Решение № 6795 от 10.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6795 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20231100111508 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се установи по отношение на ответника недължимост на вземания за главница по договор за кредит от 27.07.2007 г. в размер на 59 631,21 евро, просрочена лихва в размер на 6 523,61 евро за периода от 07.12.2012 г. до 17.12.2013 г., законна лихва, считано от 29.01.2014 г. до изплащане на главницата, наказателна лихва в размер на 1013,46 евро да периода от 07.01.2013 г. до 28.01.2014 г., годишна такса в размер на 296,98 евро да периода от 07.08.2013 г. до 17.12.2013 г. и нотариални такси за връчване на покани за доброволно изпълнение в размер на 145,20 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4625/2014 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 284/2014 г. по описа на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие ОС-Сливен поради погасяването им по давност.

ИЩЦИТЕ – Ж. Д. Ж., ЕГН **********, и М. И. Ж., ЕГН **********, чрез адвокат П. П. от АК- Сливен, твърдят, че срещу тях е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми по ч.гр.д. № 4625/2014 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 284/2014 г. по описа на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие ОС-Сливен. Посочват, че поради непредприемане на същински изпълнителни действия в рамките на изпълнителното производство към момента същото е перемирано на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като същевременно в тяхна полза е изтекла и погасителната давност за вземанията.

Съответно искат от съда да установи по отношение на ответника недължимост на сумите на основание чл. 439 ГПК. Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания.

ОТВЕТНИКЪТ - „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, ЕИК *******, чрез пълномощника адвокат Н. Н. от 1

САК, оспорва предявените искове като недопустими. В тази връзка поддържа, че всички процесни вземания са цедирани в полза на „С.Г.ГРУП“ ООД по силата на договор за продажба на вземания от 20.06.2018 г., като цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците, предвид което намира, че ищците нямат правен интерес да водят настоящето дело срещу него. На следващо място възразява и че производството по иска по чл. 439 ГПК се явява недопустимо, тъй като образуваното изпълнително производство към момента е прекратено. Оспорва исковете и по тяхната основателност, като излага, че по процесното изпълнително производство са поискани и осъществени редица изпълнителни действия, всяко от които е прекъсвало давността за вземанията. Впоследствие, поради бездействие на кредитора е настъпила перемпция на 16.05.2020 г., но считано от последното извършено изпълнително действие давността за вземанията изтича на 16.05.2025 г. С оглед изложеното иска от съда да прекрати производството срещу него като недопустимо, евентуално да отхвърли исковете като неоснователни. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

Представени с исковата молба са писмени доказателства- изпълнителен лист, от който е видно, че е образувано изпълнително дело № 284/2014 г. по описа на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие ОС-Сливен; и постановление за прекратяване на изп. дело, с който се установява, че поради непредприемане на същински изпълнителни действия в рамките на изпълнителното производство към момента същото е перемирано на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК

По искане на ответника са изискани и приложени по делото заверен препис от изпълнително дело № 284/2014 г. по описа на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие ОССливен.

Представени са с отговора на исковата молба от ответника писмени доказателства: договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ о т 2 0 .0 6 .2 0 18 г .; извлечение от Приложение 1 - неразделна част от д-ра за цесия; потвърждение за сключена цесия от 20.06.20 18г.; пълномощно за предоставяне на права по 99, ал.З, ЗЗД на цесионера – съгласно чл.5 от раздел „Уведомления“ от договора за цесия, с които доказателства се установяват възраженията, изложени в отговора на ответника, че всички процесни вземания са цедирани в полза на „С.Г.ГРУП“ ООД по силата на договор за продажба на вземания от 20.06.2018 г., като цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците, предвид което намира, че ищците нямат правен интерес да водят настоящето дело срещу него.

В хода на производството с определение от 18.04.2024г. настоящият съдебен състав е дал възможност на ищците, доколкото с връчването на преписа от отговора на исковата молба ищците ще бъдат уведомени от цедента за извършена цесия, да заменят страна в процеса при условията на чл. 228 ГПК.

2

До приключване на съдебното диране това не е сторено от ищците.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск по чл. 439 ГПК- с искане да се установи по отношение на ответника недължимост на вземания за по договор за кредит от 27.07.2007г., е процесуално допустим.

Разгледан по същество, се явява неоснователен и съдът не следва да го уважи.

Съображенията за това са следните:

По допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са допустими. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост, основаващо се на факта, че към момента процесното изпълнително производство е прекратено. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание като твърдението за изтекла погасителна давност е именно такъв факт.

Преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване и иска исковата претенция. При уважаване на отрицателния установителен иск при висящо изпълнително дело за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в този случай, както и ако то вече е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, взискателя няма право да инициира ново изпълнително производство. Именно последното определя наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл.439 ГПК дори и когато към момента на подаване на исковата молба или впоследствие изпълнителното производство е прекратено, тъй като при липса на решен със сила на пресъдено нещо спор за дължимостта на вземането, взискателят винаги може да образува ново изпълнително производство за събиране на вземанията си, тъй като перемпцията по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не съставлява отказ от право и няма за правна последица погасяване на правата по изпълнителния лист.

(така и решение № 50041 от 10.05.2023 г. по т. д. № 20/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).

Неоснователно е и възражението на ответника за недопустимост на производството срещу него поради прехвърляне на процесните вземания на трето лице, обосноваващо липса на правен интерес да се установи по отношение на него недължимостта на вземанията. От доказателствата по делото и твърденията на ищците не се установява последните, в качеството на длъжници по изпълнителния лист, да са уведомени по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената цесия, т.е. към момента по отношение на тях кредитор е последният им известен такъв и именно на него те дължат изпълнение. Съответно за тях е налице интерес да установяват недължимост на вземанията по отношение на него. Доколкото обаче с връчването на преписа от отговора на исковата молба ищците са уведомени от цедента за извършена цесия, съдът им даде възможност да заменят страна в процеса при условията на чл. 228 ГПК.

3

Това не е сторено от ищците до приключване на съдебното дирене, което и обосновава извода на съда, че предявеният от ищците иск срещу ответника „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, ЕИК *******, е неоснователен. В случая ищците не са се възползвали от възможността да поискат замяна на страна в предвидения в чл. 228 от ГПК срок. Напротив - същите поддържат иска срещу първоначалния ответник. Налице е предявен отрицателен установителен иск при липса на пасивна процесуална легитимация, правният интерес от който не е доказан от ищците и се опровергава от събраните по делото доказателства, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и не следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника- 540лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък по чр.80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „******* и М. И. Ж., ЕГН **********, гр. Сливен, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „*******, офис 7 чрез адвокат П. П. от АК- Сливен с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК срещу „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, ж.к. „Люлин“ - 10, бул. „*******, офис - сграда „*******, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. чрез пълномощника адвокат Н. Н. от САК, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. София, ул. „*******, с който се иска да бъде признато за установено, че по отношение на ответника недължимост на вземания за главница по договор за кредит от 27.07.2007 г. в размер на 59 631,21 евро, просрочена лихва в размер на 6 523,61 евро за периода от 07.12.2012 г. до 17.12.2013 г., законна лихва, считано от 29.01.2014 г. до изплащане на главницата, наказателна лихва в размер на 1013,46 евро да периода от 07.01.2013 г. до 28.01.2014 г., годишна такса в размер на 296,98 евро да периода от 07.08.2013 г. до 17.12.2013 г. и нотариални такси за връчване на покани за доброволно изпълнение в размер на 145,20 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4625/2014 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 284/2014 г. по описа на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие ОС-Сливен поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „******* и М. И. Ж., ЕГН **********, гр. Сливен, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул.

„*******, офис 7 чрез адвокат П. П. от АК- Сливен, да заплатят на „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, 4

ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, ж.к.

„Люлин“ - 10, бул. „*******, офис - сграда „*******, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. чрез пълномощника адвокат Н. Н. от САК, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. София, ул. „*******,, направените разноски по делото в размер на 5 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийският Апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5