Определение № 2092 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2092 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501827 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 413,ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК– 203670940,чрез юрк.Н.А. против разпореждане № 15261/23.05.2024г., постановено по ч.гр.д.

№ 7603/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,18-ти гр.с.,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против С. Й. А.,ЕГН-**********.

Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел,че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит,сключен с потребител.

Нормата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави,както и проверката за потребителска закрила,т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона,в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират въз основа на договор за потребителски кредит о т 10.05.2021г.,сключен между „Сити кеш“ООД и длъжник - физическо лице,имащ характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК,вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за 1 продажба и прехвърляния на вземания от 26.08.21г.и Приложение 1 от 12.04.2022г.,сключени между заявителя и кредитора.

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит от 10.05.21г.,сключен между „Сити кеш“ООД и кредитополучателя С. Й. А.,от който се установява,че на потребителя са предоставени заемни средства в размер на 500лв.п р и фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 49,9%,кредита подлежи на връщане разсрочено на 17 броя седмични погасителни вноски съгласно погасителния план,съдържащ се в самия договор,като общата подлежаща на връщане сума е 539,53лв.В чл.8 от договора е посочено,че в случай,че кредитополучателят не осигури и не представи в тридневен срок договореното в чл.6 от договора обезпечение (банкова гаранция или надлежен поръчител),то кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на общо 208,47лв.,която е включена в погасителния план към договора за заплащане разсрочено заедно със седмичните вноски.

С разпореждане от 02.05.24г.съдът е оставил без движение заявлението за отстраняване на констатирани нередовности-заявителят да посочи какви плащания са извършени по договора и кои вземания по него са погасени с тях.

С молба,депозирана на 14.05.24г.заявителят е отказал да изпълни тези указания,като е изложил съображения,че въпросът дали са извършени плащания по процесния договор предполагал разглеждането му в исково състезателно производство.

С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението, като е приел,ч е договорът за потребителски кредит е недействителен-липсвало посочване на методика за определяне на ГПР и базата,върху която се начислява лихвения процент.Било предвидено предоставяне на обезпечение и неустойка от 208,47лв.при неизпълнение на това задължение,което не било включено в ГПР,като така се заобикаляла разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.Не се посочвали данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем и не се заявявало да липсват такива.

Разпореждането е правилно по изложените в него мотиви,които настоящата инстанция споделя.

Правилно ПдРС е приел,че клаузата за неустойка е нищожна,тъй като не е ясно дали е включена в ГПР,а с това се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.

Правилно е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло,т.е.и за чистата стойност на кредита.Това е така,защото заявителят,въпреки дадената му за това възможност,не е посочил има ли извършени плащания по договора за заем и ако има-на какви задължения по вид и размер.От заявлението не става ясно дали се претендира целият размер на вземането или същото се претендира частично-не е посочено дължи ли се неустойка (поради непредставено от кредитополучателя обезпечение),и ако да,плащани ли са суми по нея съобразно погасителния план,съответно съдът не може да извърши преценка дали са плащани и в какъв размер части от главницата.

Към тези съображения да се отхвърли заявлението по отношение и на главницата следва да се добави още едно,некоментирано от заповедния съд.

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основа на сключен с кредитора „Сити кеш“ООД договор за цесия от 26.08.21г.и Приложение 1 от 12.04.2022г.Въведени са и твърдения, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с уведомително писмо от 28.04.22г.,изпратено с известие за доставяне от заявителя в качеството му на пълномощник на цедента.

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т.4г на ТР № 4 от 18.06.2014г.на ВКС,ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013г.,според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл.417 от ГПК,като в случай че частното правоприемство се основава на 2 договор за цесия,(какъвто е настоящия),на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането,за да има това прехвърляне действие по отношение на него – чл.99,ал.4 от ЗЗД.В случая договорът за цесия не е представен със заявлението,липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД.Посочените документи е следвало да се представят по делото и на основание чл.410,ал.3 от ГПК,тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

С оглед на изложеното липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор,поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло и на това основание.

Атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15261/23.05.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 7603/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,18-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3