Решение № 2770 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2770 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330103290 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.

Предявен е иск от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор п. К. Д., чрез пълномощник адв. М. Ш., против А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.

П., бул. „********“ № ***, ет. ****, ап. **** за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответницата сумата от 1200 лева – главница и 1150 лева – разноски по гр.д. № ******* г., за които суми е издаден изпълнителен лист от ******** г. по гр. д. № ********** г. на *РС и са предмет на образуваното изпълнително дело № ******* г. по описа на *** при Районен съд-П., поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че на ******* г. ищецът получил ПДИ по изпълнително дело № ******** г. на **** при Районен съд – П., за това, че дължи сумата в размер на 2350 лев, от която 1200 - главница и 1150 лева - разноски по влязло в сила решение по гр.д. № ******* г. по описа на *РС, *********** с-в. На длъжника бил наложен запор върху банковата сметка. Решението, по което била присъдена сумата, било влязло в сила на ********* г., като вземането по листа се било погасило по давност на ********* г. Посочва, че изпълнителното дело било образувано след тази дата, поради което и сумата била недължима.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. И. И. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че въззивното решение № ********* г. на *ОС, с което се отменя първоинстанционното решение на Районен съд 1

– П., било постановено на ******* г., от която дата започвало да тече петгодишната погасителна давност. Междувременно взискателят се снабдил с ИЛ на ********* г. Посочва, че от ******** г. течала нова 5-годишна давност. Преди изтичане на давностния срок било образувано изп. дело № ******* г. Счита, че вземанията не са погасени по давност. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномнощника с писмена молба поддържа иска и моли да се уважи. Претендира разноски за държавна такса, не претендира адв. възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, моли иска да се отхвърли.

Претендира разноски за адв. възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното гр. дело № ********** г. на ПРС, ******* гр. с-в, с влязло в сила на ********* г. решение № *********** г. по в. гр. д. № ********* г. на Ос П., е отменено решението на РС П. № *********** г. по гр. д. *********** г. на ПРС, ******** . с-в и е постановено ново, с което е осъдена УБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405 да плати на А. И.

И., ЕГН ********** сумата от 1200 лева, получена от ответното дружество без основание на ********* г. по повод извършена по спешност сърдечно-съдова операция на съпруга й И. Златанев И., ведно със законната лихва от завеждането на ИМ –***********г., до окончателното плащане, както и да й заплати разноските по делото, от които 800 лева разноски в първоинстанционното производство и 350 лева – адвокатски хонорар пред въззивната инстанция. Решението е влязло в сила на ********** г. Ищецът е подал молба за издаване на изп. лист на *********** г. и такъв е издаден на *********** г.

Въз основа на издадения на ********* г. изп. лист с молба от ********** г. адв. И. И., пълномощник на ищцата, е образувал изп. дело № ******* г. по описа на **** при РС – П. С разпореждане от *********** г. **** при РС П. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, а на ********* г. е изпратена покана за дпоброволно изпълнение, получена на ******* г. Настоящото дело е заведено на ******* г. По делото е приложен и препис от цялото изп. дело.

Липсват данни в периода от издаването на изп. лист до образуване на това изп. дело да е било образувано друго такова, респ. да са били предприемани други действия във връзка с принудителното събиране на вземането.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявен е иск за признаване за установено, че не се дължи вземане, присъдено с влязло в сила съдебно решение. Съгл. нормата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като съгл. чл. 439, ал. 2 искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая изпълнителният лист е издаден въз основа влязло в сила решение, като петгодишният давностен срок за погасяване на вземането тече от датата на влизането му в сила - *********г.

Твърди се вземанията по изп. лист да са погасени по давност, тъй като подаването на молбата за образуване на изп. дело и първото изп. действие са извършени след изтичане на 2 петгодишния давностен срок. В случая се спори по делото дали подаването на молба за издаване на изп. лист въз основа на влязлото в сила решение и издаването на такъв прекъсва давността или не, останалите факти по делото са безспорни и са установени с приложеното гр. дело и препис от изп. дело.

Институтът на давността не се прилага служебно, до доколкото в тази връзка са наведени твърдения от ищеца за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради изтичане на петгодишния давностен срок, и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на пет години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

В конкретния случай съдът намира следното:

Погасителната давност за вземането, установено с влязло в сила решение, тече от влизане на решението в сила - ********** г. Подаването на молба за издаване на изп. лист въз основа на влязлото в сила решение не спира и не прекъсва давността, тъй като не представлява действие за принудително изпълнение. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.

След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

В случая първото действие, след влизане на решението в сила, годно да прекъсне давността, е молбата за завеждане на изпълнителното производство от ********* г.,, в която е направено искане за налагане на запор върху конкретна банкова сметка на длъжника и този запор впоследствие е бил наложен, и тогава за пръв път прекъсва давността. Твърди се обаче от ищеца, че до този момент същата е изтекла. В случая от деня, следващ влизане в сила на решението ******** г., до ******** г. би следвало да е изтекъл петгодишен давностен срок. Същевременно, давността за част от периода е спряла на специално основание, базирано на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Според нормата на чл. 3 т. 2 от този закон за периода на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Настоящата хипотеза е приложима точно за конкретния случай- страните по делото са частноправни субекти, а давностният срок би погасил правата на ответника по изпълнителния лист, ако изтече. Именно с оглед извънредната ситуация в 3 държавата, настъпила тогава във връзка с пандемията от COVID- 19 е прието това специално основание за спиране на давността, извън общите случаи на чл. 115 от ЗЗД. В последствие с нова законодателна промяна- параграф 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, е предвидено, че спрелите да текат срокове по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на тази норма в Държавен вестник- 13 май 2020 г. При това положение, за времето от 13.03.2020 г. (началото на извънредното положение) до 20.05.2020 г. (обявеният му край за случаите на погасителната давност), или за периода от общо 69 дни, давността за вземането по процесния изпълнителен лист е спряла да тече. Този срок трябва да бъде добавен след датата ****** г., когато по принцип е следвало да изтече давността, ако нямаше специалното основание за спирането й по време на извънредното положение, като крайната дата в случая става ******** г. Т.е., за настоящия случай следва да се приеме, че давността по листа изтича на ******* г., като за основателността на иска трябва да се установи, че до тогава взискателят не е предприел валидни принудителни изпълнителни действия спрямо длъжника.

В конкретния случай същите са предприети едва на ********** г., към която дата обаче петгодишният давностен срок, удължен с периода, в който давността е спряла да тече, вече е бил изтекъл. Не могат да се споделят доводите на ответната страна, че молбата, адресирана до съда, за издаване на изп. лист въз основа на влязлото в сила решение прекъсва давността, същите не намират опора в действащата нормативна уредба. Когато съдебното решение влезе в сила, започва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността – това изрично е възприето в ТР № 2/2013г. от 26 юни 2015 год. на ОСГТК на ВКС.

Между датата на влизане на решението в сила – ****** г., и датата на образуване на изп. дело с направено искане за налагане на запор и предприемане на други конкретни действия по изпълнението – ********* г., въпреки спирането на давността в периода ********* г. - ******* г., е изтекъл срок, по-дълъг от петгодишния такъв, в който вземането се е погасило по давност.

С оглед на горното, искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски. Същият претендира такива за заплатена държавна такса – 94 лева, и 5 лева такса за обезпечителна заповед, общо 99 лева.

Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор п. К. Д., чрез пълномощник адв. М. Ш., от една страна, и А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул. „********“ № ****, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. И. И. – от друга, че УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405 НЕ ДЪЛЖИ на А. И. И., ЕГН: ********** следните суми: сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева), получена от ответното дружество без основание на ******** г. по повод извършена по спешност сърдечно-съдова операция на съпруга й И. Златанов И., за която сума са издадени фискален бон № ********* г. и квитанция № *********** г.,ведно със законната лихва от завеждането на исковата 4 молба – ******** г., до окончателното плащане, както и разноските по делото, от които 800 лева (осемстотин лева) - разноски в първоинстанционното производство и 350 лева (триста и петдесет лева)– адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, за които суми е издаден изп. лист № ********* г. по гр. дело № ********** г. на ПРС, ******** гр. с-в, и за събиране на които е образувано изп. дело № ********* г. по описа на *** при РС П., поради изтекла погасителна давност.