Решение № 568 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000501689 по описа за 2025 година

С решение № 1638 от 18.03.2025г., постановено по гр.д.№1191/2024г. по описа на СГС „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Е.

М. Н. на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника, заедно със законната лихва от 25.08.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 2 581,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт - разходи за лечение, сумата от 840 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт - разходи за рехабилитационни процедури, заедно със законната лихва от 25.08.2023 г. до окончателното плащане.

Исковете са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размера от 95 000 за неимуществените вреди и 17180лв. за имуществените.

Против това решение са подадени въззивни жалби от страните в производството.

Ищцата в производството Е. Н. обжалва решението в частта му, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата между присъдените 50 000лв. до сумата от 80 000лв., а за имуществените вреди - в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на сума в размер на 8000 лв., представляваща обезщетение за имуществени – възнаграждение на лице, което е полагала грижи за ищцата през периода , в който тя е била с влошено здравословно състояние .

Излагат се доводи,че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени 1 вреди съдът не е взел предвид тежестта на уврежданията, трайните пожизнени последицинамален обем на движения на лява колянна става и невъзможност за пълно възстановяване, както и следващата от това продължителност на проявление във времето, вкл. видимо накуцваща походка, респ.намалена двигателна активност, която поради медицинското естество на травмите, не може да бъде възстановена. На тези вреди не било отдадено дължимото значение и поради това бил нарушен чл.52 от ЗЗД.

По отношение на иска за имуществени вреди си поддържа, че съдът неправилно е приел, че дъщерята на ищцата е била в отпуск по майчинство,а след изтичането на този период е продължила да ползва платен отпуск, за да се грижи за детето си, като съдът е пропуснал да отбележи, че тя се е грижела и за своята майка. Свидетелката нямало как да прекъсне отпуска си по майчинство и вземанията се по него, но била принудена в същото време да се грижи и за своята майка / от тези твърдения следва извода, че не са понесени имуществени вреди, след като не е прекъснала трудовата си дейност, за да се грижи за майка си /. Ставало въпрос за допълнително полагани грижи, които били извънредни и за тях се полагало възнаграждение, без значение, че същите съвпадали с периода, в който това лице е било в майчинство.

Ответната в производството страна е подала отговор на жалбата на ищцата, с който я оспорва и моли същата да бъде оставена без уважение.

„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД е подало жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди над сумата от 35 000лв., а за имуществени вреди- над сумата от 2395,26лв. , както за присъдените лихви от 25.08.2026г.

Тази страна счита, че съдът неправилно е определил обезщетението за неимуществени вреди като не бил спазен принципа на справедлИ.стта и социалната необходимост.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод травмата в глезена да е настъпила именно при процесното застрахователно събитие, тъй като при прегледа непосредствено след инцидента, тя не е била констатирана. Този извод се потвърждавал от заключението по приетата по делото съдебно- медицинска експертиза.

Що се касае до травмата в колянната става, по делото било установено, че тя е била бързопроходна и напълно възстановима. Травмирани били меките тъкани, а не на самата става, а наличната в ставата гонартроза не била във връзка с уврежданията от инцидента.

Именно поради това травмата била лекувана чрез обездвижване, с шина. Към момента на експертизата било констатирано , че дефицитите при движение на коляното е едва 10% и той практически не възпрепятстват ищцата при придвижването й в бита.

Дори да се приемело, че травмата на ахилеса действително е настъпила при ПТП,то не можело да се приеме, че същата е била тежка след като повече от месец ищцата не й била обърната внимание и влошаването й, което е довело до нуждата от оперативна интервенция в действителност било причинено от неглижирането на същата от пострадалата.

В жалбата се поддържа и направеното пред първоинстанционния съд възражение за 2 съпричиняване. Същото се изразявало в неспазване на правилата за безопасност на работа като били нарушени разпоредбите на чл.126,т.5, 6 и 10 от КТ, чл.33 от Закона за здравословни и безопасна условия на труд, инструкциите, проведени от работодателя й по БЗР и задълженията й по длъжностната характеристика. Съпричиняване представлявало и поведението на ищцата по неглижиране на травмата на ахилеса / в случай , че съдът приеме, че тя е получена при ПТП/.

В тази жалба са правят и оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с попълване на делото с относимия доказателствен материал.

Е. Н. не е подала отговор на жалбата на ответника. В съдебно заседание процесуалният й представител е оспорил същата.

Третото лице –помагач на ответника – Център за градска мобилност не е подало отговори на жалбите. В проведеното открито съдено заседание пред въззивния съд оспорва жалбата на ищцата и поддържа жалбата на ответника.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Пред градския съд са предявени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Е. М. Н. моли да бъде осъдено ответното дружество да й заплати обезщетение в размер на 95 000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди- болки и страдания от травматичните увреждания, получени в резултат на деликт, осъществен от служител на дружество, чиято отговорност е застрахована при ответника на 16.04.2023г. , както и сумата от 17180лв. обезщетение за имуществени вреди, понесени от същия деликт. Имуществените вреди се разпределят по пера, като следва: 8 180 лв. – за разходи за лечение (2 300 лв. – за оперативната интервенция и 5 880 лв. – разходи за рехабилирация) и 9 000 лв. – разходи за полагани грижи от трети лица, членове на домакинството на ищцата, поради което те са пропуснали да реализират доход .

Излагат се твърдения, че произшествието е станало поради невнимание на водача на автобус №94 с инвентарен номер 2009 и с peг № ******** на спирка № 2366, който затворил вратите на превозното средство по време на слизането й от същото и така притиснал ръката й. След реакция на пътниците в автобуса водачът отворил вратите преди да спре и ищцата паднала на пътя.

В резултат на падането Н. получила скъсване на Ахилесовото сухожилие - 3-та степен, едем в мастната тъкан, скъсване на мускула на долния крайник, частична увреда с дегенерация на предна кръстна връзка. На 25.09.2023 г. била извършена сложна операция чрез пластика на Ахилесовото сухожилие. След тази интервенция я ищцата има значителни двигателни затруднения- близо месец била на постелен режим, търпяла значителни социално-битови ограничения през период от повече от седем месеца, провеждала 3 рехабилитационни процедури, за които заплащала сама.

Дъщерята на ищцата я подпомагала в ежедневието й – за придвижване, смяна на облекло, пазаруване, поради което не е могла да започне работа след ползван отпуск по майчинство, заради необходимостта да се грижи за майка си.

Пред първата инстанция ответната страна е оспорила иска по основание и размер, като е признала изрично само факта на наличие на валидно застрахователно правоотношение към момента на процесното ПТП. При условията на евентуалност,ако все пак бъде прието, че е налице фактическият състав на чл.432, ал.1 от КЗ, релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата.

Тъй като „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, гр.София не обжалва постановеното решение над размера на обезщетението за неимуществени вреди от 35 000лв.,то същото е влязло в сила в тази му част. Това означава,че със сила на пресъдено нещо е установено основанието, на което се дължи обезщетението, както и правопораждащите отговорността на ответника факти. Спорен е единствено въпросът относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и размерът на обезщетението за имуществени вреди и по -конкретно сумата от 8000лв., която се претендира като обезщетение за нереализиране доходи от членна семейството за периода, през който ищцата е имала нужда от болногледач. Следва да бъде отговорено и на оплакванията, свързани с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

По делото е представена медицинска документация:листове за преглед на ищцата в УМБЛСАМ „Пирогов“, болнични листове, МРТ изследване от МДЛ „Спектър“ ООД от 20.05.2023г. на лява колянна става и МРТ изследване от същата дата на дясна глезенна става.

Съгласно заключението, дадено по допуснатата и приета по делото съдебномедицинска експертиза в медицинската документация от прегледа непосредствено след ПТП е описано, че ищцата е получила навяхване на колянна става. 25 дни по-късно е установено частично прекъсване на вътрешната странична връзка на лявата колянна става, която травма експертът счита,че също е във връзка с ПТП, но не е било установено при първоначалния преглед. В експертизата се сочи, че констатираното на 20.05.2023г. частично разкъсване на дясното ахилесово сухожилие би могло да бъде поучено при инцидента, станал на 16.04.2023г.

В експертизата е записано, че описаните телесни увреждания на ищеца биха могли да бъдат получени при процесното ПТП като механизмът на получаването им е следният: навяхването на колянната става се получава при не много силно изразено насилствено извиване на коляното навън, като подбедрицата се извърта при фиксирано стъпало. В този случай страничната връзка се разтяга силно и настъпва частично разкъсване на отделни нейни влакна, но последната като цяло не допуска странично разместване на подбедрицата.

Падането на ищцата е предизвикало максимално намаляване на ъгъла между подбедрицата 4 и ходилото. Мускулатурата на прасеца рефлекторно прави екстремна контракция, така че още в самото начало на падането напред ахилесовото сухожилие се намира в силно напрегнато състояние и в процеса на падането това напрежение достига своята най-висока точка. В този момент сухожилието се къса фибра по фибра, като руптурата на ахилесовото сухожилие настъпва по индиректен механизъм.

Първоначално, след прегледа в УМБЛСАМ „Пирогов“, на ищцата е била поставена гипсова шина .

След проведен на 10.05.2023 г. преглед от ортопед и е било установено допълнително увреждане на същата става, а именно – частично прекъсване на вътрешната странична връзка. Назначено е лечение - да носи обездвижваща шина за 30 дни, като е препоръчано да се направи ядрено - магнитен резонанс за диагностично уточняване на оплакванията от десния глезен. На 20.05.2023 г. ищцата е направила предписаното изследване и е установено разкъсване на ахилесовото сухожилие. Два дни по-късно, след нов преглед от ортопед, било назначено медикаментозно лечение с лечебната физкултура и физиотерапия.

От 31.05.2023 г. в период от седем дни били проведени 20 процедури физиотерапия.

На 25.09.2023 г. ищцата е оперирана, като й е направена пластика на ахилесовото сухожилие. През месец ноември 2024 г. е проведено лечение с физиотерапия и рехабилитация. Изготвен е бил индивидуален кинезитерапевтичен план от Клиника по артроскопска травматология като са направени 12 процедури.