Решение № 1082 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100508516 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 08.11.2023г., постановено по гр.д. № 66781/2022г. на СРС, ГО, 163 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу К. А. Г. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание ч л . 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, като ответницата е осъдена да заплати следните суми: 830, 57 лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 07.12.2022г. до изплащане на вземането; лихва за забава в размер на 169, 75 лева за периода от 15.09.2020г.23.11.2022г., както и 20, 37 лева за главница, представляваща незаплатена сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г.-30.04.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от 07.12.2022г. до окончателното плащане на задължението, както и 4, 24 лева – лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г.-23.11.2022г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ****, абонатен номер 263511. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за разликата над уважената обща сума от 1 024, 94 лева до пълния предявен 1 размер от обща сума от 1 173,97 лева и за период 01.05.2019г. - 30.09.2019г. по отношение на главницата за топлинна енергия. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Г. Д. Г. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за заплащане на следните суми: 326, 53 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия през период 01.05.2019г. до 30.4.2021г., ведно със законна лихва от 07.12.2022г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 56, 59 лева за период 15.09.2020г.-23.11.2022г., както и 6, 79 лева за главница, представляваща незаплатена сума за услугата дялово разпределение за период 01.11.2019г.-30.04.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от 07.12.2022г. до окончателното плащане на задължението, както и 1, 41 лева – лихва за забава върху главница за дялово разпределение за период 31.12.2019г.- 23.11.2022г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ****, абонатен номер 263511.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените срещу К. А.

Г. искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата, в която са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорва, че приложимите за процесния период Общи условия са влезли в сила. Сочи, че нормата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ задължава ищцовото дружество като доставчик на топлинна енергия да публикува Общите условия за продажба на топлинна енергия в един централен и един местен всекидневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за това обстоятелство, поради което оспорва съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. В подадената от процесуалния представител на въззивницата жалба са наведени и доводи, че отоплителните тела в имота били демонтирани, поради което не е потребявана топлинна енергия. Релевирани са и възражения относно основателността на претенцията за обезщетение за забава. Поддържа, че спрямо общите фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за процесните отоплителни сезони, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди било настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. В случая 45-дневният срок бил изтекъл на 2

15.06., а общата фактура за периода била издадена на 31.07. Поддържа, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата н а чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът би изпаднал в забава след покана, каквато ищецът не твърдял и не доказал да бил отправил. Сочи, че искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия бил неоснователен и следвало да се отхвърли изцяло.

Въззивницата оспорва дължимостта на вземането за стойността на предоставената услуга дялово разпределение по доводи, че ищцовото дружество не е материално легетимирано по предявения иск. Излага, че тази услуга е била предоставена от третото лице-помагач, което е кредитор за спорното вземане. Счита за недължима и претендираната лихва за забава върху вземането за стойността на услугата дялово разпределение по доводи, че ответницата не е изпаднала в забава при условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – липсвала покана, а задължението не е възникнало като срочно. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"

ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, в които са отхвърлени предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.

1 от ЗЗД.

В хода на въззивното производство въззивницата К. А. Г. е починала и с определение от 08.05.2025г. съдът на основание чл. 227 от ГПК е 3 конституирал в правата на починалата страна нейният наследник по закон – Г.

Д. Г..

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че първоначалната ответница К. А. Г. е собственик на процесния недвижим топлоснабден имот за исковия период и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; както и че стойността на доставената за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия възлиза на 830, 57 лева.

С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателката, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Неоснователни са релевираните доводи относно приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители на топлинна енергия за битови нужди и конкретно относно влизането в сила на същите. Настоящият съдебен 4 състав споделя разрешението на въпроса, дадено в решение № 189 от 11.04.2011г., постановено по т.д. № 39/2010г. по описа на ВКС, Второ ТО, в което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни обши условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им наймалко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Влизането в сила на Общите условия /ОУ/ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия. В посоченото решение на ВКС е прието, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. Въззивникът не твърди и не установява наличието на други публикувани общи условия с различно съдържание от обсъдените в първоинстанционното решение.

В случая приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, са публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и са в сила от 10.08.2016г. С протоколно определение от 08.12.2025г. съдът на основание чл. 155 от ГПК е обявил на страните това обстоятелство за неподлежащо на доказване в качеството му на служебно известен на съда факт. В предоставения от съда срок въззивникът не е взел становище във връзка с приетите за служебно известни факти.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е 5 посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал .2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.

1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и п р и е т а в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и следва да се кредитира изцяло като обективно и компетентно, ч е жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлофицирана. Противно на доводите във въззивната жалба, експертът е съобразил обстоятелството, че ищцовото дружество не е начислявало топлинна енергия за отопление на имот, тъй като в жилището всички отоплителни тела са били демонтирани. Потребеното количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване било определено въз основа на показанията на монтирания водомер за топла вода, който е бил отчитан в края на всеки отоплителен сезон. Посочено е, че в имота има щранглира за отопление в банята, за която е била начислявана служебна топлинна енергия. Сумата за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е била изчислена от фирмата за дялово разпределение въз основа на приложимата според Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. методика. Направен е извод, че сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото документи, включително и при съобразяване на изисканите от вещото лице допълнителни данни от акта за разпределение на кубатурата на имота, ежемесечните показания на общия топломер, изравнителни сметки. Заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и обосновано. В същото е направен категоричен извод, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.