Решение № 929 от 19.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Велико Търново, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20224110103235 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Адвокатско дружество В. и Б.” против Е. Г. И., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286, вр. чл. 288, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗА за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1808,67 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г. и заплатени разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението – 04.10.2022 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 973 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.10.2022 г. по ч.гр.д. № 2473 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г. В исковата молба се твърди, че на 31.07.2020 г. между „Адвокатско дружество В. и Б.” и Е. Г. И. е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет оказване на правна защита и съдействие с цел реализиране правата на последния във връзка с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 30.07.2020 г. на ул. „Васил Левски“ № 1 в гр.

Велико Търново ПТП, от което той е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Посочва се, че в изпълнение на възложената от ответника работа ищцовото дружество е предприело необходимите процесуални действия за защита на интересите му, като е предявило извънсъдебна претенция до ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и е изготвило искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 278 по описа на ОС – Велико Търново за 2021 г., в хода на което ответникът без основание е оттеглил пълномощията си към ищеца. Изтъква се, че съгласно раздел I V от договора, ако адвокатът е изпълнил част от работата, а клиентът неоснователно се откаже от по-нататъшното изпълнение на услугата по договора, адвокатът има право да иска плащане на част от уговореното възнаграждение, пропорционално на извършената работа, както и възстановяване на 1 всички разноски. Поддържа се, че претендираното възнаграждение в общ размер от 1808,67 лв. е формирано, както следва: възнаграждение в размер от 1468,67 лв. за изготвяне на искова молба без процесуално представителство, изчислено съобразно чл.

9, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; възнаграждение за изготвяне на извънсъдебна претенция до ЗД „Бул Инс“ АД в справедлив размер от 120 лв. с ДДС; възнаграждение в общ размер от 120 лв. с ДДС за изготвяне на два броя молби до РУ на МВР Велико Търново и РС – Велико Търново, изчислено съобразно чл. 6, т. 5 от наредбата, както и 100 лв. за заплатена държавна такса от името на клиента. Посочва се още, че тъй като ответникът не е заплатил доброволно дължимите суми по договора, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2473 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г., като правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с постъпилото по горното дело възражение от ответника. По изложените съображения се отправя молба до съда за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане на сторените в настоящото и заповедното производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Г.

И., подаден чрез пълномощника му адв. Р. от ВТАК, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва твърдението между страните да е сключен процесният договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г. Твърди, че представеният като доказателство по делото договор не носи неговия подпис, като оспорва авторството на положения подпис за клиент. Оспорва да е възложил на ищеца описаните в договора дейности, включително и за заплащане на държавна такса в размер на 100 лв. В условията на евентуалност, в случай че се установи, че договорът е подписан от него, оспорва и наведеното в исковата молба твърдение, че неоснователно се е отказал от изпълнение на услугата по договора. Отново в условията на евентуалност ответникът оспорва, че отделно от изчисленото по реда на чл. 9, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължи и сумата от 120 лв. за изготвяне на два броя молби, като излага доводи, че изготвянето им представлява част от дейността по подготовка и документално оформяне на бъдещото дело. Поддържа още, че размерът на претендираното възнаграждение за изготвяне на извънсъдебна претенция е произволно определен за справедлив.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 2473 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г. се установява, че въз основа на подадено от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 973 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.10.2022 г. за сумата от 1808,67 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г. и заплатени разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението – 04.10.2022 г., до окончателното плащане. Издадената заповед за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което с разпореждане от 09.11.2022 г. заповедният съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Съобщението с дадените указания е връчено на последния на 29.11.2022 г., а настоящата искова молба е подадена на 22.12.2022 г.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г.

2 между Е. Г. И. и „Адвокатско дружество В. и Б.“ с предмет оказване на правна защита и съдействие чрез извършване на всички необходими правни и фактически действия, включително и процесуално представителство за защита и реализиране на правата и законните интереси, изразявящи се в определянето и изплащането на застрахователно обезщетение на клиента в качеството му на увредено лице вследствие на ПТП, настъпило на 30.07.2020 г. в гр. Велико Търново, вследствие на което е пострадал като пешеходец.

Представена е молба, подадена от името на Е. Г. И. чрез „Адвокатско дружество В. и Б.“, адресирана до ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от претърпяно на 30.07.2020 г. в гр. Велико Търново ПТП. Молбата е с вх. на застрахователното дружество № от 29.09.2020 г. Представени са още и молба от адв. Ц. В., управител на „Адвокатско дружество В. и Б.“, подадена от нея в качеството й на повереник на Е. Г.

И., до РУ на МВР – Велико Търново по ДП № 588/2020 г., както и молба, подадена от името на Е. Г. И. чрез същото адвокатско дружество до Районен съд – Велико Търново по НОХД № 660 по описа на съда за 2022 г.

По делото е представена искова молба от името на Е. Г. И. чрез „Адвокатско дружество В. и Б.“ против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, адресирана до ОС – Велико Търново, с която са предявени искови претенции за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени и имуществени вреди, както и платежно нареждане за внесена по сметка на ОС – Велико Търново държавна такса по гр. д. № 278/2021 г. в размер на 100 лв.

По делото е приобщена и декларация за оттегляне на пълномощно на Е. Г. И., с която същият декларира, че оттегля пълномощното в полза на „Адвокатско дружество В. и Б.“, дадено във връзка с настъпило ПТП в гр. Велико Търново.

Във връзка с направеното от ответника оспорване на подписа, положен за „клиент“ върху процесния договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г., с протоколно определение от 09.05.2023 г. е открито производство по чл. 193 ГПК по опорване на истинността на посочения документ. Допуснато е изслушването на съдебно-графическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че оспореният подпис не е положен от ответника Е. Г. И..

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество, тъй като е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, против която от страна на длъжника е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Налице е и пълен идентитет между претенцията, за която е издадена заповедта за изпълнение, и тази, предмет на настоящото исково производство.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието валидно облигационно отношение по сключен с ответника договор за правна защита и съдействие, че е изпълнил точно задълженията си по него в твърдения обем, че ответникът е оттеглил дадените му пълномощия, както и че за последния е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Съгласно теорията и съдебната практика договорът за правна защита и съдействие е особен вид договор за поръчка, за който са предвидени специалните правила по Закона за адвокатурата. В отклонение от правилото на чл. 286 ЗЗД, според 3 което доверителят дължи възнаграждение на довереника само ако е уговорено, в ЗА е залегнал принципът за възмездност на адвокатския труд. Така, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което по начало се определя с договор с клиента. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗА постановява, че клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката, аналогично на правото на доверителя да оттегли поръчката, уредено в чл. 288 ЗЗД. Съгласно посоченото правило оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение.

В настоящия случай ищецът основава претенцията си на договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г. Ответникът от своя страна е оспорил неговата истинност в частта относно подписа, положен от негово име за „клиент“. Във връзка с откритото от съда производство по реда на чл. 193 ГПК по делото е представен оригиналът на процесния договор и е допуснато изслушването на съдебно-графическа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установи, че подписът за „клиент“ в договора не е положен от ответника. Ето защо оспорването следва да се счита за успешно проведено, а представеният договор за правна за защита и съдействие – изключен от доказателствата по делото. След като подписът в процесния договор не е положен от ответника, то следва, че същият не се е задължил по него.

Действително, по делото са налице данни, че ищцовото адвокатско дружество е било упълномощено и е извършило описаните в исковата молба правни действия от името на ответника. Вярно е и това, че специалният закон предвижда възмездност на адвокатския труд, като съгласно чл. 36, ал. 3 ЗА при липса на договор, определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа на наредбата на Висшия адвокатски съвет. В тази хипотеза обаче съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, присъждайки възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсващата воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал. 3 ЗА (в този смисъл Решение № 208/2015 г. по т. д. № 3961/2013 г. на II т. о. на ВКС). Отделно от това, следва да се има предвид, че по настоящото делото ищецът претендира неплатено възнаграждение по конкретен договор, какъвто е предметът и на издадената заповед за изпълнение, а не заплащане на възнаграждение за положен труд, за което между страните не е било постигнато писмено споразумение. Доколкото такъв договор не се доказа да е валидно сключен между страните, то неоснователна се явява ищцовата претенция за заплащане на възнаграждение по него.