Присъда № 55 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1942/2023
- Вид
- Присъда № 55
- Подписан
- 13.03.2024
- В сила
- 27.06.2024
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 264, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 270 · Наказателен кодекс
- чл.270, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.57 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №55/13.03.2024г. ПО НОХД № 1942/23 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ХVІІ- СЪСТАВ
Районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М. П. П. за това,че на 29.09.2022г. в с.Първенец, обл.Пловдив противозаконно е пречил на органи на властта- *** Д. Р. С.- *** в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към ** РУ-Пловдив при ОДМВР Пловдив и *** В. Т. Ш. - *** в участък П. към*** РУ-Пловдив при ОДМВР Пловдив да изпълнят задълженията си-да му извършат проверка като водач на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ес 500“ с per.
№***, вменени им по смисъла на чл.165, ал.2, т.1 и т.3,предл.1-во от ЗДвП:
,При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра па вътрешните работи служби: т.1- имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, канта и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал. I, т. 1 от Закона за пътищата;т.3,предл.1-во- не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, като при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране за извършване на проверка от органите за контрол, не е спрял, а е увеличил скоростта на управлявания от него автомобил, с което е осуетил извършването на такава проверка — престъпление по 270, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимия обвинение и моли на същия да бъде наложено наказание десет месеца лишаване от свобода,което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитата на подсъдимия посочва, че повдигнатото обвинение е несъставомерно ,не е доказано авторството на деянието ,следва да се квалифицира като административно нарушение, а не като престъпление, пледира за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият дава обяснения,в които не се признава за виновен, в последната дума по делото –иска да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
ПОДСЪДИМИЯТ М. П. П. е роден на ***год. в гр.П.. Същият е б., б. г., 1 неженен, осъждан, трудово ангажиран, с основно образование, с постоянен адрес в с.П., ул.***.
М. П. бил неправоспособен водач на МПС. Никога не му било издавано СУМПС, но в същото време М. П. бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответната правоспособност и притежавал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ес500“ с per. № ***.
Вечерта на 29.09.2022г., въпреки че бил неправоспособен водач на МПС и нямал право да управлява такова, подсъдимия П. привел в движение в с.Първенец, обл.Пловдив горепосочения лек автомобил.
По същото това време в с.Първенец, обл.Пловдив служебните си задължения, свързани с осъществяване на пътен контрол на територията на населеното място, изпълнявали свидетелите- *** Д. Р. С.- *** в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-Пловдив при ОДМВР Пловдив и *** В. Т. Ш. - *** в участък Първенец към ** РУПловдив при ОДМВР Пловдив. Двамата свидетели били позиционирали служебния си автомобил, в който се намирали и който бил с отличителни знаци на МВР, на осветено място- на ул.“25-ти април“ до №10, перпендикулярно на и извън пътното платно, така че да могат да наблюдават ефективно трафика, водачите на съответните МПС-та, минаващи покрай тях и регистрационните им номера.
Около 22.00ч. на 29.09.2022г., докато управлявал автомобила си марка „Мерцедес“, модел „Ес500“ с per. № *** по ул.“25-ти април“, обвиняемият П. забелязал до №10 на същата улица полицейския автомобил, в който били С. и Ш. и преминал покрай него. С. и Ш. също забелязали автомобила, управляван от обвиняемия. Двамата полицейски служители познавали обвиняемия П., като свидетелят С. бил работил по случаи свързани с кражби, за които впоследствие П. бил осъден. Полицейските служители разпознали и автомобила, управляван от подсъдимия, за който и двамата свидетели знаели, че е неправоспособен водач, че няма шофьорска книжка. Именно поради тези обстоятелства и в изпълнение на задълженията им да извършат на подсъдимия Петров проверка като водач на моторно превозно средство, вменени им по смисъла на чл.165, ал.2, т. 1 и т.3,предл.1-во от ЗДвП: „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т.1- имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата;т.3,предл.1-во- не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление“, двамата полицейски служители потеглили с патрулния си автомобил след този на подсъдимия , като незабавно му подали звуков и светлинен сигнал, за да спре. Подсъдимият П. забелязал полицейския автомобил на свидетелите С. и 2
Ш. и възприел ясно подаваните му звуков и светлинен сигнал. Тъй като обаче не искал да спира движението на автомобила си и да бъде проверен от полицейските служители, знаейки, че е неправоспособен, за което ще понесе отговорност, М. П. рязко увеличил скоростта. С. и Ш. продължили да сигнализират на обвиняемия да спре, но вместо да се подчини на ясно подаваните му през цялото време сигнали, Петров увеличавал скоростта на автомобила си, като на няколко пъти автомобилът му поднасял и създавал предпоставки за ПТП по улиците на населеното място. С. и Ш. се опитвали да се движат на безопасно разстояние зад автомобила на подсъдимия, който поел по ул.“Речна“ в с.Първенец и се насочил към изхода на селото в посока с.Брестовица. Въпреки че по ул.“Речна“ имало пешеходци, подсъдимият преминал рисковано с много висока скорост покрай тях. Полицейските служители забелязали, че имало пешеходци и тъй като осъзнали, че подсъдимият няма да спре движението на автомобила си доброволно, както и за да запазят здравето на гражданите, тяхното лично такова, а и предвид опасността от възникване на ПТП, преустановили преследването на автомобила на М. П., който с висока скорост поел по разбит път с много завои в посока с.Брестовица, обл.Пловдив.
По –късно , а именно на 14.10.2022г. му бил съставен АУАН GA №675636,като с мотивирана резолюция №22 -0432 –М000217 е прекратено административно-наказателното производство по издадения АУАН.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на НПК доказателства- показания на свидетелите-Д. С. и В. Ш.,частично от обясненията на подс. М. П. дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства-информационна карта за дейността на наряда ведно с часови график,схема за осветителните тела на ул.“25ти април“ в с.Първенец и снимков материал справка собственост автомобил и регистрация на същия, справка нарушител/водач, справка съдимост, характеристична справка, АУАН серия GA 675637 от 14.10.2022г,справка за нарушител .
Съдът следва да подложи на анализ свидетелските показания и обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели Д. С. и В.
Ш. като ги прецени за обективни, логични и вътрешно непротиворечиви. Не се установиха и противоречия с показанията им на досъдебното производство, което ги прави последователни. Не се установи по делото заинтересованост на същите от изхода на настоящото производство.Установи се,че и двамата са категорични ,че водач на автомобила е бил именно М. П.,както и че от първия визуален контакт между тях и водача на автомобила до момента ,в който са спрели да го следват са имали пряка видимост към автомобила и към неговия водач. Изложеното в разпитите на двамата свидетели се подкрепя от събраните 3 по делото писмени доказателства, а именно докладна записка, писмо от ОД на МВР Пловдив, информационна карта на дейността ,ведно с часови график ,АУАН и мотивирана резолюция. Именно ,защото същите се подкрепят и допълват от останалите доказателства по делото и поради вътрешната им логичност и непротиворечивост и обективност, съдът намира, че следва да ги кредитира с доверие. Досежно неспомняне на фактите относно датата и часа на събитието ,както и регистрационния номер на лекия автомобил бяха приобщени показанията на свидетеля Ш. посредством прочитането им на основание чл.281ал.5вр.ал.1 т.2 от НПК.По същия процесуален способ ,поради неспомняне бяха прочетени показанията и на свидетеля С., досежно същите факти и по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1т.2 от НПК.Като и двамата потвърдиха показанията си от досъдебното производство,като изтъкнаха ,че е изтекло време и това е причината за неспомнянето,което се възприема от съда предвид вида и спецификата на работата на полицейските служители.
По отношение на обясненията на подсъдимия съдът намира следнотоСъщите имат двояка функция в съдебното производство, а именно като доказателствено средство и такова за подкрепа на защитната версия на дееца.
В настоящото производство съдът кредитира обясненията на подсъдимия в много малка част, а именно ,че лекия автомобил е бил на негово име и стоял паркиран пред дома му ,като ключовете принципно били в контакта.В останалата част съдът преценява обяснението му ,като защитна версия,относно това,че въпросната вечер на дата 29.09.2022г.е бил в дома си с част от роднините се,като не посочва кои са били там,като се възползва от правото си по чл.55ал.3 от НПК.Приема същите за голословни и противоречиви ,като оставащи изолирани от останалия доказателствен материал-обсъден по-горе. Съдът не приема версията на защитата , че при осветен път, както и при включени светлини на полицейски автомобил от служителите ,съответно същите не могат да възприемат водача на лекия автомобил още от първата възможност за възприятие,като на мястото не е имало никаква обективна пречка за това .Напротив същите са го възприели категорично ,след което са направили и справка за това,че автомобила е именно на М. Д.. Още повече,че същите полицейски служители са работили и по кражба с участието му ,което се потвърждава и от справката за съдимост .Последното досежно категоричността ,че са го познали.А и съгласно справката му за нарушител има издавани АУАН и последващи НП за нарушения по ЗДВП ,в период от време ,когато не е имал свидетелство за управление на МПС.Дори е бил санкциониран и по чл.150 от ЗДВП.Тоест е очевидно ,че е практика за подс.Петров да управлява МПС ,дори и без надлежната правоспособност. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че не е управлявал на въпросната дата личния си автомобил, а ги намира за защитна версия в тази им част и опит да се избегне обективния и субективния елемент на престъплението. Обясненията му са в пълно противоречие със свидетелските показания и в този смисъл и поради тези аргументи съдът приема ,че обясненията на подсъдимия са израз на неговата защитна версия и не следва да бъдат кредитирани, а и не на последно място не са подкрепени нито от гласни,нито от писмени доказателства.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимодопълващи се и заедно със свидетелските показания 4 чертаят гореописаната фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
След като прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност при решаване на въпросите по чл.301 от НПК съдът взе предвид следните правни съображения:
Подсъдимият М. П. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.270, ал.1 от НК на 29.09.2022г. в с.Първенец, обл.Пловдив противозаконно е пречил на органи на властта- *** Д. Р. С.- *** в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-Пловдив при ОДМВР Пловдив и *** В. Т. Ш. - полицай в участък Първенец към *** РУ-Пловдив при ОДМВР Пловдив да изпълнят задълженията си-да му извършат проверка като водач на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ес 500“ с per. №***, вменени им по смисъла на чл.165, ал.2, т.1 и т.3,предл.1-во от ЗДвП: ,При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра па вътрешните работи служби: т.1- имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, канта и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл.