Решение № 956 от 14.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Бургас, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501264 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на Л. П. Б.гражданка на РФ, родена на ******,с адрес :****** и Ф. С. Г. – гражданин на РФ, р.*****, чрез адв.

Дружество „Тошев и партньори“, представлявано от адв. В. Тошев- член на САК, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ ,бл.496,вх.3, партер, офис 1, срещу Решение №136/16.04.24г. по гр.д.№564/23г. по описа на РС-Несебър, с което са отхвърлени предявените от посочените лица искове за установяване на собственост върху недвижим имот по чл.124, ал.1 от ГПК на основание придобивна давност по отношение на ответник „Експенсив ВЮ“ ЕООД ЕИК 204464936 със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Лозенец“, бул./ул.

„Университетска“№15,вх.1, ет.1, ап.1.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закони.

Страната прави собствен анализ на събраните по делото гласни доказателства и стига до изводи за неправилно кредитиране на едни в противовес с показанията на други свидетели, от което заключава, че са необосновани изводите на първата инстанция за недоказаност на ищцовото твърдение за осъществена непрекъсната фактическа власт върху процесния имот.

Възразява се и срещу извода на РС, че ищците не са получили владението върху последния още през 2007г.След сключването на предварителния договор ищците били започнали да обзавеждат имота и поставили в него свои лични вещи. В същата насока – за предаване на владението върху имота на ищците и за осъществена от тях в него фактическа власт в периода 2007г. – 2019г. се изтъкват като доказателство и представените в производството документи- 1 множество анекси и предварителни договори за продажбата на недвижим имот, в които неколкократно е потвърждавано желанието на страните по сделката да сключат окончателен договор за покупко- продажба.Ищците в продължение на 10 години били заплащали и консумативните разходи за имота във връзка с ползването му – в т.ч. ел. енергия, вода и др.Приемат изслушаните по делото показания на св. С. и Н. за подкрепящи тезата на ищците за придобиване на имота от тях на основание давностно владение, упражнявано в необходимия за това времеви период. Отричат да са били държатели на имота в качеството на негови наематели.

Ищците присъединяват към своето владение и това на праводателите си. Твърдят, че са се считали за собственици, защото Б. и наследодателите на Г. са заплатили уговорената за апартамента продажна цена и пред свои близки и приятели, разпитани по делото, демонстрирали са правата си, канили са ги там на гости, заявявали са, че единствено административни пречки препятстват сключването на окончателната сделка с продавача. Затова поддържат, че са придобили собствеността върху имота преди ответното дружество.

В обобщение молят за отмяна на неправилното съдебно решение и за постановяването на друго, с което по отношение на ответното дружество да бъдат приети за установени вещните права на ищците върху процесния апартамент в заявените от тях квоти- 1/3 идеална част за Л.Б. и 2/3 идеални части за Г..

Дирят съдебно- деловодни разноски за двете съдебни инстанции и не ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество.

В него се оспорват като неоснователни всички оплаквания на жалбоподателя и всичките му твърдения за неправилност на постановеното от първата инстанция съдебно решение.Страната поддържа, че имотът се намира в нейната фактическа власт, че никога не е бил предаван на ищците, че от 2014г. на дружество „Евроден“ЕООД в несъстоятелност е назначен синдик, поради което не е можело да сключва каквито и да е договори и анекси освен такива от синдика с разрешение на съда.Не счита за доказано и твърдението за заплащане на продажната цена на имота, като оспорва правната значимост на двете платежни нареждания по делото- на обща стойност от 20 000евро, от които не явства като основание плащането на покупко- продажна цена.

Оспорва се като неоснователно и недоказано и твърдението за заплащане на консумативни разноски.В подкрепа на тезата, че владение не е било осъществено от ищците, въззиваемият ответник се позовава на констатациите на оценителната експертиза на вещото лице

Д.Хаджиатанасов от 2017г., което не било установило в имота наличието на обзавеждане, сочещо на ползване от трето лице с противопоставими на ответника вещни права и няма данни да не е бил допуснат в имота от него.Твърди се липса на действия, които да манифестират явното владение на ищците пред действителния собственик на имота, както спрямо стария, така и спрямо новия.

Цитира се съдебна практика, подкрепяща становището на въззиваемия.

Собствен на страната анализ на свидетелските показания в процеса сочи, че те не установяват фактите, от които ищците черпят вещните си права. Сезонното пребиваване на лицата се доказвало както от информацията, съдържаща се в гласните доказателства, така и от приложената към делото справка от МВР, според която С., О. и Ф. са идвали за кратка лятна почивка през 2014,2015,2016 и 2017г., а Л. през 2018г. и 2019г., но също така се установявало, че през годините множество апартаменти са били отдавани на трети лица само под наем.

Излагат се съображения и в насока кой и при какви условия може да „наследи“ давностно 2 владение и се заключава, че случаят не е такъв. Цитира се съдебна практика на ВКС.

В обобщение страната заключава, че в процеса не се установяват като верни твърденията за осъществявано от ищците давностно владение, годно да ги направи собственици на спорния апартамент на посоченото оригинерно основание.

Оспорва се както наличието на доказан корпус, така и на афиширан анимус за своене на имота от страна на ищците, поради което се поддържа, че претенцията им остава изцяло неоснователна, а първоинстанционното решение се сочи за правилно и се настоява като такова да бъде потвърдено. Не се ангажират нови доказателства. Дирят се съдебно- деловодни разноски.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на първата инстанция.

По съществото на спора, при обсъждане на въведените с жалбата оплаквания, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№564/23г. по описа на Районен съд-Несебър е образувано по положителните установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, заявени от ищците Л. П. Б. и Ф. С. Г., с които се иска съдът да приеме за установено, че първата притежава 1/3 идеална част , а вторият по наследяване 2/3 идеални части по отношение на „Експенсив Вю“ ЕООД. Предмет на вещните права е самостоятелен обект(СО) в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри(КККР) на гр.

Несебър, находящ се в гр. Несебър, м. Кокалу, вх. Б, ет. 4, ап. 23, в сграда с идентификатор ***, представляваща жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***, при предназначение на СО: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочени в документа площ: 77,18 кв. м., прилежащи части: 1,360 % от общите части на сградата, ниво: 1 с изрично посочени имотни граници.

Претенцията за собственост е базирана на оригинерно правно основание- придобивна давност с начало сключването на предварителен договор за покупко- продажба от дата 24.07.2007г. между О. Л.(лично и като пълномощник на останалите съсобственици- Б. и С. Г.) от една страна и първоначалния собственик „Евроден“ ЕООД от друга, целящ бъдещото закупуване на горепосочения имот в равни дялове от по 1/3 ид.ч. за съсобствениците, а вещното право се твърди за придобито от ищците до края на 2019г..

В подкрепа на горното се излага следната фактология: заплатени са били суми по договора от 2007г., като следвало да се сключи окончателна продажба, но моментът за това бил отлаган неколкократно( видно от анексите от 21.12.07г.,от 17.06.08г., от 01.04.09г., от 01.03.13г., от 26.10.18г.) с последно удължен срок за издаване на нотариален акт до 30.12.20г..

Причината за отлагането била само липсата на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.

На 05.05.21г. двамата купувачи О. Л. и С. Г. загинали при пътен инцидент, след което били наследени от сина си Ф. С. Г..

В началото на 2022г. ищците били узнали от съседи, че имотът има друг собственик и след справка в ИКАР през 2022г. установили, че от 31.07.19г.като такъв е вписано ответното дружество, 3 а след справка в АВ установили, че продавачът „Евроден“ЕООД е заличен от ТРРЮЛНЦ с Решение от 31.07.20г., постановено по търговско дело №268/13г. по описа на БОС, поради приключила процедура за обявяването му в несъстоятелност.

Ищците сочат, че са придобили имота по давност, макар да не живеели постоянно в Република България,защото над десет години поддържали имота, отсядали в него, отдавали го под наем, посещавали го техни близки и роднини, заплащали консумативни разходи – ток, вода и поддръжка.Претендирали са установяването на вещните си права и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответник „Експенсив Вю“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.Сочи се за придобил собствеността върху имота на основание постановление от 13.05.2019г. по търг. дело № 268/2013г. по описа на Окръжен съд Бургас(влязло в сила на 25.06.19г.). Оспорват се приложените към исковата молба предварителни договори и анекси. Навежда се, че от тях не се доказва предаване на владението върху имота. Излага се, че след 14.05.2014г. дружеството „Евроден“ ЕООД не можело да сключва валидни договори освен чрез своя синдик. Оспорват се направени плащания по предварителните договори. Навежда се, че твърденията за плащани от ищците консумативни разходи не се подкрепят от доказателствата. Развиват се съображения в обратната посока. Излага се, че липсата на владение се доказва и от установеното от вещо лице – оценител по търг. дело № 268/2013г. по описа на Окръжен съд Бургас. Твърди се, че не се доказва манифестиране на намерението за осъществяване на владение пред „Експенсив Вю“ ЕООД. Излагат се подробни доводи в тази насока. Навежда се, че не е налице и субективният елемент на давностното владение. С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявените претенции с обжалваното тук решение, като недоказани на заявеното по делото правно основание, още повече, че наследникът на Г. и Л. дори не бил приел от тях след смъртта им през 2021г. владението върху имота като фактическо състояние, защото те го били прекъснали още през 2019г.Купувачите по предварителния договор не установили своя фактическа власт върху имота, т.к. били само негови държатели. Същевременно РС е счел за безсъмнено установени върху същия имот вещните права на ответника чрез възлагане с издаденото от БОС постановление по търг. Дело 268/13г. по описа на БОС.

Бургаски окръжен съд изцяло споделя горепосочения краен правен извод, при частични различия в аргументите за това .

Спорът по фактите е пренесен пред въззивния съд само по въпроса за наличието и продължителността на фактическата власт на купувачите.

В тази връзка БОС установява следното:Свидетелка С. твърди, че е посещавала апартамента на С. и О. като тяхна гостенка в продължение на 8-9 години „от средата на юни 2008г. до 2019г.- преди пандемията“, като те й казали и представили документ, че са го били закупили.Свидетелката наемала в същата сграда апартамент за почивките си- не е сигурна за всички случаи, но за 2009 и 2010г. е, а за 2011г. предполага.Тя нямала собствено жилище в България, но тъй като искали да си закупят, питали ищците за подробности по сделката. От тях знаела, че си плащат тока и всички останали разходи без вода на „Янчик“(управител на дружеството обещател по предварителния договор),а водата директно на В и К.