Решение № 3857 от 31.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3857 гр. Варна, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110107918 по описа за 2025 година

Делото е образувано е по искова молба от Н. Д. Т. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 12.10.2010г., издаден по ч.гр.д. №15573/2010г. по описа на Районен съд-Варна за сумите от: 2 382,60лв. непогасена главница, дължима по силата на договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 22.01.2007г., сумата 351,14лв. - договорна лихва за периода 28.04.2009г. до 05.10.2010г., сумата от 227,83лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода 28.04.2009г. до 05.10.2010г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението 06.10.2010г. до окончателното изплащане, сумата от 333,85лв., представляваща направени в производството съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение., поради настъпила пет годишна погасителна давност, на основание чл. 110 ЗЗД.

Излага, че въз основа на посочения изпълнителен лист от 12.10.2010г. по ч.гр.д.№15573/2010г. по описа на Районен съд – Варна е образувано изп.д.

№1632/2010г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., peг.№711, район на действие Окръжен съд-Варна.

Същото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 07.01.2019г., като последното извършено действие по делото е от 21.12.2016г., видно от гърба на изпълнителния лист.

1

Изпълнителният лист бил взет от взискателя, вземането е прехвърлено, като е образувано ново изпълнително дело № 18/2025г. по описа на ЧСИ № 711, Д. П.-Я., с район на действие ОС Варна.

Излага, че предвид че последното изпълнително действие е извършено на 21.12.2016г. е налице е изтекла погасителна давност за вземането.

Настоящият ответник и неговият праводател по вземането не са предприели редовни изпълнителни действия спрямо ищеца за събиране по принудителен път на признато в тяхна полза вземане за сумите предмет на настоящото производство за период повече от пет години, поради което вземането им е погасено по давност и искът за приемане за установено, че сумите не се дължат следва да се уважи по смисъла на чл.110 от ЗЗД.

Моли, съда да постанови решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищеца, не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД, сумите по изпълнителен лист от 12.01.2010г., издаден по ч.гр.д.№15573/2010г. по описа на Районен съд – гр.Варна за следните размери:

2382,60лв. непогасена главница, дължима по силата на договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 22.01.2007г., сумата 351,14лв. - договорна лихва за периода 28.04.2009г. до 05.10.2010г., сумата от 227,83лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода 28.04.2009г. до 05.10.2010г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението 06.10.2010г. до окончателното изплащане, сумата от 333,85лв., представляваща направени в производството съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение и да му се присъдят сторените съдебноделоводни разноски.

Ответникът е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, предявения иск и моли, съда да постанови решение, с което да го отхвърли, като неоснователен и недоказан. Оспорва недължимостта на вземането към датата на подаване на настоящия иск.

Излага следната фактическа обстановка:

Срещу ищеца е образувано заповедно производство по ч.гр.д.

№15573/2010г. на РС Варна, приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп.д.№1632/2010г. на ЧСИ Д. П.-Я..

Счита, че за правилно изчисляване на давностния срок следва до се име предвид и Закона за мерките и действията по време но извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

С оглед на изложеното, счита че до образуване на изпълнително дело № 18/2025 по описа не ЧСИ Д. П.-Я., с peг. номер 711 при КЧСИ, давността е прекъсвана многократно и не е налице погасяване не вземането по давност.

2

Излага, че според задължителните разяснения по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

Сочи, че в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Твърди, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка намира в разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Излага, че в исковата молба ищецът не оспорва неизпълнението си по сключен договор за кредит, респ. по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение като същевременно навежда твърдения за обратното.

Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост искът, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност, в случай че съда уважи предявеният иск прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.

По настоящото дело е приложено след изискване изп.д.

№20257110400018 на ЧСИ Я. №711 с район на действие ОС Варна, като от същото се установява, че е образувано на 15.01.2025г. по молба на „ЕОС матрикс“ ЕООД съпроводена с изпълнителен лист от 12.10.2010г. по гр.д.

№15573/2010г. на ВРС по разпореждане от 6.10.2010г. издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу настоящия ищец Н. Д. Т. за сумите от 2 382.60лв. непогасена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 22.01.2007г., 351.14лв. договорна лихва за времето от 28.04.2009г. до 5.10.2010г., 227.83лв. наказателна лихва за времето от 28.04.2009г. до 5.10.2010г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 6.10.2010г. до окончателното и изплащане, 333.85лв. разноски по 3 делото. Настоящият ответник при сезиране на ЧСИ с искане за образуване на изпълнително дело се е легитимирал, като носител на вземането с представянето на договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. сключен между първоначалния кредитор „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД заедно с прилежащ към него списък на прехвърлени вземания включващ и това описано по-горе. Видно от съдържанието на представеното изп.д., че ЧСИ е провел действия по събиране на информация за налични средства и имущество на длъжника които са били безрезултатни, както и че е връчил на съпругата на длъжника покана за доброволно изпълнение на 13.02.2025г., а на 15.02.2025г. отново ЧСИ е връчил на ответника отново чрез съпругата му уведомление за извършената цесия на дълга му. Със свое постановление от 11.03.2025г. ЧСИ в рамките на изпълнителното производство е наложил запор на МПС собственост на длъжника.

Видно от горното присъдените по съдебен ред суми търсени чрез ЧСИ са главници и лихви като давностните погасителни срокове за тях съгласно разпоредбата на чл.110 и 111 от ЗЗД са съответно пет и три години. Видно от вече обсъдения изпълнителен лист същият е издаден на 12.10.2010г., като тази дата се възприема от състава за начален момент, от който са започнали да текат погасителните давностни срокове, тъй като издаването му е следствие на влязъл в сила съдебен акт. Ответникът не е представил никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че е предприел действия по събиране на вземанията си прекъснали сроковете.

Предвид горните изводи съставът намира, че по делото се е установило наличието на цедирано от трето лице в полза на ответника вземане срещу настоящия ищец, което обаче е било погасено във времето от издаване на изпълнителен лист за принудителното му събиране-12.10.2010г. до момента на подаването му пред ЧСИ станало на 24.01.2025г. по смисъла на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, което се явява новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.439 от ГПК, тъй като е възникнало след съдебното признаване на вземането.

По изложените съображения съставът намира иска за основателен и същият следва да бъде уважен изцяло, като в полза на ищеца следва да се присъдят и сторени по делото разноски в размер на общо 1 132лв.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Н. Д. Т.

ЕГН********** от гр.Девня, *** и ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 от гр.София, ж.к.Младост, ул.Бизнес Парк София №1, бл.15, вх.А, ет.4, че ищецът на дължи на ответното дружество сумите от 2382,60лв. непогасена главница, дължима по силата на договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 22.01.2007г., сумата 351,14лв. договорна лихва за периода 28.04.2009г. до 05.10.2010г., сумата от 227,83лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода 28.04.2009г. до 05.10.2010г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението 4

06.10.2010г. до окончателното изплащане, сумата от 333,85лв., представляваща направени в производството съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, присъдени по ч.гр.д.№15573/2010г. на ВРС, ХХIV състав, на осн. чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 от гр.София, ж.к.Младост, ул.Бизнес Парк София №1, бл.15, вх.А, ет.4 да заплати на Н. Д.

Т. ЕГН********** от гр.Девня, *** сумата от 1 132лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5