Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3834 от 27.09.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1503/2023
Вид
Решение № 3834
Подписан
27.09.2024
В сила
30.10.2024
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3834 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330101503 по описа за 2023 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с която се иска от съда да признае за установено, че Т. П. Й. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** №*, вх. *, ет. *, ап. **, дължи сумата от 12 326.47 лв. главница;

1 804.55 лв. - обезщетение за забава считано от 21.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга, както и да им присъди сторените разноски по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд – Пловдив и по настоящото исково производство.

С исковата си молба ищецът твърди, че на ***г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като Кредитор и Т. П. Й. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 15 000.00 лв.

Твърди, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на 1 задължението на Кредитора да предостави заема и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 20 501.28 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 5 501.28 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.11.2022 г., на 72 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 284.74 лв.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.11.2022 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит), предвид което по отношение на вземанията по договора на кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит.

На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 1804.55 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

На *** г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата *** г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата *** г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № ***от дата *** г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Ответникът Т. П. Й., оспорва предявеният иск по основание и по размер. Твърди, че нито ищецът, нито БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК: 130697606, са упражнили правото си да обявят кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; Нито ищецът, нито БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ЕИК: 130697606, са уведомили ответника за извършените на *** г. продажба и прехвърляне на вземания – цесия; Не е получила и 2

Уведомителното писмо от *** г., което видно от приложената обратна разписка било получено от лице Н. П. без посочени нито три имена, нито ЕГН, нито нейния адрес.

Прави възражение за изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД, петгодишна погасителна давност за неупражненото право за уведомяване на длъжника за обявяване процесното вземане за предсрочно изискуемо, което било възникнало след 60 - тия ден, считано от падежната дата на втората непогасена вноска - чл. 5 от Договора за потребителски паричен кредит, за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от *** г. Това право не се упражнявало със Заповедта по чл. 410 ГПК и нямало характер на уведомяване на длъжника, за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото тя не се връчвала на длъжника и до произнасянето от съда, заповедното производство е едностранно, а заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.

Оспорва като неправилно изчислени претендираните суми остатъци главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва/обезщетение за забава и разноски по кредита, отразени в Приложение *** към рамковия договор за продажба на вземания.

Оспорва като прекомерни - противоречащи па закона и морала посочените в договора такса ангажимент, ГПР /годишен процент на разходите 12.06 и лихвен процент - 10.70.

Кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 12.06 % /. Посочен бил фиксиран лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване по същия, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Не било ясно включена ли е застраховка.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна старана следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „АСВ" ЕАД, че възразява срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Вземането от ответника по делото и кредитополучател, е било прехвърлено с договор за цесия от *** г. и Допълнително споразумение №* към него от *** г.

Ответникът е направил възражение, че договорът за цесия не е бил съобщен на кредитополучателя.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в съС.ието, в което то се е намирало в момента 3 на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права (освен ако е уговорено противното).

От друга страна обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие съобщаване на длъжника за цесията съгласно 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор (цедента) - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС (решение № 243/06.03.2017 г. по т. д. № 3501/2015 г., І т. о., решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г., IV г. о., решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. и др.), съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор).

Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същевременно, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

В практиката на ВКС се приема още (решение № 204/25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г., І т. о., решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. и др.), че съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие, но това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това становище е аргументирано с разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, според която представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил (чл. 39 ЗЗД) и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, 4 свързани с уведомяването за цесията, по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор.

В конкретния случай по делото се установява, че Цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, е изпратил уведомително писмо до кредитополучателя Т. П. Й. на *** г., което е било връчено на *** г. на лице Н. П., за което няма данни да е член от семейството на ответника и съответно не може да се приеме, уведомлението да е стигнало до нея.