Решение № 989 от 25.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. Плевен, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430100907 по описа за 2026 година

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от “***” АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез юрк. *** ***, съдебен адрес: *** против В.

К. П., ЕГН **********, Адрес: ***, в която се твърди следното : ответникът е клиент на „***“ АД и дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот, находящ се на адрес***.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането ни са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 1 топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ / в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

Заявява се, че задължението е формирано, както следва: сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите, посочени в петитума на исковата молба в размер на 209,20 евро; Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 79,16 евро; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 133,47 евро; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 евро; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 45,14 евро, начислени за периодите, подробно описани в приложението;

Корекции - 0,00 евро;

Заявено е, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната 2 страна, както следва:0 бр. водомери за БГВ; 3 бр. индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/;щранг лира в баня;

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди В. К. П. с ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „***“ АД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 566,01 евро, от които: 466,97 евро главница - представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.02.2023 - 30.04.2025 г. и 99,04 евро - лихва за забава от 04.04.2023 г. до 05.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски по делото.

В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.***, който поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.

В о.с.з. от ответникът, редовно призовани, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предмета на делото.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са допустим, а по същество – основателни и доказани.

По делото се установява, че ответникът е собстевник на процесния топлоснабден имот - доказтелство за деклариран имот в Община ***-л.28 от делото. Приети са доказателства за сключен договор за извършване доставка и монтаж на уреди за индивидуално разпределители/апартаментни топломери/ водомери за топла вода, между собствениците на имоти в ЕС – *** и *** ЕООД-л.31 и сл. от делото, протокол за избор на фирма за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение – л.35 споразумителен протокол между собствениците на ЕС и ищцовото дружество за фактуриране на изразходваната топлинна енергия – л.36 .

Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е по делото 3 фактът на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца *** и потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.

Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за 4 услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата.

По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по делото има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на посочения по-горе адрес в ***, както и на потребител на ТЕ за процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.

Исковете следва да се уважат.

В полза на ищцовото дружество ответникът следва да заплати държавна такса в размер 51,134 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 51,13 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

5

ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ В. К. П., ЕГН **********, Адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумите, както следва : 466,97 евро главница представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.02.2023г. - 30.04.2025г. и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 99,04 евро - лихва за забава от 04.04.2023г. до 05.03.2026г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.03.2026год., до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В. К. П., ЕГН **********, Адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер 51,13 евро държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 51,13 евро.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6