Решение № 266 от 10.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100502759 по описа за 2025 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 90744/30.10.2025 г. на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу Решение № 3570/13.10.2025 г., постановено по гр. д. № 5803/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че В. Б. И. не дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 2226,99 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума за периода от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г. поради погасяване на задължението по давност.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението в обжалваната му част е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за начален момент на настъпване на изискуемостта, а оттам и началния момент на погасителната давност, съответната дата, на която е издаден документ ът (фактура) за сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски, свързани с водените срещу ищеца съдебни и изпълнителни производства. Навежда се довод, че разноските, които са присъдени със съдебни решения, са станали изискуеми след влизане в сила на съответния съдебен акт – на 08.06.2015 г., съотв. на 29.06.2017 г.

Сочи се, че според представените писмени доказателства по делото, въз основа на двата изпълнителни листа са образувани две изпълнителни производства, които и към настоящия момент са висящи – ИД № 151/2017 по описа на ЧСИ Л. С. и ИД № 1169/2017г. по описа на ЧСИ И.-Л. Е.. Описват се подробно издадените изпълнителни листи, обективиращи осъждането на ищеца за процесните съдебни разноски, както и доказателствата за сторените в изпълнителните производства 1 разноски за юрисконсултско възнаграждение, приети от съдебния изпълнител.

Въззивникът поддържа също, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл. 124 ГПК, вместо такъв с правно основание чл. 439 ГПК, при наличие на доказателства за висящ изпълнителен процес между страните, предмет на който са процесните суми. Излага се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, без ищецът да измени иска си, районният съд е приел в решението, че процесните вземания са такива за съдебно-деловодни разноски, а не за периодични вземания за ползвани В и К услуги - така, както ищецът твърди в исковата молба и съдът е докладвал в проекта за доклад по делото. В решението пък приел, че „исковото производство продължава за разглеждане по главната искова претенция за сумата от 2231,27 лв., дължима от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г., като размера на претенцията е ясно обективиран в исковата молба, чрез таблично посочване на същата…“, без да изясни характера на вземанията. Необосновано и в противоречие с основни принципи на гражданския процес, първоинстанционният съд приел, че „останалите писмени доказателства не следва да бъдат подлагани на отделен доказателствен анализ, тъй като същите са изискани и са послужили за постановяване на прекратителното определение, постановено в открито съдебно заседание от 12.12.2014 г.“. Напротив, според въззивника представените писмени доказателства относно наличието на висящ и изпълнителни производства целят да установят, че давността по отношение на вземанията за разноски не е изтекла, а е многократно прекъсната с предприемането на всяко отделно изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ за принудително събиране на дълга.

Поддържа се, че след като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че предявените вземания имат характер на периодични задължения по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, то искът е недоказан по основание, поради което съдът необосновано го е уважил. Дори и да се приеме изводът на съда, че видът на вземането и с какъв давностен срок се погасява задължението е „въпрос по същество на правния спор“, въззивникът счита, че именно съществото на правния спор се очертава от твърденията на ищеца в исковата молба, а в хода на процеса ищецът твърди, че отделните задължения са за ползвани В и К услуги. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения от ищеца отрицателен установителен иск. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – В. Б. И., чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния съд. Досежно оплакванията във въззивната жалба, касаещи вземанията за съдебни разноски, се сочи, че същите са погасени по давност, съобразно отразената дата на дължимостта им в справка за облога и плащанията на частен абонат, издадена от ответника, която представлява признание за неизгоден за страната факт относно датата на дължимостта на всяка една начислена сума, а какъв е видът на вземането и с какъв давностен срок се погасява то е въпрос по същество на правния спор. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото не е обжалвано в частите, в които е отхвърлен отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за горницата над 2226,99 лв. до 2231,27 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума 2 за периода от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г. поради погасяване на задължението по давност, както и в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1,27 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД лихва за забава за заплащане на дължимата сума за водоснабдителни и канализационни услуги за период о т 12.01.2019 г. до 11.03.2024 г., поради погасяване на задължението по давност. Следователно в тези части решението е влязло в законна сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Районен съд – Варна, 10 състав, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК от В. Б. И. срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2583,42 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума за водоснабдителни и канализационни услуги за период 26.05.2011 г. до 14.01.2019 г., както и сумата от 354,08 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД лихва за забава за заплащане на дължимата водоснабдителни и канализационни услуги за период 26.05.2011 г. до 11.03.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Кирил и Методий“ № 87, титуляр на партида за вода 1163297. На 05.04.2024 г. получил известие за дължими суми за периода от 26.05.2011 г. до 11.03.2024 г. в общ размер на 3010,51 лв. Излага, че вече е било образувано гр.д. № 20620/2019 г. по описа на ВРС, по което ответното дружество е отписало задълженията му до м. декември 2016 г. като погасени по давност, а за останалите сключил споразумение, по което е изплатил дължимото. Посочва в табличен вид вземанията, за които релевира възражение за изтекла погасителна давност, в общ размер на 2937,50 лв., като се позовава на кратката тригодишна давност, тъй като задълженията за цена на доставени ВиК услуги представляват периодични плащания. С уточняваща молба от 22.05.2024 г. ищецът е пояснил, че в общата сума от 2937,50 лв. са включени главница в размер на 2583,42 лв. за периода от 26.05.2011 г. до 14.01.2019 г. и лихва в размер на 354,08 лв. за периода от 26.05.2011 г. до 11.03.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация - Варна“ не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 17.10.2024 г., процесуален представител на ответното дружество е изразил становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции, оспорил е и всички твърдения в исковата молба. Заявил е, че процесните вземания са установени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 4734/2014 г. по описа на ВРС, потвърдено от въззивната инстанция, издаден е изпълнителен лист и е налице висящо изпълнително дело, за което се представят доказателства и са релевирани доказателствени искания. В проведеното на 12.12.2024 г. о.с.з. ответникът е поддържал, че искът е недопустим за вземанията за периода от 2011 г. до 2014 г. със същите аргументи и е пояснил, че вземанията, обективирани в исковата молба в табличен вид по фактури от 21.01.2014 г. до 10.10.2017 г. не представляват вземания за ВиК услуги, а съдебно-деловодни разноски, по отношение на които не е изтекла давността.

3

С протоколно определение от 12.12.2024 г., постановено в о.с.з. на посочената дата, първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените искове с правно основание чл. 124 ГПК за претендираната главница от 352,15 лв. за периода от 26.05.2011 г. до 20.01.2014 г., вкл., както и за претендираната лихва върху тази сума в размер на 352,81 лв., на основание чл. 130 ГПК. Този съдебен акт е потвърден с Определение № 3404/17.07.2025 г. по в.ч.гр.д.

№ 171/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Така пред Районен съд – Варна е продължило разглеждането на предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено между страните, че ответникът не дължи ответника сумата от 2231,27 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума за водоснабдителни и канализационни услуги за период от 21.04.2014 г. до 14.01.2019 г., както и сумата от 1,27 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД лихва за забава за заплащане на дължимата сума за водоснабдителни и канализационни услуги за период от 12.01.2019 г. до 11.03.2024 г.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че начислените задължения на ищеца за периода от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г. са за дължими съдебни разноски, възлизащи на 2226,99 лв., които подлежат на погасяване с общата петгодишна давност, а единственото вземане, което представлява неизплатена водоснабдителна и канализационна услуга, респ. периодично плащане, е това, начислено на 11.01.2019 г. в размер на 12,62 лв.

Районният съд е изложил мотиви, че какъв е видът на вземането и с какъв давностен срок се погасява задължението е въпрос по същество на правния спор. В тази връзка е приел, че при съобразяване на датата на дължимостта на съдебните разноски, отразена в справка за облога и плащанията на частен абонат, издадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ценена като признание за неизгоден факт относно датата на дължимостта на всяка една начислена съдебна разноска и датата на предявяване на исковите претенции, е изтекъл петгодишния давностен срок и същите са погасени по давност.

Ищецът е очертал предмета на делото и обема на дължимата защита с наведените в исковата молба твърдения, че ответникът претендира като дължими вземания за цена на доставени ВиК услуги, начислени за исковия период, които се явяват погасени по давност с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като представляват периодични плащания. Следователно, за уважаването на предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК ищецът следва да докаже твърденията си, че е потребител на ВиК услуги, като собственик на имот, находящ се в гр. Варна, ул.