Решение № 773 от 20.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 751/2024
- Вид
- Решение № 773
- Подписан
- 20.07.2024
- Състав
- Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 773 гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500751 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 106 от 08.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 3757/2022 год. по описа на СГС, I-11 състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на П. Н. С. сумата от 15 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 18.08.2021 год., както и сумата от 200 лева, представляващи лихва за забава върху главницата за периода 23.02.2022 год. до 11.04.2022 год., като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери. С решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс” АД, чрез процесуален представител, в частта с която искът за неимуществени вреди е уважен над 10 000 до 15 000 лева, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде отхвърлен над сумата от 10 000 лева.
Въззиваемата страна П. Н. С., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Претедират се разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално 1 допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение.
Ищеца П. Н. С. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 18.08.2021 год. и причинено виновно от водача К. Д., който е управлявал лек автомобил „Ауди” с ДК № *******. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Д., телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд комплексна експертиза, в медицинската й част, се установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил счупване на 8-мо, 9-то и 10-то ребра в ляво по аксиларна /подмишнична/ линия, като медикобиологичния характер на това увреждане е трайно затруднение на движенията на снагата, за срок, повече от 30 дни.
Установява се, че травмите се се характеризират с болка в мястото на увреда, засилваща се при дишане, ограничени и болезнени движения на снагата. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреди е около 3 месеца. През този период, ищецът не може пълноценно да упражнява активна физическа дейност. Пострадалият е изпитвал нужда от помощ и съдействие от страна на трети лица при изпълнение на ежедневните си битови дейности за период от около 30 дни след инцидента.
От разпитания пред първоинстанциония съд свидетел Г. С., майка на ищеца, чийто показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че полученитите при произшествието болки първоначално били значителни, не могъл да се движи, постоянно бил легнал, не можел да диша нормално, не можел да кихне, да се изкашля, в банята влизал седнал на табуретка, от болката бил некомуникативен, стресиран. Посочва, че болката отминала през м.декември, около Коледа. След третия месец започнал да се движи посвободно. Установява, че катастрофата го сринала психически и емоционално.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – август 2021 г., лимитите на 2 отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 10 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал3 от ГПК сумата от 1 200 лева, представляващи разноски по делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106 от 08.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 3757/2022 год. по описа на СГС, I-11 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД да заплати на П. Н. С., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 1 200 лева, представляващи разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3