Решение № 59 от 28.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Смолян, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20235400500338 по описа за 2023 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. Ч. чрез адв.М.О. срещу постановено решение от 16.03.2023г по гражданско дело 758/2022г по описа на РС-Смолян в частта , с която съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на положен нощен труд в периода от 24.07.2019г-31.07.2022г ведно с претендираните законни лихви .Решението е обжалвано и в частта , с която отхвърлен предявения иск за заплащане на претендирано трудово възнаграждение за неотчетено като отработено време при командироване в периода от 01.08.2019г до 31.07.2022г.Постъпила е и частна жалба от адв.О. срещу постановено определение по чл. 248 от ГПК от 02.06.2023г с което е оставена без уважение молбата за изменението на решението в частта за разноските.

Във въззивната жалба е посочено , че неправилно съдът отхвърлил предявения иск по 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Главна дирекция „Гранична полиция“-гр. София за заплащане на сумата от 1 914,41 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 24.07.2019 – 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2022 г. до окончателното заплащане на задължението и претенцията за

242,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 до 04.08.2022 г. .Неправилно съдът приложил Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, като съдът следвало да се съобрази с постановеното 1

Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-]262/2020, съгласно което нощният труд на служителите по чл.142,ал.1т.1.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван.В специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. С оглед на това националния съд следвало да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел .След като отправянето на преюдициално запитване е задължително за национална юрисдикция, чийто акт не подлежи на атакуване, няма как заключението по него да няма обвързващ характер. При колизия на национално тълкувателно решение (ТР №1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС) с решение на СЕС по преюдициално запитване, решаващият съд следва да се съобрази именно с решението на СЕС, а не с националното ТР.

Изложени са доводи в жалбата, че за процесния период ищецът е положил нощен труд по служебното си правоотношение с ответника, като през този период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация е следвало да се приложи нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25лв./1,00лв. на час нощен труд няма характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд. Разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае нонеблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. След като преди отмяната на Наредба № 8121407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношенията уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие сьс законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, то разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид не само текста,но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните. правоотношения, респективно чл.179 ал.1 и чл.188 ал.2 от ЗМВР. По изложените съображения е поискано 2 въззивният съд да отмени постановеното решение в обжалваната му част и да постанови свой съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове .Във въззивната жалба са изложени доводи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за заплащане на възнаграждение по повод участие в специализирани полицейски операции и командироване на ищеца.Ищецът е участвал с специализирани операции, като въззиваемият е бил длъжен да му заплати отработеното време за придвижването му от и до мястото на командироване при часова ставка от осем часа .

В подадената частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК е посочено, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските .Предмет на делото са шест иска , като съдът е уважил два от тях и е отхвърлил другите четири .При това положение в полза на ищеца следвало да се присъди възнаграждение в размер на 166,67 лева , а не 53,73 лева , с оглед на това че ищецът е направил разноски в общ размер на 500 лева .

Срещу подадената въззивна и частна жалба не е подаден отговор от въззиваемия ГД ГПгр.София.

В съдебон заседание въззивникът се представява от адв.О. , като същата поддържа депозираните жалба и и претендира разноски.

Въззиваемият се представлява в съдебон заседание от юр.Х. като същата оспорва жалбите, претендира разноски и представя писмена защита.

След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС-Смолян е образувано по искова молба от Д.Ч. срещу ГД ГПгр.София , като са изложени твърдения , че в посочен период от време ищецът е заемал длъжността старши полицай-водач на следово куче в ГПУ-Рудозем.Претендира са е осъждане на ответника да му заплати парични вземания , представляващи дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 24.07.2019 – 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, заплащане на левовата равностойност. на неосигурената безплатна предпазна храна за положен труд със специфичен характер на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд за периода 24.07.2019 – 04.08.2022 г иск за заплащане на сумата от 547,31 лв., представляваща сбор от неплатеното възнаграждение за неотчетеното като отработено време за пътуване със служебен транспорт при командироване в периода от 01.08.2019 – 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил исковата претенция за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за посочения период от време , като съдът се позовал на постановеното ТР № 1/2020г на ВКС по т.дело 1/2020г.Съдът отхвърлил и претенцията за заплащане на сумата от 547,31 лева , представляваща разлика между дължимото се и отчетеното като отработено време за пътуване със служебен транспорт , като е направен извод, че ответникът не дължи заплащане на тази сума , тъй като времето за придвижване /което е по малко от осем часа/ е заплатено надлежно от ответника и не са 3 представени доказателства , че ищецът е участвал в специализирани полицейски операции.

Съдът уважил исковата претенция за заплащане на левова равностойност на неосигурена безплатна храна , като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По делото не е спорно, че ищецът работи от 2015г по служебно правоотношение в ГПУ - Рудозем при РДГП Смолян на длъжност „Старши полицай – водач патрулен автомобил“. От заключението по назначената СИЕ в хода на първоинстанционното производство се установява, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

През периода 24.07.2019г – 31.07.2022 г. Ч. е положил общо 1386 часа нощен труд, които преобразувани по правилото на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ в часове дневен труд се равняват на 1584 часа. Разликата от 198 часа не му е платена и е на стойност 1 914,41 лв. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва , определена по тримесечия е в размер на 242,91 лв., начислена до 04.08.2022 г..

От представените пред въззивната инстанция нови писмени доказателства/ заповеди за командироване/ , изготвената ССчЕ и Справка от 04.02.2023г от Началника на ГПУРудозем се установява , че в периода от 01.08.2019г до 31.07. 2022г ищецът е командирован обща деветнадесет пъти за изпълнение на служебни задължения за участие в специализирани полицейски операции по противодействие на нелегална миграция в ГПУ-Ивайловград, Ново Село и Елхово.Отчетеното работно време /време на пътуване/ в първия и последния ден на деня на командироване е отчетено за отработено време съответно на шест и пет часа.В приложените заповеди за ковандировка е посочено изрично, че командированите служители следвало да се явят не по- късно от 14,00ч в съответното ГПУ , като един час след това е провеждан инструктаж и брифинг от Началника на съответното ГПУ.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима , като разгледана по същество е основателна , предвид на следното:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. След изменението на чл.187 от ЗМВР ,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г. е предвидено , че „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично 4 при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Изменения има и в другите алинеи, но най-същественото относоми към настоящия спор е въвеждането на нова алинея 4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“ В случая е важно за правния спор как е станало това изменение на закона. На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019г. В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187 от ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, с Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и седмичната продължителност при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал.