Решение № 201 от 30.04.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Плевен, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Ж. Н. С. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500172 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1694 от 01.12.2023г., постановено по гр.д.№3485/2023г.по описа на същия съд на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД e признато за установено, че М. А. П.

,ЕГН **********, от П., ул.С.М *** дължи на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление С., ул.Д.Х. ***, ЕИК ***, представлявано от А. Д. и Н.С., сумата 5784,37 лева главница по договор за кредит №7053211852/08.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 29.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата, която представлява част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1652/2023 г. на ПлРС, като за разликата до претендираната сума в размер на 12 452,07 лв., за договорна лихва в размер на 1592,52 лв. за периода 15.08.2022 г. – 20.02.2023 г. и за сумата от 236,74 лв. обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 15.08.2022 г. – 16.03.2023 г., предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. А. П., ЕГН 1

**********, от П., ул.С.М *** е осъдена да заплати на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление С., ул.Д.Х. ***, ЕИК ***, представлявано от А. Д. и Н.С., направените в исковото производство съдебни разноски в размер на 305,92 лева, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление С., ул.Д.Х. ***, ЕИК ***, представлявано от А. Д. и Н.С. е осъдено да заплати на М. А. П., ЕГН **********, от П., ул.С.М ***, сторените разноски за депозит за ВЛ в размер на 147,50 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.3 вр.чл.38, ал.2 от ЗАдв. “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление С., ул.Д.Х.

***, ЕИК ***, представлявано от А. Д. и Н.С. е осъдено да заплати на адв.А.

З. Д. от САК, адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 401,20 лева с ДДС.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК М. А. П. , ЕГН **********, от П., ул.С.М *** е осъдена да заплати на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление С., ул.Д.Х. ***, ЕИК ***, представлявано от А. Д. и Н.С., направените в заповедното производство разноски в размер на 137,61 лева съразмерно с частта от вземането, която се установи, че съществува.

На основание чл.78, ал.3 вр.чл.38, ал.2 от ЗАдв. “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление С., ул.Д.Х. ***, ЕИК ***, представлявано от А. Д. и Н.С. е осъдено да заплати на адв.А. З. Д. от САК, адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 179,36 лв. с ДДС.

Срещу така постановеното решение в неговата отхвърлителна част е постъпила въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД С.,чрез юрисконсулт М.

Н.

,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че първоинстанционният съд е приел,че при определяне на ГПР не са включени всички разходи ,респ.не са включени сключените от потребителя застраховки,като според съда застрахователните премии са разход,който е следвало да бъде включен в ГПР, което е довело до това,че размерът на ГПР е неправилно определен и противоречи на установените законови ограничения.Поради това ПРС е 2 приел, че процесния договор нарушава чл.11 ал.1,т.10 от ЗПК и съдът е присъдил единствено главницата по кредита.С въззивната жалба се оспорва това становище като неправилно и несъобразено с приложимите разпоредби по ЗПК,касаещи формирането на ГПР.Размерът на ГПР правилно е определен на 29,61%,като в него са включени всички разходи по кредита,съобразно чл.19 ал.1 и §1 от ДР на ЗПК,вкл.разходите които съпътстват договора и изготвянето му и всички разходи,пряко свързани с договора за кредит.В ГПР не са включени всички допълнителни услуги ,които потребителите избират да ползват.Сключените от потребителя застраховки,по които „Ти Би Ай Банк“ е застрахователен посредник не са част от разходите по кредита,съответно не са включени в ГПР.Цитирана е нормата на §1 от ДР на ЗПК,като се твърди,че в конкретния случая застраховките,които „Ти Би Ай Банк“ предлага не са задължително условие за получаване на кредита ,поради което те не са включени в ГПР.Сам по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователните програми ,предлагани от кредитора,без това да е задължително условие за сключване на самия договор.В чл.19 от договора за кредит изрично е уговорено,че няма задължителни застраховки,но клиентът може по свое желание да сключи такива.В тази насока са изложени подробни доводи,че разходите за сключване на застрахователен договор са част от общите разходи по кредита,само ако са задължително условие за получаването на кредита.По тези съображения въззивникът счита,че изводът на ПРС,че при определяне на ГПР не са включени всички разходи е неправилен и незаконосъобразен, съответно неправилен е изводът ,че е налице нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и се дължи само главницата по кредита.Условията на сключения между страните договор за потребителски кредит са изложени в последователността , предвидена в чл.11 ал.1 ЗПК,в който смисъл е и чл.10 от договора за кредит и банката е посочила ГПР,изразен като годишен процент от общия размер на кредита в размер на 29,61 % .Неправлино е изразеното от ПРС тълкуване на разпоредбата на чл.11 ал.1,т.10 ГПК,като в тази насока във въззивната жалба са изложени подробни доводи и съображения за начина на формиране на ГПР.Въззивното дружество счита,че в процесния договор за потребителски кредит ,сключен между страните липсват неясноти,които да обуславят използването на допускания при изчислението на ГПР ,поради което такива допускания не са 3 предоставяни като информация по договора. Договорът за кредит е сключен за конкретна сума и конкретен срок,при фиксирана лихва , приложима за целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора. Задължението на кредитора да предостави информация за вида и размера на разходите по кредита не произтича от разпоредбата на чл.11 ал.1,т.10 ЗПК,а е допълнително изискване ,заложено в разпоредбата на чл.11,ал.1,т.14 ЗПК.Това задължение е изпълнено от кредитора и информацията е предоставена в чл.14 от договора за кредит. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и вместо него постанови друго,с което предявеният на основание чл.422 ГПК иск бъде уважен изцяло,като се признае за установено,че М. А. П. като кредитополучател по договор за потребителски кредит №7053211852 от 08.10.2021г. дължи на „Ти БИ ЙАЙ Банк“ ЕАД общо сумата 8 496,96лв.,от които неизплатена главница в размер на 6667,70лв., договорна лихва в размер на 1952,52лв.за периода от 15.08.2022г.до 20.02.2023г.,обезщетение за забава в размер на 236,74лв.за периода 15.08.2022г. до 16.03.2023г.,ведно със законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението 29.03.2020г.до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Въззиваемата М. А. П. чрез своя пълномощник адвокат А. Д. от САК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето становище,че обжалваното решение на ПРС е правилно,съобразено с материалния и процесуалния закон,като се оспорват изложените във въззивната жарба аргументи.Посочени са разпоредбите на чл.22 и на чл.23 ГПК.Изложени са подробни съображения ,че съдът следи служебно за нищожността по чл.146 ал.1 от ЗЗП,произтичаща от неравноправни клаузи ,сключени с договор за потребител,в който смисъл е цитирана съдебна практика,в т.ч.и ТР на ОСГТК №1/27.04.2022г. по т.д. №1/2020г.и разпоредбата на чл.7 ал.3 ГПК.Цитирана е нормата на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК.

При тълкуване на тази разпоредба с чл.19 ал.1 и Приложение №1 към ЗПК ,се налага извода,че ГПР следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност и следва да бъде посочен начина на неговото формиране,т.е какво се включва в ГПР.Тази величина се посочва,съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г.по дело№С 290/19 с предмет преюдициално запитване,отправено на осн.чл.267 ДФЕС от Окръжен съд Търнава, Словакия.Изложени са доводи,че в процесния договор,ГПР е определен в 4 размер на 29,61 % като абсолютна процентна стойност,като не са посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин ,каквото е изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Посочени са нормите на чл.19 ал.1 ЗПК и на §1,т.1 от ДР на ЗПК.Твърди се,че в случая ГПР е посочен като процент в цифри,но поради липсата на яснота относно начина по който е формиран посочения ГПР ,се препятства възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин/чл.10 ал.1 ЗПК/. Поради това,че не са посочени взетите предвид допускания ,използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин,не е спазено изискването на чл.11 ал.1,т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита ,но не и лихва или други разходи по кредита.В случая липсва ясна, разбираема и неудвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11,т.10 ЗПК, което не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя стандарти на защита.Съгласно заключението на ВЛ,при определяне на ГПР,ако се приеме стойност на кредита 10 000лв.,се получава ГПР от 59,97%,а в договора е посочен ГПР от 29,61 %.Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита,следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6,§1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики.Изложени са подробни доводи за недействителност на процесния договор на основание чл.22 ЗПК,цитирана е и съддебна практика,съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК,когато съдът установи недействителност на договор за потребителски кредит ,съгласно чл.23 ЗПК искът следва да бъде уважен с установяване на дължимата по договора чиста стойност на кредита,без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл.55 ЗЗД.С отговора въззиваемата се позовава и на определение на ВКС №50685/30.09.2022г.по гр.д.№578/2022г.,ІІІг.о ,в което е прието,че застрахователната премия представлява разход,който е следвало да бъде 5 включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.,т.10 ЗПК,водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.В заключение въззиваемата моли Окръжния съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на ПРС №1694/01.12.2023г.,постановено по гр.д.

№3485/2023г.по описа на същия съд.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА в размер на 1 685,3лв.без ДДС или в размер на 2 022,37 лв.с ДДС.

С определение на ПРС №236 от 16.01.2024г.е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл.248 ГПК ,депозирана от адвокат А. Д. от САК за изменение на решение №1694/01.12.2023г.,постановено по гр.д.

№3485/2023г.по описа на същия съд в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от М. П. чрез пълномощника й адвокат А. Д..В същата са изложени подробни съображения.В заключение жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него постанови друго,с което „Ти Би Ай Банк“ЕАД бъде осъдена да заплати на адвокат А. Д. от САК адв.възнаграждение за исковото производство в размер на 1203,31лв.с ДДС и за заповедното производство в размер на 543,33лв.с ДДС.