усетил, че колата е поднесла. Това ги е провокирало още на следващия ден да занесат колата на преглед в автосервиз, собственост на св.В.Т.. От показанията на последния се установява, че е сменил множество части по ходовата част на автомобила, за което е издал и фактури с пълното им описание. Така от приетите и приложените по делото фактури се установява, че по автомобила са подменени – ляв носач, десен носач, ляв външен накрайник, двата предни амортисьора. В тази връзка и съдът е изискал от ОО “Автомобилна администрация“- гр.Русе справка относно последния технически преглед на автомобила, от която се установява, че в базата данни на ИА “Автомобилна администрация“ няма данни процесният автомобил да е преминавал периодичен преглед за проверка на техническата изправност преди 12.05.2024г.

От справка от Сектор „Пътна полиция“ се установява, че първоначалната регистрация на автомобила е извършена на 16.06.2023г. От това следва, че към датата на нарушението поне формално автомобилът е бил технически изправен и за жалбоподателя не е съществувало все още задължението да го представи за технически преглед. В този смисъл за него е отсъствала субективна страна, че автомобилът може да е технически неизправен и то със сериозни повреди по ходовата част. В максимална степен обаче съдът намира, че няма извършено нарушение предвид приобщените по делото видеофайлове от видеонаблюдението на кръстовището. От тях се установява, че преминавайки в последния възможен момент на зелен сигнал на светофара, може би със скорост малко по-висока от разрешената от 50 км/ч, доколкото няма надлежно установяване на величината й в съчетание с установените технически неизправности по автомобила, същият е поднесъл съвсем леко със задната си част надясно и еднократно.

При това положение се налага извода, че жалбоподателят не е нарушил, разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП, защото същият не е демонстрирал неприсъщо и нетипично движение на автомобила, с което цели да впечатли или изобщо да предизвика внимание и интерес от останалите участници в движението. Дори да се приеме, че автомобилът се е поднесъл еднократно при извършване на ляв завой, това само по себе си по никакъв начин не обуславя съставомерност по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Това е така, защото еднократно поднасяне може да се дължи на несъобразена скорост, техническа неизправност на автомобила, неопитност на водача, комбинация от тези фактори както в случая и пр., като съществената отлика с нарушението, за което е наказан жалбоподателят е в липсата на желание и стремеж да се демонстрират умения за управление на МПС, радикално различни от обичайните, т.е. налице е разлика във волевата страна на умисъла и съответно създаването на потенциална опасност за неограничен брой участници в движението. В този смисъл в случая не са налице признаците както от обективна, така и от субективна страна на нарушението за което е наложено наказание, като изрично следва да се посочи, че същото може да се извърши само при пряк умисъл.

С оглед изложеното съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и неправилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред Районния съд и Административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.

2

В хода на въззивното производство жалбоподателят е представляван от упълномощен защитник, като му е представена безплатна правна помощ. Жалбоподателят претендира разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. В хода на въззивното производство при депозирането на административната преписка Началник сектор "Пътна полиция" е направил възражение за прекомерност.

Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от ЗАдв. препраща към чл. 18 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който, ако административното наказание е под формата на глоба, какъвто е и процесният случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а именно върху стойността на глобата. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес от 1 000 лв. до 10 000лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лева плюс 10 % за горницата над 1 000, тоест в процесния случай минималният размер следва да е в размер от 600 лева, доколкото жалбоподателят е бил санкциониран с административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лева.

Съгласно Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о. на ВКС, зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК (в настоящия случайна чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, който е абсолютно идентичен с цитираната в определението на ВКС разпоредба), но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната страна, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. С изискването адвокатското възнаграждение да е "прекомерно", законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния й разумен размер. В настоящия случай въззивният съд не намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за аналогични случаи, като следва да се отбележи, че делото не се отличава с липсваща или ниска фактическа и правна сложност, защитникът е взел участие в проведените три съдебни заседания. Отделно от изложеното, претендираното от жалбоподателя възнаграждение е под минималния размер, посочен по-горе. При това положение съдът намира възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за неоснователно, поради което 3 следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в пълния претендиран размер.

Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай е Областна дирекция на МВР - Русе.

С оглед изложеното, Областна дирекция на МВР - Русе следва да бъде осъдена да заплати на И. И. О. сума в размер на 500 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно. съдът

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр ал.3 т.1 и чл.63д ал.1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1085-002103 / 17.06.2024г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Русе, с което на И. И. О. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.Русе да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4