Решение № 9929 от 09.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9929 гр. София, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110148280 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „/фирма/ твърди, че ответницата П. М. П. е била потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период същата е потребявал енергия, поради което се е обогатила неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответницата следва да плати цената на доставеното количество енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката. Ето защо, ищецът претендира установяване дължимост на следните суми: на сумата от 2298,01 лв., представляваща стойност на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № ..., находящ се на адрес: .... ведно със законна лихва от 02.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 348,33 лв. за периода от 31.01.2019 г. до 25.05.2021 г., такса за дялово разпределение в размер на 8,70 лв. за периода от м.10.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законна лихва от 02.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 0,98 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 25.05.2021 г., с които ответницата неоснователно се е обогатилиа и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31235/2021 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.

1

Ответницата П. М. П. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове и моли, същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца /фирма/ счита исковете за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответницата се е обогатила, тъй като се явяват потребител на топлинна енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила задълженията си към ищеца.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците. По делото се установява, че по време на процесния период ответницата е била собственик на имота, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия. За да се установи обаче, че същата се е обогатила със стойността на доставената от ищеца стока (с оглед основателността на предявените претенции), следва да се докаже, че тя действително е ползвали същата и е консумирали претендираното количество топлинна енергия.

Доказателства в тази насока не са събрани.

Ето защо, съдът счита, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване основателността на главните претенции, поради което предявените искове за установяване дължимост на цената на доставената топлинна енергия и на цената на извършената услуга "дялово разпределение" се явяват изцяло неоснователни и като такива, подлежат на отхвърляне.

При неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихви за забава върху главниците, поради което същите подлежат на отхвърляне.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по 2 разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 500 лв., представляваща сторените от последната съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

Предвид изхода на делото, ответницата има право на разноски и за заповедното производство, но доколкото такива не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.

Ищецът няма право на разноски нито за настоящото, нито за заповедното производства.

Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „/фирма/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: г..., срещу П. М. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че П.

М. П. дължи на „/фирма/, следните суми: сумата от 2298,01 лв., представляваща стойност на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № ..., находящ се на адрес: .... ведно със законна лихва от 02.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 348,33 лв. за периода от 31.01.2019 г. до 25.05.2021 г., такса за дялово разпределение в размер на 8,70 лв. за периода от м.10.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законна лихва от 02.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 0,98 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 25.05.2021 г., с които ответницата неоснователно се е обогатилиа и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31235/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „/фирма/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: г..., да заплати на П. М. П., ЕГН **********, сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.... като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3