Решение № 1191 от 20.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000501635 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 1684 от 03.04.2023 г., постановено по гр.д. № 742/2021 г. по описа на СГС, І-во ГО, 26-и състав, съдът е осъдил, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. Т. Г. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно производство по ДП № 49/2004 г. по описа на НСлС, което е прекратено с влязло в сила на 21.09.2017 г. Постановление на прокурор при СГП от 22.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 140 000 лв. като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съдът е присъдил в полза на ищцата сумата от 1279 лв. разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от В. Т. Г., с която се обжалва съдебно решение № 1684 от 03.04.2023 г., постановено по гр.д. № 742/2021 г. по описа на СГС , І-во ГО, 26-и състав, в отхвърлителната му част до пълния претендиран размер на иска за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от 140 000 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения 1 на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателката счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото при постановяване на обжалваното съдебно решение. Излага доводи за неправилност на решението поради неспазване на принципа за справедливост при обезщетяването на неимуществени вреди, заложен в чл. 52 ЗЗД.

Жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил продължителността на воденото срещу нея наказателно производство, като не е приел за доказан факта, че тя е узнала за извършваната полицейска проверка още през месец юли 2003г. и оттогава се е чувствала обвиняема.

Твърди, че първоинстанционинят съд съобразявайки обещественоикономическите условия като критерий при определяне размера на обезщетението, е приложил неправилна метода, като е изхождал от размера на минималната работна заплата за процесния период, а не само от размера на минималната работна заплата към крайната дата на порцесния период.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната част, и да постанови решение, с което да уважи в пълния размер от 140 000 лв. предявения иск за неимуществени вреди, ведно със следващата се законова лихва, така както е определен от първоинстанционния съд. Претендира разноски.

В законоустановения срок

ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ е подала отговор на въззивната жалба, с която я оспорва като неоснователна и моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционното решение.

В исковата молба ищцата твърди, че органи на ответника ПРБ са образували и водили срещу нея незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление от общ характер, продължило 14 години, от м. юни 2003г. до 14.09.2017г., като с тези си действия са причинили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, притеснения в личен и професионален план, накърнен авторитет сред близки и приятели, уронване на доброто име в обществото. Твърди също, че вследствие на психическото напрежение и стреса от повдигнатото и поддържано в продължение на около 14 години, на три инстанции обвинение и извършените процесуалноследствени действия от органи на ответника, се е влошило физиологичното и психологическото здраве: изпитвала е страх от бъдещето, дискомфорт, изпадала в негативни емоционални състояния, страдала от булимия. Твърди, че вследствие на наказателното преследване, здравословното състояние се е влошило драстично – възникнали са депресивни състояния, безсъние, развила анемия. За процесния период в резултат на преживения стрес е преживяла загуба на бременност, довела до раздяла със съпруга й. През процесния период починал баща й, преживявайки нейните страдания. През цялото време на наказателното производство, същото имало силен отзвук в медийното пространство, което също довело до негативни изживявания за ищцата.

2

Воденото наказателно производство повлияло негативно и на кариерното развитие на ищцата, вкл. и поради невъзможността да започне работа след неправомерното й уволнение.

След повторното връщане на наказателното дело от касационната инстанция, за ново разглеждане, с Постановления от 22.08.2017г. на СГП наказателното производство срещу ищцата било прекратено поради несъставомерност на извършените деяния.

По изложените съображения, ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 140 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника.

Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в постъпилия писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът за неимуществени вреди е неоснователен, тъй като не са доказани твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях и действията на ответника.

Счита, че продължителността на досъдебната фаза на наказателното производство е протекла в разумен срок, съобразно фактическата и правната сложност на делото и процесуалното поведение на всички обвиняеми. Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди не отговаря на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по делото се установява, че с Постановление от 28.05.2007г по ДП № 49/2004г. на НСлС, ищцата е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по службапомагачество по чл. 242, ал.1, б.В и Д вр.чл. 20, ал.4 от НК. Разследването й е предявено на 09.12.2008г.

С присъда от 12.06.2013г., постановена по НОХД № 269/2009г. по описа на СГС, НО, 2 с-в ищцата е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. С решение № 282 от 17.07.2014г., постановено по ВНОХД № 358/2014г. по описа на САС първоинстанционната присъда е потвърдена.С Решение № 90 от 04.03.2015г., постановено по к.н.д. № 1710/2014г. по описа на ВКС, съдът е отменил решението на САС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решение № 210 от 25.06.2015г., постановено по ВНОХД № 199/2015г. по описа на САС, е отменена оправдателната присъда на СГС и делото е върнато на 3 прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения.

Безспорно е, а се установява и от представените по делото доказателства, че с Постановление от 22.08.2017г. по ДП № 49/2009г. на НСлС, пр.пр. № 2460/2004г. по описа на СГП, наказателното производство по отношение на В. Т. Г. е прекратено, като е прието, че извършеното покрива критериите за дисциплинарно нарушение, но не съставлява престъпно деяние.

По делото са разпитани двама свидетели – Т. П., сестра на ищцата и А.

П., бивш съпруг на ищцата. Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259, ал.1, респективно от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

В. Т. Г. е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. трето от ЗОДОВ е основателен.

Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.

Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 15 000 лв. ,така както еприел и 4 първоинстанционният съд.

Предвид прекратяването на воденото срещу ищцата наказателно производство поради несъставомерност на извършените деяния, следва да се приеме, че действията на органите на ответника срещу нея относно образуване на предварителното производство, вземане мярка за неотклонение “подписка”, и извършваните процесуални действия във връзка с проведеното разследване и повдигнатото и поддържано на три инстанции обвинение, са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ.

Тези незаконни действия са довели до търпени от ищцата страдания, изразяващи се изпитвани негативни емоции и субективно чувство на притеснение и страх от неоснователно осъждане.

Съдът приема за доказан факта, че наказателното производство, образувано и водено от органи на ответника срещу ищцата, е продължило общо около 10 години, който срок, въпреки тежестта на разследването, е бил неприемлив, ищцата е била обвинена в извършването на тежко престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Съдът приема за доказана факта,че жалбоподателката е узнала за извършвана полицейска проверка в митническото звено, в което е работела още през м. юни 2003г., но намира за неоснователно възражението на същата, че от тази дата следва да се приеме, че срещу нея е започнало незаконосъобразно водено наказателно производство,отговорността за което е на въззиваемата страна, ПРБ.

През м. юни 2003г. все още дори не е било образувано досъдебно производство, ищцата не е била разпитана като свидетел, на същата към тази дата не са били повдигнати обвинения. Обстоятелството, че ищцата е изпитвала чувства на обвиняема към този момент е субективно усещане, което не подлежи на обезщетяване от ответника. Съгл. трайната практика, както на българските съдилища, така и на ЕСПЧ датата, от която лицето търпи негативни преживявания и емоции от водено срещу него наказателно производство е тази, на която срещу лицето са извършени такива действия, които оставят у него основателно съмнение, че у разследващите органи съществува обосновано подозрение за вина. Обикновено това е датата на връчване на постановлението за образуване на ДП или прок. преписка, но е възможно да бъде и датата на която лицето е разпитано като свидетел, предвид характера на проведения разпит.

В случая ищцата е разпитана за първи път като свидетел през месец декември 2003г., но видно от свидетелските показания, тя не е останала след разпита с основателно съмнение, че срещу нея ще бъде образувано наказателно производство.

Но дори да се приеме, че негативните изживявания на ищцата във връзка с воденото срещу нея наказателно производство са започнали още в края на 2003г., то това би удължило срока на търпените от ищцата страдания с още три години, но през този период не са извършвани никакви други действия от органите на ответника, които от 5 обективна страна да подхранват или засилват интензитета на негативните емоции и преживявания на ищцата.