Определение № 360 от 30.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Ловеч, 30.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500232 по описа за 2024 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.418 ал.5 от ГПК.

Постановено е разпореждане №642/7.03.2024 г. по ч.гр.д.№114/24 г. от РС-Тетевен, с което е отхвърлена изцяло молбата на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, обективирна в заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника П. К. П. с настоящ **** въз основа на което е образувано ч.гр.д №114/24 г. по описа на РС-Тетевен.

Подадена е частна жалба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, седалище и адрес на управление: **** представлявано от П.Д. и Д.Ш. изпъл.директори чрез пълномощника си адв.М. И. Ц. от САК, против разпореждане № 642/7.03.2024 г. по ч.гр.дело № 114/2024 г. на РС-Тетевен, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника П. К. П..

Твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неоснователно. Излага, че между заявителя и длъжника е сключен договор за издаване на кредитна карта, която си има своите специфики. Излага, че в ОУ и приложенията към договора са уточнени всички условия, при които се издава такава физическа кредитна карта и тя е предоставена при подписване 1 на договора №МК28****, като договореният кредитен лимит е 1000 лв, а длъжникът е превишил кредитния лимит и на основание чл.7 от ОУ това е нарушение на задълженията му и се дължи обезщетение за надвишения кредитен лимит. Уточнява под формата на таблица серията от транзакции, при които е станало надвишаването на кредитния лимит, като общата използвана сума е в размер на 1112,41 лв. Позовава се на разпоредбите на чл.8 от ОУ, като твърди, че длъжникът е уведомяван месечно за дължимите от него суми, но към датата на издаване на извлечението от счетоводните книги, той не е заплатил дължимите суми по 8 броя месечни извлечения и е изпаднал в забава. Позовава се на предсрочна изискуемост, настъпила на 20.12.23 г., след като поканата е връчена на адреса на длъжника чрез ЧСИ и е получена от майка му, живуща на адреса. Твърди, че съгласно чл.4 ал.1 във вр. с ал.2 от договора за кредит той заплаща на банката лихва ,която се изчислява при прилагане на фиксиран ГЛП в размер на 18,9% като лихвата се дълг считано от съответната дата, посочена като дата на трансакция в ежемесечното извлечение, върху всички начислени задължения по кредитния лимит при ГПР 31,73% съгласно чл.4 т.4 от договора, а мораторната лихва се дължи съгласно чл.5 ал.7 от договора, в случай на неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочено в ежемесечното извлечение, в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Моли съда да отмени като неправилно атакуваното разпореждане от 7.03.2024 г. и да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по подаденото заявление, както и да бъде осъден длъжникът да заплати разноските.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу П. К. П. с настоящ **** **** с ЕГН ********** за сумата 970 лева главница за периода от 2.06.2023 г. до 30.01.24 г., възнаградителна лихва 99,98 лв. дължими за периода от 2.06.23 г. до 20.12.23 г., мораторна лихва 319,38 лв. дължима за периода от 2.06.23 г. до 30.01.24 г., по задължение, произтичащо от неплащането на главница и лихви 2 по ползван от длъжника банков кредит в лева, съгласно договор за кредит с №МК28****, възлизащо към 31.01.2024 г. на 1389,36 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и съдебни разноски: ДТ в размер на 27,79 лв. и адв.хонорар 480 лв. с ДДС. Към заявлението банката е приложила документ по чл.417 ал.2 от ГПК-извлечение от счетоводни книги, договор за кредит, покана до длъжника ведно разписка и документи, доказващи връчването й, адвокатски пълномощни документ за внесена ДТ и за платен адв.хонорар и фактура .

По-подробно конкретизиране на вземането се съдържа в т.14 от заявлението, където заявителя сочи, че кредитополучателя е преустановил плащането и е изпаднал в забава, като датата, на изпадане в забава е 2.06.23 г.

Посочва, че банката е направила кредита изцяло предсрочно изискуем на 20.12.23 г. и е връчена покана за длъжника, но в дадения срок той не е изпълнил задълженията си по договора, като освен тях, той дължи и законна лихва за забава от подаване на заявлението до окончателно изпащане на сумите и направените съдебно-деловодни разноски.

С разпореждане №374/9.02.2024 г. РС-Тетевен е оставил без движение заявлението до конкретизиране в т.9 и т.14 защо при разрешен лимит 1000 лв. длъжникът е усвоил 1127,41 лв, каква част от задълженията са погасени и този факт да намери отражение в извлечението от счетоводните книги, като се посочи и начина на определяне на възнаградителната и мораторна лихви и начина на тяхното начисляване, както и върху какъв размер на главницата са били начислени и това да намери отражение в извлечението от счетоводните книги на банката, както и да посочи, дали длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, получено ли е уведомлението от него и на коя дата, като представи доказателства за това.

Подадена е уточнителна молба с вх.№13836783/19.12.2023 г., с която посочва, че на длъжника са предоставени 1000 лв. кредитен лимит и съгласно чл.7.1 от ОУ той има право да разполага със сумата, но в случая той е извършил трансакции с представената му кредитна карта в общ размер на 1127,41 лв, като е превишил разрешения му лимит. Позовава се на действието на чл.8 от ОУ, че той бил уведомяват за дължимите от него суми чрез месечни извлечения, като той не е заплатил дължимите суми по 8 от тези месечни извлечения и е изпаднал в забава. Твърди, че му е изпратена покана 3 за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която му е връчена на адреса чрез майка му Д.В. на 20.12.2023 г. Уточнява под формата на таблица серията от транзакции, при които е станало надвишаването на кредитния лимит, като общата използвана сума е в размер на 1112,41 лв. Твърди, че съгласно чл.4 ал.1 във вр. с ал.2 от договора за кредит той заплаща на банката лихва ,която се изчислява при прилагане на фиксиран ГЛП в размер на 18,9% като лихвата се дълг считано от съответната дата, посочена като дата на трансакция в ежемесечното извлечение, върху всички начислени задължения по кредитния лимит при ГПР 31,73% съгласно чл.4 т.4 от договора, а мораторната лихва се дължи съгласно чл.5 ал.7 от договора, в случай на неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочено в ежемесечното извлечение, в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит.

С разпореждане №642/7.03.2024 г. по ч.гр.д.№114/24 г. от РС-Тетевен е отхвърлена изцяло молбата на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, обективирна в заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника П. К. П. с настоящ **** въз основа на което е образувано ч.гр.д №114/24 г. по описа на РС-Тетевен, като в мотивите е посочено, че не всички нередовности на заявлението и документа по чл.417 от ГПК са отстранени.

В Закона за кредитните институции – чл. 60, ал.2, е дадена възможност на банките да обявят вземането си за предсрочно изискуемо, както и да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, или в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. В случая обаче подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК към която препраща разпоредбата на чл.410 ал.2 от ГПК. В заявлението се констатира неяснота и неточност при описание на обстоятелствата, от които произтича вземането. В т.9 б.”г” от заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от договор за банков кредит с №МК 28****, като се претендира главница 970 лв, възнаградителна лихва 99,98 и мораторна лихва 319,38 лв. и едва в уточнителната молба се посочва, че е предоставен кредитен лимит в размер на 1000 лв, а П. е надвишил 4 кредитния лимит със сумата 127,41 лв, като този факт не е отразен в извлечението от счетоводните книги. Дори и след оставяне без движение на заявлението, заявителят отново посочва същите факти и отново остава неуточнено в какъв размер са месечните вноски и върху коя точно сума са начислени дължимите лихви, след като се твърди, че има превишаване на кредитния лимит. След като не е посочено изрично в заявлението точно и ясно непогасените вноски по размер, падеж и основание, то и съдът не може да прецени настъпила ли е предсрочната изискуемост или не, а и длъжникът би се затруднил при упражняване на правото си на защита. Всички тези данни следва да се съдържат в самото заявление, а не да се препраща към други документи, отново с оглед осигуряване най-вече защитата на длъжника, от една страна, а от друга, за да може съдът да извърши проверката по чл.418 ал.2 от ГПК, тъй като производството е безспорно, формално и едностранно.

Съдът следва да сравни изложените в заявлението факти и обстоятелства с тези, които фигурират в извлечението от счетоводните книги и съответно с приложения договор за кредит. След като те липсват в заявлението, то няма как да извърши практически тази проверка и да установи наличие на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. ВКС е имал повод да се произнесе в редица свои актове във връзка с необходимостта заявлението да е редовно от външна страна, за да бъде уважено, т.е. да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК. Разпоредбата на чл.418 ал.2 от ГПК задължава съда да провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане, от една страна, а от друга чл.410 ал.2 от ГПК категорично посочва, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, т.е. в него да бъдат изложени всички обстоятелства, на които се основава искането. Следователно заявителя е длъжен да посочи в заявлението си не само размера на задължението, както в случая е постъпил „Юробанк България” АД-София, но и вида му-неплатени вноски, кои и колко, върху коя от двете суми се начисляват лихвите-върху кредитния лимит или и върху превишението му.

Твърдението на заявителя, че в уточнителната си молба е посочил на какво основание и върху каква сума претендира лихвата е неоснователно, тъй като са посочена само сумата и периода, но не и върху какви вноски се дължи.

Не на последно място извлечението от счетоводните книги е подписано от двама пълномощници-Иванка Стоянова и Нено П., за които обаче към 5 делото липсват надлежни пълномощни. Следователно този документ не е редовен от външна страна и само на това основание заявлението следва да бъде отхвърлено, защото не отговаря не изискванията на чл.418 ал.2 от ГПК.

С оглед изложеното молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид съвпадане на правените изводи на настоящия състав с тези на Тетевенски районен съд обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради това, че е правилно издадено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №642/7.03.2024 година по ч.гр.дело № 114/ 24 година на Тетевенски районен съд.

Определението е окончателно.