Решение № 11 от 26.02.2024, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 698/2023
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 26.02.2024
- В сила
- 04.06.2024
- Състав
- Стефка Томова Пашова
Цитирани разпоредби
- Чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 57, ал.1, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.2 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Асеновград, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Пашова при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно наказателно дело № 20235310200698 по описа за 2023 година
Производство по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 23 -0239 -001139, от 28.08.2023г. от Началник на РУ на МВР Асеновград, упълномощен със Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021г., с което на В. Н. Т., ЕГН - **********, с адрес:с.М.,ул......, е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 200 лева - двеста лева, за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и "Глоба" в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
По същество:
Прадставителят на жалбоподателя - адвокат В. В., пледира за отмяна на обжалваното НП породи посочени в пледоарията допуснати съществени процесуални нарушения на административно - производствените правила и като незаконосъобразно, относно внемененото нарушение по чл. 123, ал.1т.3 от ЗДвП и несъразразмерност на наложеното наказание по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.Моли за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна - изпраща становище, с което иска потвъждаване на обжалваното НП като постановено при спазване на административно - производствените правила и законосъобразно, прави възражение за намаляне на разноските за адвокатско възнаграждение и .
1
По процедурата:
Съставен е АУАН № 1998 от 15.12.2021г. за нарушение, сочено за извършено същия ден, съставен от компетентен орган съгласно чл. 189 ал.1 от ЗДвП относно нарушения по ЗДвП.
Същият е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел по установяване на административното нарушение.
При неговото съставяне са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които се изразяват в на първо място - липса на посочване на конкретно нарушена правна норма, която да се сочи за нарушена, като посочената такава по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, съдържа няколко букви, които съдържат няколко отделни хипотези и фактически състави на административни нарушения:
Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Като измежду трите законово разписани хипотези на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, не е правно посочена коя точно е нарушена, с което всъщност е допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила, тъй като липсва предявено от правна страна правно обвинение в извършване на адм.нарушение, при което жалбоподателят реално не може да разбере какво от правна страна адм.нарушение му е вненено, за да организира защитата си, с което това право на защита е силно накърнено и с това е било допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила.
Нарушена е нормата на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН.
Това налага отмяната на обжалваното НП на процесуално основание.
На следващо място, налице и съществено процесуално нарушение относно фактическото описание на посоченото в описанието на вмененото адм.нарушение е че като участникх в произшествието, не изпълнява задълженията си да уведоми контролните органи на МВР и да остане на мястото на произшествието.
В случая обаче, не е посочено какво точно задължение не е изпълнил и на база на 2 какви обстоятелство същият дължи описаното поведение. Това е така, тъй като нормата на чл.123, ал.3 и в трите точки, не съдържа такова задължение, тъй като тя е относима само към ПТП с матерални щети, където участникът водач не дължи оставане на място и уведомяне органите на МВР, а такова задължение е разписано в друга правна норма на ЗДвП и тя касае ПТП с пострадали, какъвто случай не е налице в настоящия случай.
Предвид на това първо, липсва ясно формулирано фактическо обвинение относно фактите на вмененото адм.нарушение, с което се прави невъзможно да бъде организирана защитата, с което правото на такава е накърнено и второ, това по своя характер представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на обжалваното НП на това правно основание.
На следващо място, налице е допуснато съществено процесуално нарушение и относно пълно несъответствие относно фактическото и правно обвинение в нарушението, квалифицирано като такова по чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП, поради което и това по своето естество води до пълна невъзможност за организиране на правото на защита, което налага отмяната на обжалваното НП и на това процесуално основание.
По фактите:
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, съдът намери за установено следното:
На 15.12.2021г. свидетелите В. Т. бил в компанията на С.Х. и А.Г.. След като се разделили, Хаджиев предоставил на свидетеля Т. управлението на лек автомобил марка "Мерцедес", модел " ГЛС", с рег. № СВ****РА, който бил собственост на дружество "Премиум Селекшън"еоод, представлявано от Калоян Райков.Малко по- късно, на 15.12.2021г. Т. направил пътно транспортно произшествие - самокатастрофирал на Главен Път Едно римско - 8, в района на село Поповица, обл. Пловдивска, като по автомобила били причинени имуществени щети.
По делото е изготвена автотехническа - оценителна експертиза, от заключението на която се установява гореописаният механизъм на настъпване на процесното ПТП, като според вещите лица основна причина за настъпилото произшесдтвие от техническа гледна точка е, че св.Т. е загубил контрол над автомобила и е допуснал същият да излезе извън платното за движение.
Вследствие на настъпилото ПТП на т.а. "Киа Спортидж", с рег. № РВ **** ТС, били причинени имущесктвени вреди на стойност 84 206 лева на дружество "ПРеимиум Селекшън"еоод.
Издадено е постановление за прекратяване на образуваното досъдебно производство и е издадено обжалваното НП.
По доказателствата:
3
Така установените факти по делото, съдът намери за доказани от писмените доказателства по делото, които като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира, а именно:
Изпратено копие на АУАН № Серия АВ № 199018, Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.05.2023г., Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021г., справка за нарушител - водач, писма.
От правна страна:
За вмененото неясно какво нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, от обективна страна не е осъщствено нарушение, тъй като при ПТП само със щети, без пострадали, не се дължи оставане от страна на водача на място и уведомяване на органите на МВР. Като не се дължи по силата на закон такова поведение, няма основание да се иска изпълнение на такова и няма правно основание неосъществяването на такова да се вменява като адм. нарушение.
Като е наказал административно жалбоподателят за нарушение, което не е осъществено от обективна страна, е нарушен материалния закон, което налага извода за незаконосъобразност на обжалваното НП и налага неговата отмяна на това правно основание.
Относно вмененото адм.нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, то действително е налице несъобразяване на водача - жалбоподател с условията на пътя, релефа и пътната обстновка, което е довело до загуба на контрол върху управляваното МПС и реализиране на ПТП с материални щети, което от обективна страна осъществява състава на вмененото адм. нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а относно субективния състав, то същото е извършено по непредпазливост, при съставомерна форма на вината, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер и последици, но се е надявал да ги предотврати.
Законосъобразна се явява преценката на административно - наказващият орган, за липса на маловажност на случая, тъй като е допуснато ПТП с материални щети.
Относно наложеното адм.наказание Глоба в размер на 200 лева, то приложеният член, на основание на който е наложена е посочен като чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП , който обаче не е приложим относно нарушението, за което се налага санкция. Това е така, тъй като този законов текст сочи, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
В случая няма вменено движение с несъобразена скорост, нито неспазване на дистанция, нито пък нарушение по ал. от ЗДвП - 1. водач, който не е означил по установения начин принудително спряло на платното за движение пътно превозно средство или не е взел мерки за своевременното отстраняване на превозното средство от платното за движение, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, поради което и правната норма, на 4 база на което е наложена глобата от 200 лева, не е законосъобразна и не е приложима, тъй като не е осъществена с вмененото адм.нарушение нито една от посочените в тази правна ситуации и хипотези. Приложима е нормата на чл. 185. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв., тъй като липсва предвидено друго наказание за нарушение по ЗДвП.
Предвид на това, НП в частта на правното основание, на което е наложена Глобата за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП от 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП следва да бъде изменено на чл.
185 от ЗДвП и размерът на същата, от 200 лева, следва да бъде изменен на 20 лева.
По разноските:
Предвид отмяната на обжалваното НП в едната му част и с оглед изменението на размера на наложената Глоба за нарушението по чл.20, ал.2 от НПК, съгласно чл. 63д. (1) ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно Чл. 143. (1) АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт, или отказ.
В случая обаче, тъй като хипотезата - отмяна частична и изменение на акта, не е предвидена в Глава 9-та на АПК, то съгласно чл.Чл. 144.зЗа неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В случая се прилага нормата на чл. 78, 3 от ГПК, указваща че : Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В случая, такива не са поискани, поради което и не следва да бъдат присъждани съразмерно на потвърдената част на обжалваното НП.
Следва да бъде осъдена въззиваемата страна - Началник РУ в ОДМВР - Пловдив, РУ Асеновград, да заплати на жалбоподателя В. Н. Т., ЕГН- **********, сумата от 400 лева четиристотин лева, която видно от договора за правна помощ, е заплатена в брой, като същата е минимално предвидената такава в Наредбата за минималните възнагражения на адвокатите, поради което и наведеното в възражение за тяхната прекомерност, се отхвърля от съда.
5
С оглед горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 23 -0239 -001139, от 28.08.2023г. от Началник на РУ на МВР Асеновград, упълномощен със Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021г., с което на В. Н. Т., ЕГН - **********, с адрес:с.М.,ул......, е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 200 лева - двеста лева, за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и "Глоба" в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП в частта, с която е наложена Глоба в размер на 200 лева - двеста лева и Лишаване от право да управлява МПС за 6- шест месеца, за нарушение по чл.123, ал.1т.3 от ЗДвП, ИЗМЕНЯВА НП в частта, с която на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200 лева като изменява основанието на наложената глоба от чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП на чл. 185, ал.1 от ЗДвП и Глобата от 200 лева - двеста лева, на 20 - двадесет лева и ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.