Разпореждане № 176785 от 02.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 176785 гр. София, 02.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110141872 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Прроизводството е реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 229488/12.07.2024 г., уточнена с молба с вх. № 278543/02.09.2024 г. от Я. А. Д. Ф., ЕГН *, Булстат * община Р*, Я. Т., ЕГН *, Булстат *, общ. Р*, Я. – А. – Д. Г., ЕГН *, Булстат *, с. Т*, Б. М., ЕГН *, Булстат *общ. Б*, чрез процесуален представител адв. Б. К., със съдебен адрес: гр. П* срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА – район ВИТОША, гр. С* и СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат *, гр.

С*, с който е предявен ревандикационен иск чл.108 ЗС вр. чл. 54 ЗКИР, с който

1. искат да бъдат признати за собственици, по отношение на ответника, н а НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с адрес по нотариален акт - гр. София, кв. „К* с площ от 350 кв.м., който имотът е образуван от парцел XII, кв. 49 по старата регулация, описан е с пл. номер 12 , от кв.41 по план на гр. София, местността булевард „*“ ,съседи по нот. акт: булевард „*", Д* , път и И*, а по скица представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, гр. София, общ гр. Столична, обл. гр. София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-69 14.12.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 04.01.2023 г., с адрес на Поземления имот: гр. София, * с площ 382 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м , предишен идентификатор - няма, номер по преходен план 69, кв.40, парцел XII, съседи: *, който имот неправилно е отразен в сега действащата КК и КР като имот на ответника.

2. ответникът да бъде осъден да предаде владение върху описания имот.

3. прави искане по чл.537, ал.2 ГПК, с което да се отмени изцяло Акт за частна общинска собственост № 16, том *, рег. № *, дело № 68557 от 1

25.11.2022 г. по описа на СВ – София

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на М* Д. А..

Твърди се, че са собственици на имот на НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с адрес по нотариален акт -гр. София, кв. „Княжево", булевард „* „ с площ от 350 кв.м. Сочат, че имотът е образуван от парцел XII, кв. 49 по старата регулация . Описан е с пл. номер 12 , от кв.41 по план на гр.

София, местността булевард „*", съседи по нот. акт: булевард „*", Д* , път и И*, а по скица ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор * , Гр. София, общ гр.

Столична, обл. гр. София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-69 / 14.12.2010 г . на Изпълнителен Директор на АГКК.

Твърдят, че имотът е ползван от тях през годините като наследници.

Имотът има и ограда. По действащия регулационен план имотът представлява УПИ II-66, с площ 665 кв.м.

Към момента имотът е частично идентичен с описания в нотариален акт за собственост за дарение на недвижим имот № 179 том VIII, дело 3390 от 1975 г. на нотариус при Районен съд -София, видно от комбинирана скица от 07.2023г на „М*" ЕООД гр. София.

Твърдят, че след справка в данъчната служба и в АГКК, имотът е написан на имота на ответника.

С допълнителна молба с вх. № 278543/02.09.2024 г. уточнява, че ищците са собственици на имота на основание наследяване и регулация. Твърди се, че техния наследодател е станал собственик на имота през 1952 година, чрез покупко-продажба описана в нотариален акт за продажба № 156 , том XI, дело 2103 / 1952 г. ,както и по регулация съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот по регулация № 180 , том XI, дело 2229 / 1965г., и по дарение съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179 , том XVIII, дело 3390/1975г.

Излагат твърдения, че имотът е неправилно отразен в момента в КК.

Сочат, че този имот не представлява част от друг имот, както е нанесено в скицата по делото. Твърди се, че има грешка в КК и КР, като имота на ищците е неправилно отразен като част от друг имот, като за тази цел не са отразени правилно собственици – едновременна грешка в КК и КР.

Моли да бъдат признати за собственици спрямо ответника и той да бъде осъден да предаде владението върху описания. Правят искане за отмяна на съставения акт за частна общинска собственост. Претендират разноски.

Представят следните писмени доказателства и доказателствени средства: удостоверения за наследници, бележки от данъчна служба, скица, скица от АГКК, удостоверение за данъчна оценка.

Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, при режим на довеждане.

Моли да се задължи ответника да представи акт за общ собственост № 116 , том *, рег. *, дело 68557 от 25.11. 2022 г.

2

Моли да се назначи вещо лице което да отговори описания имот в нотариален акт за продажба № 156 , том XI, дело 2103/1952 г. нотариален акт за собственост: върху недвижим имот по регулация № 180, том ХI, дело 2229/1965г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179 , том XVIII, дело 3390/1975г. и скица на поземлен имот № 15830460 -02.08. 2023 г. на СГКК- София, идентичен ли е с имота описан в акт за общ собственост № 116, том CCXXTV, рег. *, дело 68557 от 25.11. 2022 г.

Моли да се изиска от СО за платени данъци, от кого, в какъв размер и кога, както и декларация по чл.14 ЗМДТ от МДТ СО – район Витоша.

Моли да му се издадат съдебни удостоверения.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищците се представляват от Б. К., със съдебен адрес: гр. П*, който има представителна власт само за СРС (л.3 от делото)

Ответникът се представлява от юрисконсулти.

По държавната такса

Не е представен е документ по чл.128, т.2 ГПК. Съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК цената на иска за собственост е данъчната оценка на имота. Съгласно представено удостоверение за данъчна оценка, същата за имота е размер на 25 464.50 лева. Дължимата държавна такса е в размер на 254.65 лева.

Представена е вносна бележка в размер на 50.00 лева (л.2 от делото). С допълнителна молба ищецът представя документ по чл.128, т.2 ГПК за сумата от 204.65 лева (л. от делото).

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички необходими реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие 3

(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на двамата ответници, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви 4 насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.