Решение № 4792 от 21.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4792 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20265330100788 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.

В исковата молба от А. И. Я. против „Би енд джи кредит” ООД се твърди, че на 15.10.2025г. между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № ***.

Съгласно договореното ответникът отпуска на ищеца заем в размер на 600 лева за срок от 6 месеца при ГПР 48.48% и ГЛП 39.89%, като общата сума за плащане за целия период на кредита възлиза на 671.70 лева. Съгласно чл. 7 цялата комуникация по заявката и обслужването се осъществява дистанционно, като всички запитвания се разглеждат в срок до 3 работни дни. Съгласно чл. 9, ал. 1 е договорена такса за „Динамично плащане“ при условията на т. 7.3 от раздел V от ОУ като се дължи такса в размер на 488.70 лева, която се разсрочва за целия период на договора. Счита Договор за потребителски кредит № *** за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ЗПК въвежда императивни изисквания за формата и съдържанието на сключените между потребителя и кредитора договори, като съгласно чл. 22 ЗПК неспазването им водило до недействителност на договорите. В случая намира за нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл.

19, ал. 1 и 4 ЗПК. При съобразяване разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК счита уговорената клауза за такса за експресно разглеждане и съответно събирането на възнаграждение, както и застрахователната премия, че представлявали разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, още повече, че този разход е предварително известен по основание и размер на кредитора.

1

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката за гаранция се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. В настоящия случай било несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на таксата за „Динамично плащане“. Същата била във вреда на ищеца и водила до значително неравновесие предвид размера й, който е необосновано висок, като същата била почти равна на уговорената договорна лихва по размер, както и над ½ от заетата сума. Същата целяла единствено неоснователно обогатяване от страна на ответника, без реално да извършва услуга, поради липсата на еквивалентност на престациите между страните по договора. Въпросната „услуга“ съгласно публикуваните онлайн общи условия представлява възможност клиентът да бъде посещаван от служител на дружеството за събиране на вноски. Следва да се отбележи, че клаузата противоречала и на уредената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана, която гласи, че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Събирането на вноските било част от дейността и задълженията на кредитора по занятие, съответно от процедурата по плащане на кредита не може да съставлява допълнителна услуга, за която да се заплаща от кредитополучателя. Предвид факта, че таксата представлява допълнителен и предварително известен на кредитора разход по кредита, като същото се отнася и за застраховката, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение целяло въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на уговореното ГПР, а не реалното такова. Липсвали също и посочени кои са базовите допускания, включени в годишния процент на разходите, както и дали има допълнителни допускания и кои са те, а и реално какви разходи са включени в ГПР. Поради това счита така сключеният договор за кредит за недействителен. Направено е искане за постановяване на решение, въз основа на което да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № ***.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Допълнителните действия не били част от ГПР, тъй като в него са включвали само разходите за услуги, задължително условие за получаване на кредита. Ищецът сам пожелал допълнителните действия. Пакетът от действия присъствал и в СЕФ като цена. Клаузата не била неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП. Неправилно се сочило, че двете действия са такива по усвояването и управлението на кредита. Допълнителното доброволно действие „Динамично плащане“ не било условие за предоставяне на кредита, а освен това услугата била премахната от дължимите суми по договора и дружеството не претендирало заплащане по нея. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

2

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит с номер *** от 15.10.2025г., сключен между страните по делото, по силата на който е предоставен кредит в размер на 600 лв., при годишен процент на разходите – 48.48 % и годишен лихвен процент – 39.89 %.

Представени са също Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия към договор за потребителски кредит.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Би Енд Джи Кредит” ООД и А. И. Я. е възникнало правоотношение по договор за кредит № *** от 15.10.2025г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 600 лв.

Съгласно чл.9, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.3. от Раздел V от Общите условия, като паричната сума за Динамично плащане е в размер на 485.58 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

В исковата молба се твърди недействителност на сключения между страните договор.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Както бе посочено, клаузата на чл. 9, ал.1 от договора възлага в тежест на ищеца да заплати възнаграждение по услугата Динамично плащане. В отговора на исковата молба е посочено, че допълнителните действия не се калкулират в ГПР, защото не били задължително условие за получаване на кредита. Следователно не е спорно по делото, че посоченото възнаграждение не е включено към ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато 3 сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.

5, ал.5 от договора е посочена общата стойност за плащанията – 671.70 лв., но в тази величина не е включена таксата по чл. 9 от договора. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. С оглед на изложеното съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, поради което предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 11.44 евро /22.35 лв./ внесена държавна такса и 180 евро заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет.5 и А. И. Я., ЕГН ********** от ***, че сключеният между страните договор за кредит № max *** от 15.10.2025г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 да заплати на А. И. Я., ЕГН ********** от *** сумата от 191.44 евро направени по делото разноски.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5