Решение № 5839 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5839 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20261100508648 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника П. А. А. по изпълнението против покана, в която е инкорпорирано определеното от съдебния изпълнил за възнаграждение за извършената работа по изпълнението на съдебния изпълнител по изп. дело № 20268440401269 на ЧСИ с peг. № 844 при КЧСИ с район на действие СГС.

Жалбоподателят поддържа, че така определените такси в размер на 781,51 евро съставляват пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ /която е прогресия от присъдените вземания/. Считат, че при общо задължение в размер на 6665,07 евро присъдени вземания на взискателя по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото, и разноските на взискателя по изпълнението, то таксата на съдебния изпълнил по т.

26 от Тарифата към ЗЧСИ е в размер на 512 евро (1002,14 лв.). не 781,51 евро както е определена.

В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби при определяне на дължимите разноски, както и че същото е определено в/под нормативно предвидения минимален размер.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия - сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е ДОПУСТИМА.

1

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАНЕЛНА, поради следното:

Производството по изпълнително дело 20268440401269 е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 5 280.93 € - главница, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 18.03.2026г. до окончателното изплащане на вземането. 592.94 € - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) и 636.35 € - разноски по гражданското дело. Въз основа на молбата за образуване /вх. № 44706/15.04.2026г./ и разпореждане от 15.04.2026г. по делото е присъединено за събиране и адвокатско възнаграждение в размер на 598.58 €. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен изпълнителен лист, издаден на 20.03.2026г. от Районен съд - гр. Девин на основание Заповед за незабавно изпълнение (по чл. 417 от ГПK) по ЧГД № 184 от 2026г., по който длъжникът П. А. А., ЕГН: ********** е осъден да заплати гореописаните суми.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, наложени са запори върху банковите сметки, както и запор на регистрираните на негово име моторни превозни средства.

На основание чл. 458 от ТПК и удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК /изх. № 220372602416104/27.04.2026г./ държавата е присъединена като взискател по делото за събиране на публични задължения в размер на 130.08 €, дължими от П. А. А..

Въз основа на разпореждане от 13.05.2026г. по делото е наложена възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника /изх. № 29568/15.05.2026г./.

Въз основа на разпореждане от 15.06.202бг. до длъжника е изготвена нова покана за доброволно изпълнение /изх. № 34844/16.06.2026г./. На 22.06.2026г/ длъжникът П. А. А. се е явил в деловодството на кантората, за което е съставен протокол. Запознал се е с материалите по изпълнителното дело, включително със съдържанието на покана за доброволно изпълнение /изх. № 34844/16.06.2026г./, като същата е връчена при отказ на основание чл. 44. ал. 1, изречение 5 от ГПК, за което е направено съответното отбелязване в разписката.

На 06.07.2026г. в 23:57 часа на служебния имейл на кантората на ЧСИ е постъпила жалба /вх. № 73687/07.07.2026г./, предмет на настоящото изложение.

Така установеното налага следните правни изводи:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.

Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисълОпределение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на възнаграждение към ЧСИ, тъй като действията са извършени от съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗЧСИ за тях се дължат съответните такси съобразно ГТРЗЧСИ.

По отношение на дължимата пропорционална такса ЧСИ правилно е отбелязал, че съгласно т. 26 от ГТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбират само вземанията, които са предмет на изпълнителните титули, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Противното би означавало, че и върху самата пропорционална такса ще се дължи такса по т. 26 ГТРЗЧСИ. С 2 оглед горното базата за определяне на процесията такса по т. 26 по Изпълнителен лист. издаден на 20.03.202бг. по ч.гр.д. № 184/2026г. на PC - гр. Девин представлява сбор от главница, законна лихва, мораторни лихви, разноски но гражданско дело и дължим адвокатски хонорар. Така в разглеждания случай материалният интерес по горепосоченият изпълнителен титул съгласно покана за доброволно изпълнение изх. № 34844/16.06.2026г./ възлиза в размер на 263.65 евро, което от своя страна означава, че дължимият размер на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ възлиза на 657.98 евро с ДДС съгласно буква „Т" на т. 26 ГТРЗЧСИ. На основание чл. 4511 от ГПК и Удостоверение по чл. 191. ал. 4 от ДОПК /изх. № 220372602416104/27.04.2026 г. по делото са присъединени за събиране публични задължения в размер на 130.08 €. На основание т. 26, буква „б" от ТТР към ЗЧСИ дължимата пропорционална такса за събиране на публичните задължения в полза на Национална агенция за приходите възлиза на 15.61 евро с ДДС, или общо дължима пропорционална такса по т. 26 от T P към ЗЧСИ по изпълнителното дело към дата на изготвяне на покана за доброволно изпълнение /изх. № 34844/ 16.06.2026Г./- 673.59 €.

Предвид това жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, се явява неоснователна, а обжалваната покана, в която е инкорпорирано определението от съдебния изпълнил за възнаграждение за извършената работа по изпълнението на съдебния изпълнител следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определените такси инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение /изх. № 26511/04.05.2026г./ в размер на 781.51 евро в полза на съдебния изпълнител по изп. дело № 20268440401269 по описа на ЧСИ С.Я..

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на ЧСИ за прилагане по изп. д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3