Решение № 14955 от 12.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14955 гр. София, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И Д. К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110172647 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на А. Е. Н., обективирано в Акт за прекратяване № 137/29.10.2021г. на изпълнителния директор на „Б“ ЕАД, както и за възстановяване на А. Н. на заеманата преди уволнението длъжност„ръководител отдел „Анализи“, управление „Анализ и международна дейност“ в Централното управление на дружеството- ответник.

Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор № 1012020/29.03.2007г., изменен с допълнително споразумение от 10.10.2011г., по силата на което заемала длъжността „ръководител отдел „Анализи“, управление „Анализ и международна дейност“ в Централното управление на дружеството и което било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради сключен договор за управление, за което на 24.11.2021г. й били връчени предизвестие от 13.10.2021г. и Акт за прекратяване № 137/28.10.2021г. на изпълнителния директор на „Б“ ЕАД.

Счита уволнението за незаконно, доколкото заповедта за прекратяване от 28.10.2021г., съгласно която трудовоправната връзка престава да съществува, считано от 30.10.2021г., й била връчена след тази дата, а същевременно заповедта за уволнение не можела да има обратно действие.

Счита, че заеманата от нея до уволнението длъжност не е ръководна по смисъла на нормата на § 1, т. 3 от ДР на КТ, поради което уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ е неприложимо спрямо нея. Поддържа в тази връзка, че въз основа на длъжностната й характеристика не би могло да се приеме, че е заемала длъжност, от която зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, както и че трудовите й функции не са се отнасяли до управлението на трудовия процес в дружеството. Изяснява, че ръководеният от нея отдел е структуриран в Централно управление, управление „Анализи и международна дейност“, поради което длъжността й е подчинена на началника на управлението, на когото съгласно длъжностната характеристика съдейства, а освен това трудовата й функция не включва ръководни отговорности. Допълва, че освен това ръководеният от нея отдел „Анализи“ няма отношение към основния предмет на дейност на 1

„Б“ ЕАД, а има единствено спомагателни, обслужващи функции.

Оспорва наред с горното да е сключен нов договор за управление, съдържащ бизнес задача, която да е поставена за изпълнение от изпълнителния директор и във връзка с постигането на която в полза на същия да е възникнало право да прекрати трудовите правоотношения между дружеството и служители на ръководни длъжности. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, излагайки подробни съображения, поради които счита, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна- ръководеният от нея отдел „Анализи“ има една от най- значимите функции в дружеството- извършва проучвания и прави предложения, свързани със спазването на условията за осъществяване на лицензираните дейности от дружеството, осигурява анализи на промените в действащото законодателство, засягащи пряко или косвено лицензираните дейности, изучава лицензионната дейност, проучва добрата практика и опита на другите оператори, а ръководителят на отдела ръководи, организира и контролира работата на специалистите в него, организира работния процес, като разпределя служебни задачи, контролира изпълнението им и спазването на нормативно установени срокове, разрешава и прекратява отпуски на служители в отдела и др.

Поддържа, че е налице и другата предвидена в нормата на чл. 328, ал. 2 КТ предпоставка за съществуване на правото му да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на процесното основание, като твърди, че с решение от 14.05.2021г. надзорният съвет на дружеството е освободил и прекратил договорите за управление с В М и Д Д и е избрал за членове на управителния съвет Д Д, Дарина Колева и В М, вписани в Търговския регистър на 03.06.2021г. А въз основа на решения на УС и НС от 28.05.2021г. последният бил избран за изпълнителен член на УС и с него на същата дата бил сключен договор за управление и контрол. Поддържа, че съгласно практиката на касационната инстанция бизнес задачата, поставена за изпълнение от изпълнителния директор, може да не е включена в съдържанието на договора за управление, а да произтича от друг документ, като твърди в тази връзка, че с решения ..../02.07.2021г. 543/20.07.2021г. на УС са приети актуализации 1, 2 и 3 съответно към 31.03.2021г., 15.06.2021г. и 15.07.2021г. към Бизнес програма 2021г., която съгласно чл. 4.5 от договора за управление и контрол с Владимир Маринов е неразделна част от него и която съдържа конкретни насоки за развитие и основни финансово- икономически показатели, инвестиционна програма , ремонтна програма, социална политика, финансов план.

Твърди, че процесната заповед за уволнение била връчена на ищцата на 29.10.2021г. чрез служебната й електронна поща, като обстоятелствено обосновава допустимостта (в материалния смисъл на понятието) връчването по този начин да породи целените правни последици. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание по чл.

2

328, ал. 2 КТ, са следните: 1/ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена от компетентен орган на работодателска власт; 2/ ищецът да е бил измежду лицата, чиито длъжности представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; 3/ преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието; и 4/ да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.

Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство.

Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ. предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. и Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.

Не е спорно между страните, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ по силата на оспорения от ищеца Акт за прекратяване № 137/29.10.2021г. на изпълнителния директор, както и че към момента на преустановяване на трудовоправната връзка ищцата е заемала длъжността „ръководител отдел „Анализи“, управление „Анализ и международна дейност“ в Централното управление на ответното дружество. Независимо от горното, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение безпротиворечиво се установяват от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- трудов договор № 1012002 от 29.03.2007г., допълнително споразумение от 10.10.2011г. към него, както и акт № 137/29.10.2021г. на изпълнителния директор на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата А. Е. Н..

Първият спорен между страните въпрос е доколко заеманата от ищцата длъжност „ръководител отдел „Анализи“, управление „Анализ и международна дейност“ в Централното управление на „Б“ ЕАД е ръководна по смисъла на разпоредбата на чл. 328, ал.

2 КТ, предоставяща право на управителя, респ. изпълнителния директор на предприятието едностранно да прекрати трудовите правоотношения със служители от ръководството, без да излага мотиви за това, в 9- месечен срок от началото на изпълнението на сключения с него договор за управление с цел изпълнение на възложената му по силата на този договор бизнес задача, т. е. с цел постигане на конкретен икономически резултат с нов и подходящ за това управленски екип.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на КТ ръководство на предприятието е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).

Понятието „ръководна длъжност“ е изяснено в константната практика на ВКС (в т.ч. в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., ІV г. о., решение № 388/ 06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др.), като е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ се включват освен ръководителят и 3 неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Под ръководството на трудовия процес се разбира неговото организиране и планиране, разпределение на задачи между подчинените работници и служители, контролиране на тяхното изпълнение и пр. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, нито въз основа на включването й в Националната класификация на професиите и длъжностите, а въз основа съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика и съществуващата йерархическа структура в съответното предприятие. Служители от „ръководството на предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя (така решение № 108 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4168 / 2018 г. на ВКС, III ГО; решение № 68 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 2712 / 2014 г. на ВКС, III ГО). Следователно, определяща за квалификацията на дадена длъжност като ръководна е включената в нея трудова функция, като най- общо основните, определящи длъжността като ръководна критерии са два: 1/ длъжността да включва ръководство на трудовия процес в съответното звено и 2/ трудовата функция, включена в нея, да е от съществено значение за осъществяване на предмета на дейност на работодателя, респ. за постигане на поставените пред него, респ. пред ръководителя му стопански задачи.