Определение № 5897 от 06.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5897 гр. София, 06.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20221110161246 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Съдът намира исковата молба за редовна и допустима. Към различните периоди в които са издавани позволителен билет, строителен протокол и нотариални актове, посочени в отговора на исковата молба, е имало различна нормативна уредба за определяне на квадратура и предназначение на имота, като още повече същите биха могли да се променят във времето чрез надстрояване и пристрояване, както и промяна на предназначението.

Единствено относима е посочената в актуална кадастрална карта квадратура и предназанчение на имота, така както е описан в исковата молба и в представената скица. По този начин имотът е индивидуализиран в необходимата степен, за да може да бъде поделен.

Също следва да се спомене, че, видно от исковата молба, единствено сградата, а не дворното място, е предмет на делбата, съответно на настоящото дело. Ето защо възраженията на ответника във връзка с редовността на исковата молба по отношение на дворното място са ирелевантни. Въпросите във връзка с придобиването на правото на собственост въведени от ответника са по съществото на делото и не засягат допустимостта на иска. Наличието на учредено право на ползване не е пречка за поделяне, тъй като то следва имота. /В случая при допускане до делба правото на ползване се концентрира върху реалната част от имота предоставена на страната притежаваща „голата собственост“ – Решение № 92 от 19.11.2018г. по гр.д. № 4212/2017г. по описа на ВКС./ Тоест, конституирането на вещния ползвател не е предпоставка за разглеждане на делото. Още повече ответникът не е направил искане за привличането му като трето лице помагач. По тези съображения съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 08.03.2024г., от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.

1

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищците – и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявеният иск е за делба на недвижими имоти.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице съсобственост върху недвижим имот : Сграда с идентификатор ***, в която са отделени два самостоятелни обекта на всеки етаж, произтичаща от наследяване, като ищецът претендира допускане на съдебна делба на недвижимия имоти при квоти, както следва: 1/2 ид. части за В. Е. Ц. и 1/2 ид.части за В. Л. Ц..

Ответникът В. Л. Ц. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който излага доводи за нередовност на исковата молба, взема становище за неоснователност на предявения иск за делба. Навежда доводи, че праводателят на ищцата В. А. Ц. не е била собственик на процесния имот.

Претендира при реално разпределение на имота да му бъде поставен в дял самостоятелен обект в сграда, находящ се на първи етаж с идентификатор ***.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по предявения иск за делба в тежест на ищците е да докажат наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот, предмет на делбата. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2