Решение № 117 от 27.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20248002101408 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на С. Х. С., подадена чрез адв. П.П., се обжалва решение № 3/02.01.2024г. по въззивно гр.дело № 256/2023г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 78/07.04.2023г. по гр.д. № 917/2022г. на РС-Бяла Слатина, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Х. С. Х. е предоставено на майката Л. С. Ц. и е определено местоживеенето на детето да бъде с майката; определен е режим на лични контакти между бащата и детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя с преспиване и 1 месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск и С. С. е осъден да плаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Л. Ц. месечна издръжка в размер 233,25 лева, считано от датата на привеждане в изпълнение на решението за предоставяне упражняването на родителски права до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, които се поддържат в откритото съдебно заседание пред ВКС от процесуалния представител на касатора.

Ответницата по касационната жалба-Л. С. Ц., не е депозирала писмен отговор. В откритото 1 съдебно заседание пред ВКС, чрез процесуалния си представител адв.Г.Г. оспорва жалбата.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 5031/ 05.11.2024г., постановено по делото, по въпросите, уточнени съобразно правомощията на касационната инстанция по т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: За задължението на съда да вземе предвид и обсъди всички факти и обстоятелства, доводите и възраженията на страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка; За критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството по спор за упражняване на родителските права и за задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето.

Отговор на първия въпрос е даден в задължителната за съобразяване от съдилищата съдебна практика. В мотивите към т.2 от ТР № 1/09.12. 2013г. на ОСГТК и към т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, както и в практиката на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал.2 ГПК, чл. 236, ал. 2 и чл. 269, изр. 2 от ГПК е разяснено, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации в рамките на въведените във въззивната жалба оплаквания, като за да признае или отрече претендираните от страните права, следва да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо; да обсъди всички процесуални искания на страните, основаващи се на тези факти, както и доводите, които имат значение за решаването на делото в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

По втория въпрос също е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която преценката как следва да се реши спор за родителски права е комплексна - съдът трябва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Част от критериите, от които съдът трябва да се ръководи са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но тяхното изброяване не е изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства. Подлежат на съвкупна преценка от съда: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възраст; отношенията между двамата родители и отношението им към детето след раздялата им; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен 2 случай, с оглед неговите специфики. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като съобрази и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, щом се касае за интересите на дете.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

В производство по спорна съдебна администрация въззивният съд се е произнесъл по искания с правно основание чл.127, ал.2 СК от родителите на малолетно дете относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му. От фактическа страна е установено, че малолетното дете Х. С. Х. е родено на * по време на фактическото съжителство на страните по спора, продължило около 8 години; родителите са се разделили през м. юли 2021г. Гласните доказателства и данните от социалния доклад, приет в първоинстанционното производство, установяват, че при двамата родители има необходимите битови условия за отглеждане на малолетното дете; двамата родители притежават необходимия родителски капацитет да отглеждат и възпитават детето, като към датата на приключване на делото в първата инстанция грижите за детето са се полагали основно от бащата и детето е живеело в жилището на бащата в [населено място]. Установено е също, че бащата работи във „Водоснабдяване и канализация“ ООД Враца на 8 часов работен ден, като в периода от юли 2021г. до юни 2022г. брутното му трудово възнаграждение е в общ размер 11 609,67 лева или средно месечно 967,47 лева; в периода от 08.2021 до 06.2022г. майката е работела в „Казино Уит Бет“ ЕООД и за този период брутното й трудово възнаграждение е в общ размер 20 375,06 лева или средно месечно по 1697,92 лева; в последствие е регистрирана на трудовата борса към ДБТ-Бяла Слатина и получава месечно по 1000 лева, а по реда и при условията на чл. 7 от ЗСПД получава ежемесечно и 50 лева. Към 19.07.2022г. малолетната Х. е редовна ученичка в III клас за учебната 2022/2023 година в НУ „Христо Ботев“ - Бяла Слатина; детето има личен лекар и са му направени всички задължителни планови имунизации по имунизационен календар на РБ и са проведени всички профилактични прегледи. При изслушването си по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето пред въззивния съд детето Х. Х. е заявило, че е навършило 10 години, живее при баща си от няколко месеца; чувства се добре и при двамата си родители; с майка си се вижда в събота и неделя. Баща й не забранява да ходи при майка си. Иска да живее и при двамата си родители. Никой от родителите й не забранява да се вижда с другия и не я настройва срещу него.

След подробен анализ на ангажираните доказателства въззивният съд е приел, че след раздялата на страните през юли 2021г. детето принудително е отнето от майката, като бащата противоправно я е възпрепятствал да полага непосредствени грижи за него. Според съда проявеното физическо и психическо насилие от бащата по отношение майката, включително и в присъствие на детето, установено от извънсъдебното признание на бащата в обясненията, дадени по преписка № 248000-9463/11.08.2023г. на РУ – Бяла Слатина, ОДМВР – Враца и от показанията на св. Т. (преценени при условията на чл.172 ГПК), както 3 и възпрепятстването на контактите на детето с майката, установено от гласните доказателства (св.Т. и на св. В.), сочат наличие на по-високи възпитателски качества у майката. На следващо място съдът е приел, че възможността за помощ от трети лица близки на родителите и социалното им обкръжение са по-благоприятни при майката; материалните условия, при равни жилищни такива, са по-добри при майката. Не на последно място според съда възрастта на детето (10 години) и полът му обуславят извод, благоприятстващ предпочитане на майката пред бащата при определяне кому да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че майката на детето притежава всички качества, необходими за отглеждането и възпитанието му, поради което е предоставил упражняването на родителските права по отношение на Х. на майката. Определил е режим на лични отношения между баща и детето всяка първа и трета седмица от месеца - от 10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката, не е в платен годишен отпуск. Изложил е съображения, че този времеви период на лични отношения с бащата е съобразен в максимална степен с желанието на родителите, привързаността на детето към тях, възрастта на детето и възможностите за помощ от трети лица. За да определи дължимата издръжка на детето, съдът е взел предвид нуждите и потребностите на детето и възрастта му и материалните възможности на всеки от родителите, като е приел, че бащата следва да плаща ежемесечна издръжка в размер 233,25 лева за детето, считано от датата на привеждане на решението за предоставяне упражняването на родителските права в изпълнение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. Предвид изложените съображения съдът е отхвърлил иска по чл. 127, ал. 2 СК на С. Х. С..

С оглед отговорите на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, ВКС намира, че въззивното решение е правилно и обосновано в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, определяне местоживеенето на детето с нея и издръжката му.

Съдът е мотивирал решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по доводите и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба (ответникът не е подал отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК). Съдът е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат и посочване на фактите, които е приел за установени и въз основа на кои доказателства. Взел е предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 1/1974г., които имат значение за преценка интереса на дететородителския капацитет на майката и бащата, полаганите до момента грижи за детето, пола и възрастта му, условията за отглеждане на детето в дома на майката и на бащата, помощта от трети лица, материалните възможности на родителите; влошените отношения между тях и поведението на бащата спрямо майката. Изводите за всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на събраните доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Съдът е взел предвид привързаността на детето и към двамата родители, установена от социалния доклад и изслушването му по чл.15 ЗЗДет, както и показанията на 4 св.Т., ценени при условията на чл. 172 ГПК. Отчел е, че интересът на детето е свързан с правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. След анализ на писмените и гласни доказателства и на изготвения в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – Бяла Слатина и установените въз основа на тях релевантни факти, въззивният съд обосновано е приел, че майката на детето е по-пригодният родител, който да осъществява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на Х..