Решение № 1203 от 24.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Варна, .10.2019г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело № 1493 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М.Г.М. срещу решение № 2588/11.06.2019г., постановено по гражданско дело № 946 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частите с които въззивника е осъден да заплаща издръжка в полза на детето А. М.М., чрез неговия законен представител Е.З. в размер на 300лв. месечно, считано от 01.05.2019г. и издръжка в размер на 185,92лв. месечно за периода м. февруари – м. април 2019г., както и в размер на 996,77лв. за периода 01.07.2018г. – 20.01.2019г. и издръжка в размер на 998,77лв. за периода 01.07.2018г.-20.01.2019г.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи и съображения. Излага се, че съдът не е взел предвид представените доказателства, от които се установява, че въззивникът е участвал в издръжката на детето в периода след раздялата на родителите и до момента на постановяване на решението, поради което и неправилно е прието, че същият е останал задължен със заплащане на средства за издръжка за минало време от 01.07.2018г.

-30.06.2018г. и за периода м. февруари-м. април 2019г. Счита, че съдът необосновано и неправилно е определил необходимата за детето издръжка в размер на 500лв. месечно. Счита, че издръжка в посочения размер е силно завишена, определена при липса на доказателства обуславящи присъждането й и установяващи завишени потребности на детето, както и за средствата, които ежемесечно се изразходват за неговото отглеждане и развитие. Според въззивника необходимата обща месечна издръжка за детето е в размер на 324,38лв., като същата следва да се поеме по равно от двамата родители.

Неправилно и необосновано съдът е приел, че бащата е в състояние да поеме издръжка в размер на 300лв., тъй като същият е безработен и не получава доходи от трудова заетост или други доходи. Не притежава и имущество, от което да се издържа, живее под наем и заплаща наемна цена от 100лв. месечно. Твърди също, че майката на детето разполага с по-големи по размер доходи и имущество от въззивника и е в състояние да поеме освен преките и непосредствени грижи за детето, така и половината от необходимата месечна издръжка. Претендира се отмяна и постановяване на ново решение, с което да се постанови М.М. да заплаща месечна издръжка в полза на детето А. в размер на 160лв., считано от 01.05.2019г. и се отхвърлят претенциите за заплащане на издръжка за разликата над 160лв. до присъдените 300лв. и за периодите м. февруари – м. април 2019г., и 01.07.2018г. – 20.01.2019г.

В предвидения срок въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението на ВРС в обжалваните части.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.

Производството по делото, по което е постановено обжалваното решение е образувано по искова молба от Е.А.З., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове срещу М.Г.М., с правно основание чл. 127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. М.М. на майката, при която де се определи и местоживеенето на детето; за определяне на режим на лични контакти на детето с бащата; за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда с падеж-1-во число на месеца, за който се дължи издръжка, както и издръжка за минало време за периода от 20.01.2018г. – 20.01.2019г. в размер на 6000лв.

С постановеното по делото решение са уважени предявените искове, като упражняването на родителските права по отношение на детето А., р. 05.06.2008г. е предоставено на майката Е.З., при която е определено и местоживеенето на детето; опредлен е режим на лични отношения на детето с бащата; М.Г.М. е осъден да заплаща в полза на детето

А., чрез неговата майка и законен представител Е.З. месечна издръжка в размер на в размер на 300 лева, считано от 01.05.2019г., на основание чл.143 от СК, както и както и издръжка размер на 185.92 лева за м. февруари 2019г., 185.92 лева за м. март 2019г. и 185.92 лева за м. април 2019г. и сумата от

996,77 лева, представляваща издръжка за минало време за периода 01.07.2018г. – 20.01.2018г., на основание чл. 149 от СК.

Предмет на настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които са уважени исковете за издръжка, дължима от ответника в полза на детето А., считано от 01.05.2019г. за разликата над 160лв. до присъдените 300лв. месечно и присъдените суми за м. февруари, март и април 2019г., както и за периода 01.07.2018г. -20.01.2019г.

В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че от м. януари 2018г. грижите и финансовата издръжка на детето са поети от нея изцяло. Детето ежедневно посещава тренировки по плуване. Детето посещава и уроци по английски и математика, като за учебната 2018–19г. е заплатила първата вноска за всеки от модулите, а бащата е поел ангажимент да заплати втората вноска и да заплаща тренировките по плуване, но не й е известно дали е направил съответните плащания. Сочи също, че наред с разходите във връзка с учебния процес на детето са необходими и средства за дрехи, обувки, козметика, униформа, храна, лекарства, развлечения, в които бащата не участва. Ищцата получава месечен доход в размер на около 580лв., който е недостатъчен за покриване на необходимите разходи за издръжката на детето.

Ответникът е оспорил иска за издръжка за бъдеще време по размер, като счита, че претендирания размер е силно завишен и не е съобразен с нуждите, потребностите и възрастта на детето, както и с възможностите на бащата да заплаща издръжка.

Оспорва иска за издръжка за периода преди предявяване на иска по основание и размер, както и твърденията на ищцата, че не е предоставял средства за издръжка на детето. Твърди, че след фактическата раздяла с ищцата е продължил да заплаща често всички такси за тренировките по плуване, предоставял е на детето джобни средства в размер на около 150лв. месечно, като е заплащал и голяма част от обучителните курсове и уроци, които детето е посещавало. Твърди също, че е заплатил таксата за спортен лагер през 2018г.; редовно закупува обувки, дрехи, консумативи, помагала и аксесоари.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че те са родители на детето А. М.М., р. 05.06.2008г.

Видно от приложените по делото служебна бележка и справка, детето А. е ученик през учебната 2018/2019г. в ІV клас, редовна форма на обучение, в ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна. В същото училище детето се е обучавало и през учебната 2017/2018г.

По делото е прието за безспорно между страните, че детето А. посещава уроци по английски език и математика. По делото е представен договор за членство в клуб „Езиково приключение“, модул „World Wonders“ от 09.11.2018г., сключен от майката с Фондация Материка, като видно от чл. 4 от договора таксата за обучение е 999 лева.

От представените от ищцата два броя приходни касови ордери, е видно, че на 08.09.2018г. е платена първа вноска от такса в размер на 270 лева и на 10.11.2018г. сума в размер на 202 лева, с основание клуб АЕ, WW – съботна гр. /1вноска/.

Представени са приходни касови ордери, издадени от Фондация Материка, от които се установява, че М.М. е заплатил на 15.12.2018г. сума в размер на 330 лева с основание „клуб АЕ, WW – съботна гр. /2 вноска/“ и 228 лева – с основание „Клуб МАТ 4 клас, 2-ра вноска“. Представен е и приходен касов ордер от 02.03.2019г. за заплатена от М.М. 3-та вноска в размер на 289 лева .

Не е спорно между страните, че детето посещава тренировки по плуване, като видно от представените приходни разходни ордери, месечната такса за тренировките е в размер на 50 лева. За периода м. 05.2018г. до 04.2019г., включително, таксите са заплатени от М.М..

По делото са представени доказателства за заплащане от страна на ответника на суми, за абонаменти и закупуване на стоки от магазин „Декатлон“, за закупуване на детски дрехи, медикаменти за детето, тротинетка и такси за палатков лагер и спортен лагер в периода м. юни 2018г. – м. април 2019г..

От представените фискални бонове се установява, че ответникът е заплащал потребената в жилището, обитавано от ищцата и детето, ел.енергия, за периода 27.11.2017г. – 25.04.2018г., като последното плащане е на 22.06.2018г.

От представена по делото справка от интернет страницата на НАП е видно, че за периода м. 01.2017г. - м. 03.2019г. не са налични данни за здравно осигуряване на М.М..

Видно от приложено по делото удостоверение, Е.З. е в трудово правоотношение с „Частна детска градина Мечтатели“ ООД, като брутното й трудово възнаграждение за периода 01.05.2018г.-31.10.2018г. е в размер на 3280.79 лева. Видно от вноска бележка от 02.11.2018г., Н.Г.О.е превела по сметка на Е.З. сумата от 4300 евро, с основание „захранване на сметка“.

От ангажираните по делото доказателства, включително и социалния доклад се установява, че родителите на детето А. живеят разделени от м. юли 2018г. , след раздялата основните грижи за детето се полагат от майката.

От представените в настоящото въззивно производство: договор за наем на недвижим имот от 01.11.2018г., служебна бележка от Агенция по заетостта и заверено копие от регистрационна карта, се установява, че М.М. е регистриран като безработен в „Бюро по труда“ на 18.06.2019г.; същият живее в жилище, за което заплаща наем в размер на 100лв. месечно.

Представен е и трудов договор № 284/24.09.2019г., съгласно който М.М. е започнал работа по трудово правоотношение на 4 часов работен ден в „Новел“ООД с основно месечно възнаграждение в размер на 380лв. и допълнително възнаграждение в размер на 1,6% за всяка прослужена година.

От представеното удостоверение, издадено от ЧДГ“Мечтатели“ се установява, че Е.З. получава трудово възнаграждение в размер на 902лв.

От представения договор за членство в клуб „Брилянтен ум“, модул „Креативна математика за 5 клас“ 2019/2020г. е видно, че детето А. се обучаем член на клуба в периода м. 09.2019г.-м. май 2020г., като се задължава да заплаща членски внос в размер на 790лв.. Представени са: ПКО за заплатена от Е.З. текуща вноска за обучение по математика в размер на 275лв.; фактура от 28.09.2019г., издадена от „Английски клуб Варна“ООД за заплатена сума в размер на 167лв. за езиково обучение; ПКО за заплатена сума в размер на 50лв., представляваща такса за обучение в СК“Одесос 2008“.

Въззиваемата е представила по делото и фискални бонове, от които се установява, че същата през месец септември 2019г. е закупила дрехи, канцеларски материали и книги за детето на общо стойност в размер на 262лв.

В представените фискални бонове от 02.08.2019г. за сумата от 36лв.; от 21.09.2019г. за сумата от 39,99лв.; от 21.09.2019г. за сумата от 60лв.; от 21.09.2019г. за сумата от 153,26лв. и от 24.09.2019г. за сумата от 39лв., не са посочени стоките и услугите, за които са заплатени сумите, поради което и не може да се направи извод, че същите са закупени за задоволяване на нужди и потребности на детето.

По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:

Нормата на чл.143 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба, издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.