Присъда № 13 от 07.07.2023, Районен съд - Исперих

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 13/ 07.07.2023г.

ПОСТАНОВЕНА ПО НЧХД № 240/ 2022г.

ПО ОПИСА НА РС – ИСПЕРИХ

Частният тъжител Ш. С. Х. от село ЗДР., община С., област Разград е повдигнала и поддържа частно обвинение срещу подсъдимата Х. Р. М., за това че и е причинила лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание с което е осъществила от обективна и субективйна страна съставът на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, тъй като след нанесен побой на 18.07.2022г. и е причинила следните телесни увреждания : в теменно-тилната част на окосмената част на главата – оток, червеникаво кръвонасядане и палпаторна болезненост на площ с диаметър 3.5 – 4 см; червеникаво кръвонасядане и оток на площ 5.5/ 4 см. –под лявата скула; синкавочервеникаво кръвонасядане с площ 7/ 5 см. Върху средната част на коремната стена; кръвонасядане с площ 7/ 5 см., по интензивно върху ръба на дясната лопатка; три отдиференцирани кръвонасядания с обща площ 14/ 8 см. В областта на лявата мишница; синкавочервеникаво нехомогенно кръвонасядане с площ 11/ 5 см. Върху вътрешната половина на долната трета на лицевата повърхност на дясната мишница; червеникаво линеално охлузване на кожата във вътрешната половина на лицевата повърхност на същата предмишница с дължина 4 см.

В съдебно заседание частният тъжител Ш. Х. поддържа обвиненията от фактическа и правна страна чрез своя процесуален представител адвокат Ж.

Ч. и моли подсъдимата да бъде освободена от наказателна отгоорност, като и се наложи административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК. Моли обезщетението за неимуществени вреди да бъде уважено в предяваният размер от 3000.00лв.

Защитата на подсъдимата Х. М. в лицето на адвокат А. М. пледира подзащитната му да бъде оправдана по въздигнатото и поддържано обвинение. Счита, че не са се събрали в хода на процеса безспорни доказателства, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна от М..

В дадената последна дума подсъдимата заявява, че желае да бъде оправдана, твърди че не осъществявала престъпното деяние.

Съдът, като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства събрани по делото – снетите свидетелски показания на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие лица, изслушаните заключения по назначените две експертизи в процеса, приобщените писмени доказателства, намира за установено следното :

1

Подсъдимата Х. Р. М. е родена на 07.04.1969г. в село П., община И, област Р, живуща в село ЗДР., община С., област Р, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********.

Тъжителката и подсъдимата са роднини. Х. М. е вуйна на Ш. Х. – омъжена за нейният вуйчо – свидетеля И М.. Между лицата в семейството има дългогодишен конфликт поради спорове за неследствени имоти. И М. и майката на тъжителката – свидетелката С И водят един срещу друг съдебни дела, които са още висящи пред различни съдебни инстанции. По повод на тези съдебни процедури и имотните спорове в семейството, между роднините на И М. и роднините на С И има насложено напрежение. На инкреминираната дата Ш. Х. към 10.20 часа тръгнала към магазина на село ЗДР.. По пътя подсъдимата и се изпречила. Започнала да се разправя с нея и да иска обяснения какво Х. била казала за нея. Тъжителката отговорила, че не е говорила нищо за подсъдимата, помолила я да се махне от пътя и, като казала че ще се обади в Полицията. Ш. Х. държала мобилния си телефон в ръка.

Тогава Х. М. я хванала за косата, тръшнала я на земята, започнала да я рита по стомаха, по бъбреците, по болната ръка и навсякъде по тялото на пострадалата, стъпвала с крак върху инвалидната ръка на тъжителката. След като я пребила и казала, че и втори път ще я пребие без свидетели, а накрая щяла да я вкара в гроба, а подсъдимата щяла да си живее живота. Х. М. взела телефона на Ш. Х. и го хвърлила в двора на детската градина, след това си тръгнала. Пострадалата повикала на помощ жена от близката детска градина.

С нейна помощ се обадила на своята майка – свидетелката С И, която отишла да я прибере. Свидетелката И се обадила на 112 и на кмета. После прибрала дъщеря си вкъщи. Тъжителката била страшно изплашена, треперела, плачела.

На 19.07.2022г. близките и я завели на преглед при съдебен лекар, като била прегледана от доктор Д. В., която в издадено медицинско удостоверение описала установените по тялото на Ш. Х. увреждания, както следва : в теменно-тилната част на окосмената част на главата – оток, червеникаво кръвонасядане и палпаторна болезненост на площ с диаметър 3.5 – 4 см; червеникаво кръвонасядане и оток на площ 5.5/ 4 см. –под лявата скула; синкавочервеникаво кръвонасядане с площ 7/ 5 см. Върху средната част на коремната стена; кръвонасядане с площ 7/ 5 см., по интензивно върху ръба на дясната лопатка; три отдиференцирани кръвонасядания с обща площ 14/ 8 см. В областта на лявата мишница; синкавочервеникаво нехомогенно кръвонасядане с площ 11/ 5 см. Върху вътрешната половина на долната трета на лицевата повърхност на дясната мишница; червеникаво линеално охлузване на кожата във вътрешната половина на лицевата повърхност на същата предмишница с дължина 4 см. Подаденият сигнал на телефон 112 на 18.07.2022г. бил посетен още на инкреминираната дата от свидетеля Д. Д. – служител на РУ – И, като в дадените сведения пред него пострадалата подробно е обяснила какво се случило и как и е бил нанесен побоя и от кого.

Два дни по-късно са снети обяснения и от подсъдимата и свидетелката С И.

По отношение на подсъдимата е съставен протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР. Материалите по преписката са били изпратени на Районна прокуратура – Р, но прокуратурата е отказала образуване на досъдебно производство, тъй като са установили данни за деяние, което се 2 преследва по тъжба на пострадалия.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение, че в следствие на инцидента на 18.07.2022г. частната тъжителка е получила следните увреждания : кръвонасядания в теменно-тилната област на окосмената част на главата, леко изместено към ляво, под лява скула, средната част на долния етаж на коремната стена, дясна лопаткова област, лява и дясна мишница, линеарно охлузване на дясна предмишница, които са и причинили болка и страдание без разстройство на здравето.

Кръвонасяданията са причинени по общият механизъм на удари с/върху твърди тъп/и предмет/и или от упражнен натиск/ стискане с пръсти на ръката, за тези по двете мишници. Охлузването е в резултат от тангенциално действие на тъп или тъпоръбест предмет, което може да бъде и свободен нокътен ръб. Такъв вид травми отминавали за срок от около 10 дни и не оставяли последици за физическото здраве на пострадалата.

По делото е представено копие на ЕР на ТЕЛК - Р от 31.08.1994г., видно от което частната тъжителка Ш. Х. е с диагноза Детска церебрална парализа, десностранна средно изразена сплотична долна монопареза до плегия за дясната ръка с Втора група пожизнена инвалидност.

По делото е представено заключение и по назначена Комплексна съдебно-психиатрична и писихологична експертиза за проверка годността на свидетелстване на частната тъжителка.

Експертизата дава следното заключение : Освидетелстваната не страда от психично заболяване и е със запазени базисни психични годности, както и добро социално функциониране. Поведението и към момента на инкреминираното деяние е логически изводимо от реалната ситуация, няма каквито и да е данни за промяна в яснотата на съзнанието, спомена за случилото се е хронологичен и подробен. Обясненията за детайлите, относно решенията и поведението послужили като основание за експертизата, са логични и последователни, свързани със субективните преживявания на действителността. Към момента на деянието, както и понастоящем частната тъжителка е притежавала психологична годност да възприема правилно фактите от действителността, които имат съществено значение по делото, като психичното и емоционалното и състояние и позволява да дава правилни и достоверни обяснения за осъщественото деяние (през призмата на защитните си механизми), както и да участва в съдебния процес като свидетел.

По делото са представени характеристики на частната тъжителка и на подсъдимата, като и двата документа съдържат описания сочещи лицата като добре изградени и нормално функциониращи социално личности, с добра репутация в обществото на село ЗДР., област Разград.

В дадените по делото обяснения подсъдимата оспорва твърденията на частната тъжителка наведени в тъжбата. Сочи, че действително се е срещнала с Ш. Х., но само и е казала да не говори по неин адрес и да я квалифицира като „циганка”. Частната тъжителка реагирала остро, развикала и се за жалбите внасяни по повод спора за собствеността над наследственият имот.

3

Подсъдимата твърди, че не е нанасяла удари на пострадалата, не и е посягала.

Двете се били разминали и подсъдимата продължила по пътя си. В тази насока са и свидетелските показания на съпруга на подсъдимата – свидетеля И М. и вторият ангажиран от защитата свидетел – А Х.

Съдът кредитира като правдиви логични и последователни, както и взаимно кореспондиращи си с писменият доказателствен материал по делото показанията на пострадалата Ш. Х. и на свидетелите С И, Д. Д. и С. М..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата Х. М.. Счита, че същите са опит за изграждане на защитна позиция, като в такава насока са и кореспондиращите с обясненията на подсъдимото лице показания на свидетеля И М. и АХ, които не се подкрепят от писменият доказателствен материал и останалите свидетелски показания.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Съдът приема за безспорно установено от фактическа и правна страна, че с реализираните на 18.07.2022 година в село З., община С., област Р действия подсъдимата Х. Р. М. е осъществила съставът на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, тъй като с нанесени множество удари с ръце и крака по тялото на пострадалата Ш. С. Х. и е причинила лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето обусловени от получени кръвонасядания в теменно-тилната област на окосмената част на главата, леко изместено към ляво, под лява скула, средната част на долния етаж на коремната стена, дясна лопаткова област, лява и дясна мишница, линеарно охлузване на дясна предмишница.

От обективна страна безспорно се установява наличие на нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Пострадалото лице е имало краткотрайно преживяване на неприятно усещане произтичащо от упражненото спрямо него физическо въздействие от страна на подсъдимата, което се определя като болка с оглед получените кръвонасядания в теменнотилната област на окосмената част на главата, леко изместено към ляво, под лява скула, средната част на долния етаж на коремната стена, дясна лопаткова област, лява и дясна мишница, линеарно охлузване на дясна предмишница, но така също тази болка е продължила във времето, което обуслявя наличието и на съставомерния признак – страдание.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл от страна на подсъдимата М. като същата е съзнавала, че въздействайки по описания по-горе начин уврежда здравето на пострадалата и нанасяйки ударите по цялото тяло на Ш. Х. е целяла именно предизвикване на нараняване. В тази насока съдът кредитира изцяло обясненията на пострадалата в съдебно заседание за поведението на нейната вуйна, осъществените спрямо нея тежки действия на физическа саморазправа, както и болките и страданията които лицето е преживяло, както и целия стрес от случилото се, тъй като както сочат и експертите в заключението на назначената впоследствие Комплексна 4 съдебно-психиатрична и писихологична експертиза частната тъжителка притежава психологична годност да възприема правилно фактите от действителността, които имат съществено значение по делото, като психичното и емоционалното и състояние и позволява да дава правилни и достоверни обяснения за осъщественото деяние. Обясненията на Ш. Х. кореспондират със засвидетелствуваното от нейната майка – свидетелката С И, която е видела пострадалата непосредствено след инцидента, видяла е всички травми по тялото на пострадалата, както и стреса и уплахата в които се е намирало лицето, както и с отразеното в сведенията дадени от Ш. Х. пред полицейският служител Д. Д. още на датата на инцидента – 18.07.2022г., което пък опровергава твърдението на подсъдимата в нейните обяснения в съдебно заседание, че пострадалата не била потърсила веднага помощ от Полицията и това сочело на извод, че не била бита. Действително свидетеля Д. Д. не помни точно, кога е осъществил среща с пострадалата, но Сведенията от приложената преписка изискана от съда в настоящото производство снети от пострадалата Х. носят дата 18.07.2022г. – датата на твърдяното деяние т.е. установява се, че Полицията веднага се е намесила и е отреагирала на подаден от пострадалата и близките и сигнал за деянието. На следващо място Ш. Х. е била освидетелствана от съдебен лекар непосредствено на следващият ден след деянието – на 19.07.2022г., видно от отразеното на издаденото Съдебномедицинско удостоверение от доктор Д. В. – съдебен лекар, Началник Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. И Р” АД в град Р и там ясно са описани множеството увреждания по тялото на частната тъжителка установени от медика. Няма данни по делото Ш. Х. да е имала конфликт с друго лице предходният ден или на 19.07.2022г., за да се обоснове извод, че травматичните увреждания са били получени по друг начин, на друго място, в друго време, от друг автор различен от подсъдимата М.. Трайно и последователно както пред своята майка – свидетелката С И, така и пред полицейският служител – свидетеля Д. Д., така и пред съда и преди това пред вещите лица пострадалата ясно и категорично е посочила като автор на деянието именно подсъдимата Х. М. и тези твърдения на лицето съдът приема за достоверни, правдиви, логични, последвателни и най-вече истинни.