Определение № 22406 от 17.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22406 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110107430 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 88595/20.03.2026 г., уточнена с молба с вх. № 130302/24.04.2026 г. о т „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр.

София, ул. „Я*, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдитени искове, с правна квалификация, както следва:

Ц. Н. Ц., ЕГН **********, гр. В*,

1. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 3.93 евро - главница за периода м.08.2023 г. до м.09.2023 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.03.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 0.91 евро - лихва за периода 01.07.2022 г. до 31.08.2023 г., начислена върху главница от 3.93 евро

3. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 0.89 евро - главница за периода 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 20.03.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 0.28 евро – лихва за периода 16.10.2023 г. до 23.02.2026 г. върху главницата за дялово разпределение, начислена върху главница от 0.89 евро. за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр.

София 1113, общ. „Изгрев“, ул. „Т*.

1

В. Н. Ц., ЕГН **********, гр. В*

1. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 3.93 евро - главница за периода м.08.2023 г. до м.09.2023 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.03.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 0.91 евро - лихва за периода 01.07.2022 г. до 31.08.2023 г., начислена върху главница от 3.93 евро

3. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 0.89 евро - главница за периода 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 20.03.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 0.28 евро – лихва за периода 16.10.2023 г. до 23.02.2026 г. върху главницата за дялово разпределение, начислена върху главница от 0.89 евро. за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр.

София 1113, общ. „Изгрев“, ул. „Т*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е съсобственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение. Прави възражение, че не са налице предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

2

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Заявление – декларация – 2 бр. 2. Нотариален акт – 2 бр., 3. Препис на смъртен акт – 2 броя, 4. Удостоверение за наследници – 2 бр., 5. Удостоверение за идентичност, 6. Договор между СЕС и „Т*“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, 7. Протокол от ОС на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение, списък на етажните собственици, 8. Договор между „Т*“ ЕАД и Д* ЕООД, 9. Фактура – 3 бр, 10. Извлечение от сметки за процесния период, 11.

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т*“ ЕАД на потребители в гр. София, 12. Пълномощно

Удостоверение за наследници на А. Д. Ф.

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено ФДР – „Д*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, район Слатина, ул. „Ни* - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ), на която вещото лице - топлотехник, след като прегледа наличната документация в "Т*" ЕАД и „Д*" ЕООД, извършващо дялово разпределение за аб.№ * и материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: 1.Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период? 2.Като вземе предвид отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответника да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено разпределението на ТЕ през процесния период за имота от страна на фирма „Д*" ЕООД? 3.Да посочи на каква стойност са изготвените изравнителни сметки от „Д*" ЕООД и за какви периоди? 4.Да установи какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответника през процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по компоненти - сума за ТЕ за отопление на имот, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, както и сума за ТЕ за общи части на сградата? 5.Да установи дали сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика? 6.Отчислявани ли са за сметка на “Т*” ЕАД технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция? 7.Общият топломер, монтиран в абонатната станция, преминал ли е първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изисквания на Закона за измерванията?

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца, материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните въпроси: 1.Платени ли са сумите за ТЕ, касаещи процесния период? 2.Да посочи през кои месеци са въвеждани в информационната система на „Т*” ЕАД изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника за процесния период и на каква стойност са тези изравнителни сметки? 3.Да посочи какви суми за ТЕ са приспаднати /или следва да бъдат довнесени/ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ, на коя дата и по отделни месеци? 4.Да посочи размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период главница, общо и по отделни пера — сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период? 5.Да посочи размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 23.02.2026 г. общо и за отделните месеци?

В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор. Прави възражение за неподсъдност, тъй като адресът на ответниците е в гр. Варна.

3

Не се противопоставят да бъдат пращани на медиация. Искат да уредят отношенията с ищеца доброволно. Оспорват исковите претенции по основание и размер. Твърди, че не става ясно дали сумата за главница е за реално потребено количество енергия и какъв период обхваща. Твърди, че имотът не е обитаван от 2022 г. до 2023 г. Не оспорват, че на 29.08.2023 г. имотът е продаден на друго лице. Твърди, че не следва да се претендират суми след 29.08.2023 г. Твърд, че не се дължи лихва за забава за пълния посочен период. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват, че ОУ са влезли в сила.

Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

Молят съдът да задължи ищеца да представи документите в оригинал.

Моли съда да остави без уважение исканията за експертизи.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответниците се представляват от адв. М*, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „С*, която представителна власт важи за всички инстанции (към ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 639.11 евро – 12.02 евро.

Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за исковото производство е 50.00 лева или 25.56 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК, съгласно молба с вх. № 96889/26.03.2026 г. (л. 54 от делото).

4

По медиацията

Съгласно чл.140а, ал.1, т.10 ГПК Съдът задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за парично или непарично вземане по граждански спор, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие, с цена на иска до 25 000 лв.

Съгласно чл.140а, ал.2, т.7 ГПК съдът следва да прецени дали спорът е подходящ за медиация.

Съгласно чл.140а, ал.3, т5 и т.7 ГПК съдът не задължава страните, когато ще затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок или има други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да се отчете факта, че спорът е потребителски, поради което съдът следи служебно на основание чл.7, ал.3 ГПК. Освен това сумата е прекалено малка и съществува вероятност делото да не се реши в разумен срок, а да се протаква и шиканира процеса. При това положение искането не е основателно.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.

Не са основателни възраженията на ответниците, че не е ясно за кой период е предявена исковата претенция. Ищецът е посочил за кой период търси суми и в какъв размер. Това до коя ответниците са клиенти на ТЕ е въпрос по същество, а не по редовност на исковата молба. В този смисъл възраженията на ответниците не са основателни. Основанието на иска за ТЕ е за предоставяне на ТЕ без значение дали е при реален отчет, прогнозен или неосигурен достъп. Това е въпрос, който ще отговори експертизата и ще установи какви са количествата ТЕ за имота за процесния период.