Решение № 5541 от 19.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5541 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100509668 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 19.03.2024г., постановено по гр.д. № 23699/2022г. по описа на СРС, ГО, 163 състав, е отхвърлен предявеният от В. М. К. срещу Ц. М. Н. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН за признаване, че ищцата е увеличила наследството оставено от С.Ц. Н.а /починала на 02.10.2021г./ с 30 656 лева поради извършени подобрения в съсобствен имот находящ се в гр.

Банкя, ул. “Железничарска” № 7 и сграда в него, с идентификатор № *** и с идентификатор на сградата № *** по КККР на гр. Банкя, за период 2014г. - 2016г. Със същото решение по иск от В. К. срещу Ц. Н. е намалено на основание чл. 30 от ЗН дарствено разпореждане, обективирано в НА № 90, нот.дело 7293/1992г. на софийски нотариус, направено от С.Ц. Н.а /починала на 02.10.2021г./ в полза на Ц. М. Н. за ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 4 с идентификатор № *** по КККР на гр.

София, със застроена площ 85, 72 кв.м, находящ се на адрес гр. С, бул.

********, състоящ се от две стаи, дневна-хол, кухня, баня-клозет, антре и килер с прилежащо мазе с площ 7, 36 кв.м. и прилежащ таван с площ 3, 78 кв.м., и с припадащите се 2, 10 % идеални части от общите части на сградата и 1 от отстъпеното право на строеж върху държавен имот, със сумата от 48 253 лева, необходима за възстановяване на запазена част на ищеца В. М. К. от наследството на майка й С.Ц. Н.а, като е възстановена запазената част на ищеца в размер на 48 523/282 292 ид.ч. от имот с идентификатор № ***. С решението е допусната на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС и чл. 69 от ЗН делба на следния имот и при следните квоти: АПАРТАМЕНТ № 4, с идентификатор № *** по КККР на гр. София, със застроена площ 85, 72 кв.м, находящ се на адрес гр. С, бул. ********, състоящ се от две стаи, дневна-хол, кухня, баня-клозет, антре и килер с прилежащо мазе с площ 7, 36 кв.м. и прилежащ таван с площ 3, 78 кв.м., и с припадащите се 2, 10 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен имот /придобит от наследодателите - майка и баща на страните с договор за покупко- продажба на държавен жилищен имот от 01.11.1967г. от СГНС/, при съседи – на същия етаж № ***, под обекта – няма, над обекта - № *** и № ***., при квоти: 48 253/282 292 ид.части за ищеца В. М. К. и 234 *** ид.части за ответника Ц. М. Н..

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 34, ал. 1 от ЗС, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Ц. М. Н., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че по делото е установено, че след смъртта на М. Н.

/баща на страните по делото/, въззивникът е заплащал от 01.04.1984г. до м.07.1987г. остатъкът от вноските по придобиването на собствеността на процесния имот. Общият размер на заплатената сума възлизала на 1 360 лева, представляваща 15 % от цената на целия имот, и в резултат на което плащане между ищцата и ответника е била постигната устна договорка процесният апартамент да остане в собственост единствено на Ц. Н.. Счита, че събраните по делото гласни доказателства по никакъв начин не оборват изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения. Излага, че от показанията на свид. М.К. не може да се установи по несъмнен начин, че претендираните от насрещната страна подобрения в имота в гр. Банкя са направени с лични средства на ищцата, нито в какъв размер са същите.

2

Поддържа, че от показанията на свид. Свещаров е видно, че именно въззивникът е извършвал ремонтните дейности по покрива на къщата в гр.

Банкя. Освен това твърди той да е полагал грижи за наследодателката на страните, която от 2013г. до 2020г. е живяла в негов имот, помагал й е с ежедневните задачи като пазаруване и заплащане на месечни сметки. Във въззивната жалба са изложени твърдения за допусната математическа грешка от първоинстанционния съд при определяне на запазената част на ищеца от наследството, което е довело до произнасяне свръхпетитум. Аргументира и искане по чл. 36, ал. 1 от ЗН за задържане на дарения имот, тъй като запазената част на ответника и разполагаемата част от наследствената маса надхвърлят полученото от Ц. Н. с около 15 %, поради което процесният имот не следва да се връща в наследството и да се допуска извършването на делба на същия. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 34, ал. 1 от ЗС да се отхвърлят.

Насрещната страна В. М. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ищцата В. М. К. срещу първоинстанционното решение, в частта на намаляването на процесното дарение и в частта относно определените квоти в съсобствения имот. Излагат се съображения за неправилност на изводите на СРС за недоказаност на твърдяното увеличаване на наследството чрез извършените от нея подобрения в сънаследствения имот в гр. Банкя. Поддържа, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява основателността на това искане, поради което чистият актив на наследството следва да се намали със стойността на извършените подобрения /39 974 лева/.

По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части, като се намали процесното дарение със сумата от 97 470 лева, а делбените части в процесното жилище да се определят съответно на 82 434/317 182 ид. части за ищцата и 234 748/317 182 ид. части за ответника.

Въззиваемият Ц. М. Н. оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна. Излага, че по делото не са представени писмени доказателства, установяващи твърдяните от ищцата подобрения в имота в гр. Банкя, а 3 разпитаните по делото свидетели са заинтересовани от изхода на спора и техните показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:

С договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 02.11.1967г., М. Ц. Н. и С. Ц.а Н.а са придобили по време на брака си собствеността върху следния недвижим имот: ап. № 4, находящ се в гр. София, бул. ********, за сумата от 8 245 лева, от която сума 1 649 лева, представляваща 20 % от стойността на имота, е внесена като първоначална вноска, а останалата част от продажната цена следвало да се изплати в срок от 20 години, при равни ежемесечни вноски от по 33, 62 лева.

Съпрузите М. Н. и С. Н.а са придобили по време на брака с нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти от 09.04.1970г. правото на собственост и върху следния имот: ½ ид. част от дворно място с плодни дръвчета, съставляващо парцел IX, имоти с пл. № 2050 и 2051, от кв. 2 по плана на вилна зона гр. Банкя, с площ от 844 кв.м., с кадастрален номер ***., върху който имот е построена през 1980г. еднофамилна жилищна сграда с площ от 58 кв.м.

Видно от представеното удостоверение за наследници от 26.09.2022г., издадено от СО – район Възраждане, М. Ц. Н. е починал на 26.02.1984г., като е оставил наследници по закон – С.Ц. Н.а /преживяла съпруга/, Ц. М. Н. /син/ и В. М. К. /дъщеря/.

С договор за дарение на недвижим имот от 18.05.1992г., обективиран в нотариален акт № 190, нот. дело № 7293/1992г., С.Ц. Н.а е дарила на сина си Ц. М. Н. собствената си ½ ид. част от недвижим имот, представляващ ап. № 4, находящ се в гр. София, бул. ********.

С договор за дарение на недвижим имот от 21.02.1991г., обективиран в нотариален акт № 45, нот. дело № 1794/1991г., ищцата В. М. К. е дарила на брат си Ц. М. Н. собствената си ¼ ид. част от следния недвижим имот: ап. № 4

4, находящ се в гр. София, бул. ********.

С извършените разпоредителни сделки от 1991г. и от 1992г. ответникът Ц. Н. е придобил в изключителна собственост процесния недвижим имот, като ¼ ид. част от него въз основа на настъпило законово наследствено правоприемство от своя наследодател М. Н., а останалите ¾ ид. части – въз основа на сключените договори за дарение.

Общата наследодателка на страните С.Ц. Н.а е починала на 02.10.2021г., като нейни законни наследници – низходящи по права линия от първа степен, са В. М. К. /дъщеря/ и Ц. М. Н. /син/.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнооценителна експертиза, което не е било оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява пазарната стойност към датата на откриване на наследството – 02.10.2021г., на дарения имот, предмет на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН и на останалото в наследството след смъртта на С. Н.а имущество, както следва: 225 834 лева за ап. № 4, находящ се в гр. София, бул. “******** и 64 147 лева за ½ ид. част от имот с идентификатор ***г. с площ от 844 кв.м. и на изградената в него еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При съобразяване на посочените правомощия, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта по иска с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН. СРС не е бил сезиран със самостоятелен, отделен иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, който извод следва при съобразяване на изричното уточнение в този смисъл, направено от В. К. в проведеното пред въззивния съд на 04.12.2025г. публично съдебно заседание. Въззивникът-ищец е конкретизирал, че се касае до твърдение за наличие на вземане по чл. 12, ал. 2 от ЗН, представляващо задължение на наследството, което следва да се отчете при формиране на наследствената маса чрез изваждането му от останалите в наследството активи и изчисляване на чистия актив.

5

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че районният съд е нарушил диспозитивното начало, което го задължава да даде защита на правото само в рамките на посоченото от ищеца искане /чл. 6, ал. 2 от ГПК/.

Произнасянето в повече от заявеното искане е равнозначно на произнасяне „свръхпетитум“ и в тази част обжалваният съдебен акт е недопустим, като подлежи на обезсилване на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во от ГПК.

В останалата част процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивните жалби оплаквания за неправилност съдът приема следното:

Основното спорно по делото обстоятелство е относно претендираните от ищцата подобрения в сънаследствения имот в гр. Банкя, извършени приживе на наследодателката на страните, и дали същите представляват увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН, респективно – дали следва да бъдат включени при формиране на наследствената маса по чл. 31 от ЗН.

Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството и не са били възнаградени по друг начин, могат да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Посочената разпоредба има предвид осъществен материален принос от страна на един наследник, който е довел до уголемяване имуществото на наследодателя. Уреденият с чл. 12, ал. 2 ЗН иск почива на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, като конкретните хипотези на това обогатяване са по-широки от фактическия състав на подобренията - доколкото увеличението на наследството може да се обективира както като полезни разноски, които дават наличен прираст на имуществото на наследодателя, така и в "отрицателен смисъл" - чрез намаляване на пасива /например посредством заплащане на вноските по предоставен на наследодателя кредит/. Когато за този материален принос наследникът не е възнаграден /чрез плащане, дарение или завещание/, за него възниква правото при делбата да поиска да се пресметне това увеличение на наследството. Възнаграждаването от страна на наследодателя може да бъде осъществено приживе или послесмъртно - със завещателен акт. Изискването на законодателя по чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследникът, който е заявил иска си да не е бил възнаграден по друг начин е свързано с доказване на факти, сочещи на увеличение имуществото на наследника в резултат на правни действия на 6 наследодателя.